Решение № 225 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Х. Бл. К. като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604628 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подс. И. П. И., чрез адв. Д. Б., срещу присъда № 20117103 от 29.02.2024 г., постановена по НОХД № 10086 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 97-ми състав.

С присъда № 20117103 от 29.02.2024 г., постановена по НОХД № 10086 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 97-ми състав, подс. И. П. И., с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 17.09.2019 г., в гр. София, около 19:00ч., като управлявал лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "156", с ДК № ******* КА, движейки се по ул. "Селището", с посока на движение от ул. "Землището" към ул.

"Искър", си служил с табели с регистрационен номер ******* КА, издадени за друго МПС, а именно автомобил марка "Рено", модел "Клио" – престъпление по чл. 345, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 345, ал. 1 НК му е наложил наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева.

Със същата присъда, подсъдимият И. П. И. /с установена по делото самоличност/ е признат за виновен в това, че 17.09.2019 г., в гр. София, около 19:00 ч., като управлявал лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "156", с ДК № ******* КА, движейки се по ул.

"Селището", с посока на движение от ул. "Землището" към ул. "Искър", без съответно свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответното СУМПС, с влязло в сила наказателно постановление № 17-4332-018349 от 21.09.2017 г., влязло в законна сила на 25.01.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 343в, ал. 2 НК му е наложил наказание "Лишаване от свобода", за срок от шест месеца, чието изтърпяване следва да бъде при първоначален "общ" режим и наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева.

1

Със същата присъда, подсъдимият И. П. И. /с установена по делото самоличност/ е признат за виновен в това, че 17.09.2019 г., в гр. София, около 19:00 ч., като управлявал лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "156", с ДК № ******* КА, движейки се по ул.

"Селището", с посока на движение от ул. "Землището" към ул. "Искър", което МПС не било регистрирано по съответния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 ЗДвП: "По пътищата отворени за обществено ползване, се допускат МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места…", като в едномесечен срок от придобИ.е на собствеността не представил това МПС за регистрация пред съответното звено на отдел "Пътна полиция", съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за пререгистрираните ППС: чл. 3, ал. 1 "Моторните и превозни средства … се регистрират в едномесечен срок от придобИ.е на собствеността…" и за това ППС, включващо идентификация на превозно средство и издаване на табели регистрационен номер по смисъла на чл. 18а, пар. 6 от ДР на ЗДвП – престъпление по чл.

345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл.

345, ал. 1 НК му е наложил наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева.

Първоинстанционният съд, на основание чл. 23, ал. 1 НК, е определил на подсъдимия И. П. И. /с установена по делото самоличност/ за извършените от него престъпления по чл.

345, ал. 1 НК, по чл. 343в, ал. 2 НК и по чл. 345, ал. 2 НК едно общо най-тежко наказание, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца, чието изтърпяване следва да бъде при първоначален "общ" режим и наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. И. П. И. /с установена самоличност/ е осъден да заплати в полза на СДВР направените разноски на ДП в размер на 58.79 лева и 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно плащане, на основание чл. 190, ал. 2 НПК.

В определения от закона срок, подсъдимият, чрез неговият защитник, е подал въззивна жалба срещу така постановената присъда. В същата се сочи, че присъдата е несправедлива, както и е постановена при липса да е изследвано осъзнаването на извършеното от дееца и общественоопасния характер на деянията. В заключение – настоява се да бъде приложен срещу подсъдимия чл. 66, ал. 1 НК.

С допълнителна жалба лично от подсъдимия е посочено, че изложената теза в обвинителни акт от държавното обвинение е различна от реалната фактическа обстановка.

Намира също така, че наложеното му наказание е неправилно определено от първоинстанционния съд.

В проведеното разпоредително заседание на 24.08.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В хода на съдебните прения се развиват аргументи по същество от адв. Н.Т. – служебен защитник на подс. И. И., който е назначен след направено искане от подсъдимия и след оттегляне пълномощията на адв. Д. Б.. Прави се искане за налагане на наказание по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Представителят на Софийска градска прокуратура дава мотивирано заключение, че присъдата следва да бъде изменена в частта, с която подс. И. И. е осъден ефективно на наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца. Прокурорът счита, че институт на условното осъждане при подсъдимия е приложим, доколкото са налице предпоставките за неговото прилагане, като предлага осъждането да бъде шест месеца "лишаване от свобода", с отлагане на това наказание за срок от три години.

В предоставената му последна дума подс. И. заявява, че желае да бъде получи условна 2 присъда.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е основателна по изложените аргументи в нея във връзка с възможността да бъде приложен институтът на условното осъждане. Съдът намира също, че следва да бъде отменена присъдата в частта, за извършените деяния по чл. 345, ал. 1 НК и по чл. 345, ал. 2 НК – поради изтекла погасителна давност.

Принципно липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване от въззивната инстанция. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба – виж. решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви. В подадената въззивна жалба се твърди единствено, че са били налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, съдът намира тези съображения за основателни. Изложените аргументи в подадената жалба лично от подсъдимия са неоснователни тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото, а представляват само негови твърдения, които този съдебен състав възприемакато негова защитна теза.

Въззивната инстанция намира обаче, че към момента на постановяване на настоящото решение е изтекла абсолютната давност, предвидена в Наказателния кодекс за деянията по чл. 345, ал. 1 НК и по чл. 345, ал. 2 НК, като макар такова изявление да не беше направено от някоя от страните във въззивното производство, съдът в наказателното производство следи винаги служебно за настъпване на давност преди да бъде постановен съответния краен съдебен акт по делото.

В глава I X от Наказателния кодекс "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79, ал. 1, т. 2 НК предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл.

80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай наказателното производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 НК) е четири години и половина от момента на извършване на 3 деянието по аналогия на чл. 80, ал. 3 НК.

Въззивният съд приема, че в конкретния случай деянията са извършени и погасени с абсолютна погасителна давност, както следва:

- деянието по чл. 345, ал. 1 НК, извършено на 17.09.2019 г., е погасено по давност на 17.03.2024 г.;

- деянието по чл. 345, ал. 2 НК, извършено на 17.09.2019 г., е погасено по давност на 17.03.2024 г.

Следва да се приеме, че към настоящия момент е погасена по давност възможността за осъществяване на наказателно преследване спрямо подс. И. И., за осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 1 НК и чл. 345, ал. 2 НК.

Ето защо, присъда № 20117103 от 29.02.2024 г., постановена по НОХД № 10086 по описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 97-ми състав, следва да бъде отменена, на основание чл. 334, т. 4 НПК, и наказателното производство, образувано и водено срещу И. П. И., със снета по делото самоличност, за престъпление по чл. 345,ал. 1 НК и чл. 345, ал. 2 НК, следва да бъде прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на предвидената в закона – в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, абсолютна погасителна давност.

По отношение на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК:

Затова деяние не е изтекла предвидената абсолютна погасителна давност предвидена в чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 81, ал. 3 НК.

Разпечатката съдържа 44 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cc3a197-ea90-43f4-9a22-d9172bd48f9e