Решение № 337 от 20.07.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Силистра , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Люба Ст. Стоилкова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20203420101384 по описа за 2020 година

ИЩЕЦЪТ СТ. Н. ИВ., с ЕГН **********, моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми:

1. 250 лева- възнаграждение по договор за поръчка- за изготвяне на документи и регистриране на ЕТ“Джамбо 2015- Р.Мустафа“, да получи удостоверението за регистрация и да регистрира фирмата в НАП;

2. 204 лева- закупен касов апарат;

3. 9.60- заплатена цена на печат;

4. 165 лева- заплатен патентен данък;

5. 350 лева- възнаграждение по договор за счетоводни услуги, дължимо за периода ноември 2015г.- май 2016г. -по 50 лева месечно;

Претендира и законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете 02.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът Р. ИБР. М., с ЕГН **********, е подал писмен отговор, с който заявява, че исковата молба е нередовно предявена, а ако съдът я разгледа по същество, то тя е неоснователна.

Поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените по делото разноски.

Като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

1

ПРЕДЯВЕНИ са ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ, със следните правни основания: чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ във връзка с чл.280 от ЗЗД и акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.

Според твърденията на ищеца, с ответника са сключили три договора:

-за регистрацията на ответника като търговец;

-за закупуване на вещите по т.2 и 3 от исковата молба;

-за счетоводни услуги;

-за заплащане на дължимия от Р.М. патентен данък;

По договора за регистрация на ответника като търговец:

В подкрепа на този си иск ищецът представя следните писмени доказателства:

-разпечатка от търговския регистър към 14.06.2021г. от която се установява, че действително ответникът е регистриран като ЕТ“Джамбо 2015-Рахим М.“;/л.39/ -Заявление за вписване на обстоятелства относно ЕТ/л.40/;

-декларация по чл.13,ал.4 от ЗТР /л.41/;

-спесимен /л.42/;

Твърденията на ищеца са, че той е подготвил всички тези документи, като доказателство за това е факта, че ръкописно изписания текст е изпълнен от него, а ответникът само е положил подписа си върху вече готовите документи.

Всички тези документи /без разпечатката от ТР/ и твърденията на ищеца бяха оспорени от ответника в съдебно заседание, но ищецът не предприе действия за доказване на тезата си. Фактите, че ответникът му е възложил да подготви документи за регистрацията му ката търговец, да подаде тези документи, че документите са изготвени от Ст.Наков и подадени от него, не се доказаха в настоящото производство.

В представеното заявление изрично е отбелязано качеството на заявителя на обстоятелствата за регистриране, а именно, че това е самият търговец.

Показанията на свидетеля Божев са неотносими към този иск. От тях може да се направи извод за наличие на заемно правоотношение между страните, но не и за твърдените от ищеца договори, предмет на настоящото производство.

Показанията на свидетеля Г. също не касаят този иск.

Съдът не разполага със специални знания, за да сравни почерка на ищеца в исковата 2 молба и този в сочените доказателства, за да приеме, че документите са съставени именно от Ст.Наков.

Поради това, съдът счита тази претенция за недоказана и неоснователна, поради което я отхвърля.

По иска за закупуване на вещите по т.2 и 3 от исковата молба:

В подкрепа на този иск са:

-фактура № 55182/02.11.2015г. /л.19/ и фискален бон, прикрепен към нея- за закупуване на апарат с фискална памет;

-фактура № 276/04.11.2015г./л.20/ и прикрепеният към нея фискален бон за закупуване на печат;

Видно е, че като получател е вписан ЕТ“Джамбо 2015-Р.М.“. Налице е и подпис за получател, авторството, на който не беше установено в производство.

Свидетелят Г. заяви, че със Ст.Наков са посетили непознато лице- тенекеджия, живеещ на ул.“Москва“. С.Н. носел, в една торбичка, за това лице касов апарат, печат и договор. Показал ги на свидетеля Г., а после при срещата с тенекеджията, му ги предал. Не е чул и видял да се договорят за пари и за предаването на такива по повод вещите.

Анализът на сочените доказателства налага извода, че и тези претенции са неоснователни, поради недоказаност. Не се доказа по безспорен начин, че вещите са закупени със средства на Ст.Наков.

Не се установи, че подписът за получател в приложените фактури е на ищеца, а не на ответника, както е записано в документите.

Следва да се има предвид, че и тези счетоводни документи бяха оспорени от процесуалния представител на ответника, а от страна на ищеца не бяха предприети никакви процесуални действия във връзка с това.

Самият факт, че документите се намират в държане на Ст.Наков не може да се тълкува в желания от него смисъл, а именно, че доказва, че вещите за закупени от него самия, с негови лични средства.

Възможно е, документите да са му били предоставени от ответника във връзка с договора за извършване на счетоводни услуги и поради това да се намират в негово държание. Вазможни са и много други обяснения на този факт.

Съдебното решение не може да се базира на предположения, а в настоящия случай не беше доказано по безспорен начин, че вещите са закупени с лични средства на Ст.Наков в изпълнение на поръчка, възложена му от Р.М..

3

По иска за възстановяване на сумата, заплатена за дължимия от Р.М. патентен данък:

Изложеното по-горе касае и тази претенция. Не са налице безспорни доказателства, че сумата е заплатена от личните средства на ищеца. От представената приходна квитанция / л.22/ дори не може да се направи извод кой е вносителят на сумата.

Поради това и тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

По договора за счетоводни услуги:

Не се представи писмен договор, сключен между страните, нито други доказателства, които да установят параметрите на това съглашение. Не става ясно кога е сключен договора, за какъв срок, какво е договореното възнаграждение. Няма дори ясни твърдения в тази насока.

Предвид на това и този иск следва да се отхвърли като недоказан.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника заплащането на направените от него разноски в производството. В случая те са в размер на 400 левазаплатено възнаграждение за адвокат.

По тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд-Силистра РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ във връзка с чл.280 от ЗЗД и акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД, предявени от СТ. Н. ИВ., с ЕГН **********, против Р. ИБР. М., с ЕГН **********, за заплащане на следните суми:

250 лева- възнаграждение по договор за поръчка- за изготвяне на документи и регистриране на ЕТ“Джамбо 2015- Р.Мустафа“, да получи удостоверението за регистрация и да регистрира фирмата в НАП;

204 лева- закупен касов апарат;

9.60- заплатена цена на печат;