Решение № 17765 от 17.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22892/2024
- Вид
- Решение № 17765
- Подписан
- 17.09.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 17765 гр. София, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110122892 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. М. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
С, чрез адв. Н. С. Лазарова – САК, съдебен адрес: гр. София, ул. ”Алабин”№ 34, ет.2, ап.5 с р е щ у И. И. В., ЕГН: **********, адрес: гр. С, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата И. И. В. дължи на ищеца Б. М. К. сумата от 10 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 32920/02.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45550/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 143 състав.
Ищецът твърди, че страните са живели във фактическо съжителство от 2016 г. до 2021 г. През 2019 г. ответницата закупила апартамент № 25, находящ се в гр. С, който се нуждаел от основен ремонт. Страните постигнали съгласие ищецът да извърши цялостен ремонт на жилището, като вложи личен труд и организира извършването на необходимите дейности, а ответницата да му заплати възнаграждение. На 01.04.2020 г. страните сключили писмен договор за изпълнение на СМР, по силата на който ищецът се задължил да извърши основен ремонт на посочения апартамент, а ответницата – да заплати обща цена от 10 000 лв. Ищецът поддържа, че договорената цена е твърда и не е формирана като сбор от единични цени за отделни работи. Твърди, че извършил цялостния ремонт, като работата била завършена през март 2021 г. и приета от ответницата с двустранен приемо-предавателен протокол от 31.03.2021 г. без забележки относно вида, обема и качеството на изпълнението.
Ищецът сочи, че действителната стойност на извършения ремонт значително надхвърля договореното възнаграждение, но поради съществувалите между страните лични отношения се съгласил да получи сумата 10 000 лв. Поддържа, че ответницата не е заплатила тази сума, поради което подал заявление по чл. 410 ГПК на 14.08.2023 г. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
1
Ответницата оспорва иска. Не отрича съществуването на договора и извършването на ремонт в жилището, но поддържа, че всички работи и материали са заплатени от нея.
Твърди, че през 2019 г. изтеглила потребителски кредит в размер на 20 000 лв., предназначен за ремонта, както и че разполагала с доходи от трудово правоотношение. Сочи, че е предоставяла средства на ищеца, които той следвало да предава на избраните от него майстори. Оспорва твърдението, че ищецът е финансирал ремонта със собствени средства.
Ответницата сочи, че ищецът е получил от нея 5 000 лв., като поддържа, че тази сума представлява част от уговореното възнаграждение. Твърди, че част от строителните дейности са извършени от други лица, на които било платено от нея. Оспорва и претенцията за законна лихва с довод, че ищецът не е доказал да е изправна страна по договора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и от представената справка от Агенцията по вписванията се установява, че ответницата е придобила през 2019 г. апартамент № 25, находящ се в гр. С.
Към този момент страните са живели във фактическо съжителство.
На 01.04.2020 г. между тях е сключен писмен договор, озаглавен „Договор за изпълнение на СМР“. Съгласно чл. 1 от договора ответницата, в качеството на възложител, възлага, а ищецът, в качеството на изпълнител, се задължава срещу заплащане да извърши основен ремонт на процесния апартамент. В чл. 4, ал. 1 от договора страните са определили цена за изпълнение в размер на 10 000 лв., без да се дължи ДДС. Съгласно ал. 2 общата цена включва всички разходи по изпълнението на обекта, окончателна е и не подлежи на увеличение през срока на договора. В чл. 5 е уговорено плащането да се извърши по банков път по сметка на изпълнителя. В договора не са определени единични цени на отделните строително-монтажни работи. Предмет на възложеното изпълнение е постигането на единен резултат – извършване на основен ремонт на жилището, срещу общо определено възнаграждение.
Авторството на договора и подписите на страните не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Ответницата не отрича сключването му, а противопоставя възражение, че задължението по него е изпълнено чрез плащане.
На 31.03.2021 г. страните са подписали двустранен приемо-предавателен протокол. В него е отразено, че възложителят приема от изпълнителя без дефекти и недостатъци всички извършени строително-монтажни работи и декларира, че след извършването им обектът е напълно завършен. Посочено е още, че клиентът приема без забележки изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора и няма допълнителни претенции към него.
Ответницата не е оспорила автентичността на приемо-предавателния протокол, нито е установила при подписването му да е направила възражения относно неизвършени работи, недостатъци или отклонения от поръчката.
По делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и основано на извършен оглед, материалите по делото и специалните знания на вещото лице. При огледа вещото лице е констатирало, че в апартамента е извършено вътрешно преустройство, при което кухнята е преместена в дневната и е обособен кухненски фронт, към дневната и спалнята са приобщени балкони, а на мястото на старата кухня е обособена втора спалня – детска стая. Констатирано е съществуването на описаните от ищеца ремонтни дейности. Пазарната стойност на строително-монтажните работи към 31.03.2021 г. е определена на 34 052,27 лв., а стойността на движимите вещи и обзавеждането – на 10 120 лв. Заключението установява, че в имота е осъществен цялостен и значителен по обем основен ремонт, чиято пазарна стойност многократно надхвърля договореното възнаграждение от 10 000 лв. Заключението 2 потвърждава съществуването, вида, обема и стойността на извършения ремонт и в тази част кореспондира с договора, приемо-предавателния протокол и събраните по делото свидетелски показания.
