Решение № 59 от 25.04.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Харманли, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20235630100248 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане за заплащане на ВиК услуги, по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за установяване на вземане за лихва за забава.

Производството по делото е образувано по искова молба на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК : 126004284, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ****, представлявано от управителя Б. А. Ж.,чрез адвокат П. А. П., срещу Е. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Харманли, ул. ****.

Твърди се, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е дружество, което предоставя ло на потребителите срещу възнаграждение услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, като отношенията между дружеството се уреждали от публично известни общи условия. „ВиК“ ЕООД предоставило на длъжника услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с адрес: гр. Харманли ул. „****“ № 82 и с партиден № 510025. В изпълнение на задължението си по чл. 33, ал.1 от ОУ за периода от 13.01.2020г. до 08.09.2022г. дружеството издало фактури за стойността на доставените услуги. В срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ непогасени останали 33 бр. фактури на обща стойност 954,41 лева. Поради това в 30- дневен срок от датата па неплатената фактура върху главницата била начислена съответната законна лихва, като към 07.11.2022г. дължимата лихва за забава върху всички неплатени фактури била в размер на общо 131,31 лева.

Тъй като ответникът не изпълнил паричните си задължения към ищцовото 1 дружество, било образувано ч.гр.д.№ 1057/2022г. по описа на PC-Харманли, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която ответникът бил осъден да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва и съдебноделоводните разноски. Поради подадено от длъжника възражение против заповедта за изпълнение ищецът предявявал иска по чл.422 ГПК.

Ищецът заявява, че отношенията между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и потребителите били договорни, като юридическият факт, от който се пораждало правоотношението, било придобиването на качеството потребител. А легалната дефиниция на понятието „потребител“ била дадена § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребител било физическо или юридическо лице, което било собственик на имот, за който се предоставяли ВиК услуги. С оглед на това от датата на придобиване на водоснабдения имот приобретателят придобивал качеството „потребител“ и между него и съответния ВиК оператор по силата на закона възниквало облигационно правоотношение, което се регулирало от закона и Общите условия на оператора.

В случая съгласно приложената справка от Агенция по вписванията за водоснабдения имот, същият бил собственост на Е. В. Д. от 08.06.2017г. От този момент между двете страни възникнало облигационно правоотношение, по силата на което за ищеца съществувало задължение за доставяне на ВиК услуги, а за потребителя - да заплаща стойността на потребените услуги.

Твърди се още, че ищщецът като обществен доставчик предоставял ВиК услуги непрекъснато до всички водоснабдени имоти, а ответникът от своя страна бил задължен да осигурява достъп до средствата за търговско отчитане, за да се провери обема на потребената услуга. В настоящия случай ответникът не осигурил подобен достъп, поради което се прилагала законоустановената презумпция за потребление, чиито обем бил фиксиран, включително и в Общите условия, а именно прилагал се нормативно установения минимален размер на потребление, което в случая било 10 куб.м. на месец.

Заявява, че през процесния период нормативно установената цена на доставяните услуги била в следните размери: за доставените услуги в периода до м.

08.2020г. цената била по 1.96 лева за 1 куб.м. доставена вода и по 0.11 лева за 1 куб. м. отведена вода; за доставените услуги в периода от м.08.2020г. - м. 01.2021 г. цената била по 2.390 лева за 1 куб.м. доставена вода и по 0.118 лева за 1 куб. м. отведена вода; за доставените услуги в периода от м.01.2021г. -м. 09.2022г. цената била по 2.401 лева за 1 куб.м. доставена вода и по 0.114 лева за 1 куб. м. отведена вода;

Предвид гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът Е. В. Д., с ЕГН ********** дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК **** сумата от 1085.72 2 лева, от които 954.41 лева - главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвежане и пречистване на вода, 131.31 лева - лихва от датата на забава по всяка фактура до 07.11.2022г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на главницата.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Е.Д., с който заявява, че исковата молба е недопустима, неоснователна и недоказана. Ответникът оспорва исковете и по основание, и размер. Оспорва и всички твърдения на ищеца. Претенцията на ищеца била погасена по давност, доколкото давността се прекъсвала с иск, а не с подаване на заявление по чл. 410 ГПК. Оспорва твърдението на ищеца, че бил предоставил услуги по водоснабдяване, каналицация и пречистване на води на ответника за обект с адрес гр.Харманли с посочения партиден номер и че бил налице договор между страните за това. Ответникът оспорва като неистински всички записвания на ищеца в представените фактури за доставени услуги по водоснабдяване, канализацация и пречистване на води на ответника и за какви количества, като твърди също така, че ищецът не бил извършвал твърдяните доставки и че фактурите били съставени въз основа на неверни данни. Оспорва също, че била живяла в жилището и съответно ползвала вода.

