Решение № 7024 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7024 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110167873 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на [фирма] спрямо К. Г. К. за следните суми: сумата от 3 621,09 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.

№ *** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 376,24 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 10.05.2022 г., сумата от 63,77 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 12,33 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 10.05.2022 г., въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 27789/2022 г. по описа на СРС.

Ищецът [фирма] твърди ответникът да е клиент на ТЕ. Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], аб.№ ***, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Моли за уважаване на претенциите.

Ответникът подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва да е клиент на топлинна енергия, както и да е ползвател или живущ в жилището. Счита, че представените доказателства не обосновават наличие на облигационно отношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Оспорва наличието на действащ договор с топлинен счетоводител. Не оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с определение от 07.03.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 27789/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 103, том I, рег. № 16151, дело № 89 от 23.9.2014 г. на нотариус К. Б., с който Д. Д. Ч. е продавала на К. Г. К. следния свой недвижим имот, находящ се в [адрес]. Установява се по делото от удостоверение от ГИС София на л. 25, че стар адрес [адрес] е идентичен с адрес [адрес]. По делото е представено и косвено доказателства във връзка с обстоятелството, че ответникът К. Г. К. е собственик на процесния имот - протокол за годишен отчет за процесния период от третото лице-помагач, който е подписан от клиент – л. 63, като клиент в протоколите е посочено именно името на ответника. Ответникът не е оспорил подписа върху посочения документ в срок. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Действително в първото съдебно заседание е представен договор за дарение на процесния имот, обективиран в нотариален акт № 109 от 15.10.1996 г., с който процесният имот е дарен на праводателката на ответника – Д. Д. М. /фамилното й име към 1996 г./ като дарителката С. Д. Д. е запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

На първо място, конкретното възражение, че е налице непогасено учредено вещно право на ползване върху имота е направено за първи път в устните състезания, извън срока по чл. 133 ГПК. На следващо място, не се споделят доводите, че не се установява по делото, че не се установява по делото погасяване на учреденото вещно право на ползване. В нотариален акт № 103, том I, рег. № 16151, дело № 89 от 23.9.2014 г. на л. 18-20 сред документите проверени от нотариуса е посочен препис-извлечение от акт за смърт на С. Д.

Д., издаден на 25.06.2014 г от СО, р-н „*“. Същият документ /препис-извлечение от акт за смърт на С. Д. Д., издаден на 25.06.2014 г от СО, р-н „*“/ е посочен и в нотариалния акт за договорна ипотека от 11.08.2014 г. върху процесния имот. Освен това и продавачът по 2 договора за покупко-продажба е декларирал, че върху процесния имот няма възбрани и/или други вещни тежести, че трети лица нямат претенции върху имота или каквито и да е противопоставими вещни права върху имота, като в т. 3 от договора за покупко-продажба продавачът се е задължи да върни покупната цена и всички направени подобрения на купувача, ако купувачът бъде осъден от трети лица, имащи правата, посочени по-горе. По делото нито се твърди, нито се ангажират доказателства ответникът да се е възползвал от уговорената възможност и да е упражнил правата си по т. 3 от договора за покупкопродажба. Констатацията на нотариуса, че при изготвянето на нотариалния акт е представен документ препис-извлечение от акт за смърт, съдът намира, че предвид липсата на опровергаващи доказателства, установява, че изброените документи са били представени на нотариуса при изготвянето на договора. Според ТР № 11/ 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК, че пред нотариуса са били представени описаните в акта документи, поради което тази доказателствена сила подлежи на оборване само при оспорване на документа по реда и в срока по чл. 193 ГПК, при което тежестта за установяване на неистинността е върху оспорващата страна – виж и решение № 28 от 13.05.2019 по гр. д. № 2212/2018 на II г. о. на ВКС. Както се посочи подобно оспорване в срока по чл. 133 ГПК не е направено, респ. по делото не са ангажирани и доказателства за оборването на материалната доказателствена сила.

Не на последно място между страните по производството е налице влязло в сила съдебно решение, касаещо доставката на топлинна енергия за същия обект, но за предходен период, в който също е прието, че се установява погасяването на вещното право на ползване върху имота – решение от 25.02.2021 г. по в. гр. д. № 11901/2020 г. по описа на СГС.

Неоснователни са и доводите на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не живее в процесния топлоснабден имот, респ. не е негов реален ползвател. Установяването на подобни обстоятелства по производството е ирелевантно за крайния изход на спора. Няма данни третото лице /заемател за послужване , наемател/ да си е открило партида за имота или да е сключило писмен договор с ищеца съгласно изискванията на Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС. Напротив, както се посочи по-горе, партидата при ищеца се води на името на ответника. Доколкото се установява по делото, че ответникът е собственик на процесния имот, липсва вещен ползвател на имота към настоящия момент и няма данни имотът да има фактически ползвател трето лице, което да е сключило договор с ищеца, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е бил ответникът.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и К.

3

Г. К., като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София.

Оттук и съдът като прецени съвкупно всички доказателства по делото намира, че ответникът отговоря за задълженията във връзка с доставената топлинна енергия и услуга дялово разпределение за процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.