Свидетелят .......... има непосредствени впечатления от първоначалното състояние на апартамента и от процеса на ремонта. Той описва жилището като намиращо се в изключително лошо състояние и нуждаещо се от цялостен ремонт. Свидетелят установява, че са извършени къртене, извозване на строителни отпадъци, монтаж на гипсокартон, декоративни и минерални мазилки, подови настилки, преустройство на помещенията, ВиК и електрически работи. Посочва, че ищецът лично е извършвал значителна част от работите, организирал е други лица и е влагал лични средства и труд.
Свидетелят ......... сочи още, че предоставял на ищеца материали, съвети и парични средства в заем, както и че ищецът компенсирал помощта на други лица чрез насрещно полагане на труд. Според свидетеля ищецът работил в Германия, за да осигури допълнителни средства за довършването на ремонта.
Свидетелят .......... също има преки впечатления от първоначалното състояние и извършването на ремонта. Участвал е в почистването, свалянето на тапети и къртенето и е предоставял електрически материали. Той потвърждава цялостното преустройство на жилището и значителното лично участие на ищеца. Посочва, че отделни дейности са били извършвани с помощта на приятели и познати на ищеца, които били компенсирани чрез насрещен труд и услуги.
Съдът кредитира показанията на ......... и .......... относно първоначалното състояние на жилището, вида и обема на ремонтните работи, личното участие на ищеца и начина, по който е организирана помощта на други лица. Показанията им са взаимно допълващи се и намират опора в писмените доказателства и в заключението на експертизата.
Съдът отчита приятелските и професионалните отношения между тези свидетели и ищеца и преценява показанията им при условията на чл. 172 ГПК. Близостта им с ищеца не е достатъчна сама по себе си за отхвърляне на показанията, доколкото същите се потвърждават от обективните доказателства по делото.
Свидетелката ........ няма непосредствени впечатления от придобиването на жилището, първоначалното му състояние, извършването и финансирането на ремонта. Тя изрично заявява, че ответницата не е споделяла как е финансиран ремонтът и че не разполага с информация по този въпрос. Показанията установяват единствено съществувалото между страните съжителство, обстоятелството, че апартаментът е придобит от ответницата и че ипотечният кредит се обслужва от нея. Тези факти не са спорни между страните по делото.
Представеният договор за потребителски кредит от 21.02.2019 г. удостоверява, че ответницата е получила кредит в размер на 20 000 лв. Представените удостоверения за трудови правоотношения и осигурителен доход, както и банковите извлечения, установяват, че тя е разполагала с доходи и парични средства.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Налице е идентичност между страните, основанието и размера на вземането по заповедното и исковото производство.
Сключеният между страните договор притежава съществените белези на договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД. Ищецът се е задължил да изработи на свой риск определен резултат – извършване на основен ремонт на процесното жилище, а ответницата се е задължила да заплати възнаграждение.
Страните са определили възнаграждението като обща цена от 10 000 лв., а не като 3 сбор от единични цени. Ето защо за възникването на задължението за плащане не е необходимо да бъде установена пазарната стойност на всяка отделна дейност. Достатъчно е да се докаже, че уговореният краен резултат е изпълнен и приет.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да заплати възнаграждението за приетата работа. Приемането включва фактическото получаване на изработеното и признанието, че то съответства на уговореното. С подписването на приемо-предавателния протокол от 31.03.2021 г. ответницата е приела изпълнението без възражения. Тя е заявила, че обектът е напълно завършен и че извършените СМР са без дефекти и недостатъци. От този момент е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-късен падеж.
Посоченият в чл. 2 от договора срок до 01.04.2023 г. е формулиран като срок за изпълнение на договора. Дори да се приеме, съобразно твърденията на ищеца, че страните са свързали с тази дата и окончателното уреждане на финансовите отношения, към подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.08.2023 г. вземането при всички случаи е било изискуемо.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на договорното отношение, извършването и приемането на работата и размера на уговореното възнаграждение. Тези обстоятелства съдът намира за доказани чрез договора, приемо-предавателния протокол, експертизата и свидетелските показания.
В тежест на ответницата е да установи твърдяното погасяване на задължението чрез плащане. Плащането е положителен правопогасяващ факт, от който ответницата извлича благоприятни за себе си правни последици. По делото не е представено надлежно доказателство за извършено плащане на сумата 10 000 лв. Неоснователно е възражението, че средствата от потребителския кредит и доходите на ответницата доказват заплащането на ремонта. Наличието на финансов ресурс не е равнозначно на изпълнение на конкретното договорно задължение. Не е доказано движението на кредитните средства до ищеца или до конкретни лица, чиито вземания ответницата е погасила вместо него и със съгласието му.