Твърди се още, че ответникът бил неизправна страна, тъй като доставяната вода не отговаряла на изискванията за качество на питейна вода и вода за битови нужди.

Поради това неправилно фактурирал доставка на вода, която отговаряла на изискванията на закона и договора, като не изпълнил точно задължението си. В тази връзка евентуално ответникът прави възражение за съдебна компенсация на вземането на ищеца с вземането на ответника като евентуален потребител за обезщетение за неизпълнение-евентуално доставена вода, която не отговаря на изискванията за качество.

Ответницата оспорва твърдяното възникване на облигационно правоотношение по силата на закона. Задължително било сключване на договор между доставчика и потребителя какъвто ищецът не твърдял, че съществува, като наличието на такъв се оспорва от ответника, който нямал задължения по посочените общи условия, тъй като не бил запознат със същите и те не му били връчени от ищеца.

Оспорва и твърдението, че ответникът не осигурявал достъп до средствата за търговско отчитане на обема на твърдяната услуга. Напротив, служителите на ищеца не извършвали редовни и своевременни проверки на средствата за търговско отчитане, поради което ищецът не можел да се позовава на собственото си виновно поведение.

Затова и не намирала приложение твърдяната презумпция за потребление, тъй като не били налице изискуемите предпоставки за нейното настъпване и приложение.

Ответникът оспорва твърдението, че ищецът изпълнил облигационните си задължения 3 точно в количествено, качествено и времево отношение и че доставял непрекъснато услуги до имота на ответника.

Моли да се прекрати производството по делото и да се осъди ищеца да заплати на ответника разноските по делото, или ако претенцията е допустима, да се постанови решение, с което да с е отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да с е осъди ищецът да заплати на ответника разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справка №1445974 от 04.11.2022г. на Служба по вписвания – гр.Харманли, ответникът Е.Д. е собственик на основание покупко-продажба от 08.06.2017г. на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.Харманли, ул.

****.

Приложени по делото са ОУ на „ВиК“ ЕООД, както и издадените срещу ответника фактури на обща стойност 954.40 лв.

Видно от представените извлечения от електронния и хартиения карнет на ответника, ищцовото дружество е начислявало служебно по 10 куб.м вода месечно за процесния период от м.01.2020г. до м.09.2022г.

Видно от писмо от Община Харманли, Д-я „МДТ“ от 30.01.2024г., процесният имот е деклариран от ответника Д. с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 26.06.2017г., като партидата е закрита на 31.08.2023г. във връзка с продажба на имота от същата дата.

Съгласно Удостоверение на Община Харманли от 05.02.2024г., ответникът Д. е с регистриран настоящ адрес в гр.Харманли, ул. **** от 16.06.2017г.

Представена по делото е жалба от А. Д., входирана във „ВиК“ ЕООД-Хасково на 25.07.2018г., в която са изложени твърдения, че същият е ползвател на имота и че до този момент служители на ВиК-Харманли не били посещавали имота, за да измерят изразходваното количество вода.

От показанията на св.А. Д. се установява, че ответникът Д. закупила имота през 2017г., но независимо от това същият се ползвал и продължавал и към момента да се ползва от св.Дарадидов. Свидетелят твърди, че в имота има водомер, но че само веднъж или два пъти идвал инкасатор, за да отчете показанията му, а последният път съответният служител отказал да провери водомера, поради труден достъп до него.

Приложено е ч. гр. д. №1057/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 605/06.12.2022г. срещу длъжника Е.Д. за сумите: 954.41 лв. – главница, 131.31 лв. – лихва за забава за периода от 13.02.2020г. до 07.11.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до изплащане на вземането, и разноски в размер на общо 75.00 лв.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в 4 счетоводството на ответника има разкрита партида на името на ответника с № 510025 за посочения период и се отнася за имота, находящ се на ул. **** в гр.Харманли.

Вещото лице е установило, че в периода 01.01.2020 г.- 30.09.2022 г. са издавани 33 броя фактури за предоставени услуги на обща стойност 954.40 лв. Размерът на законната лихва за забава за задължението по всяка една фактура ,считано от изтичане срока за плащането й (30 дни след датата на фактуриране) до 07.11.2022г., възлиза съгласно експертизата на 131.92 лв. Вещото лице е установило и съответствие между хартиения и електронния карнет от една страна и фактурите от друга, като от водомера няма налични данни. Според заключението приложените единични цени съответстват на одобрените такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 1057/2022г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед № 605/06.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите:

954.41 лв. – главница, 131.31 лв. – лихва за забава за периода от 13.02.2020г. до 07.11.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до изплащане на вземането, и разноски в размер на общо 75.00 лв. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното възникване на задължението на ответника, размера на същото и основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.