Решение № 134 от 09.12.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Раднево, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Д.а като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100561 по описа за 2022 година

Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Производството е образувано по искова молба на З. В. Г., чрез адв. К., срещу Д. Д. Г., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 18.06.1989 г. в с.

**********, като от брака имали родено дете Р.Д. Г., роден на 07.12.2005 г.

Твърди, че след сключване на брака заживели в с. ********** в жилище на родителите на ответника, но от самото начало имали спорове помежду си, като причина било честото употребяване на алкохол от ответника и свързаното с него грубо отношение на ответника към ищцата. Твърди, че скоро след сватбата ответникът я ударил, като имали и последващи случаи на физическо насилие, хвърляне на вещи и обиждане. Твърди, че започнали да се занимават с отглеждане на животни, за което основно било ангажимент на ищцата, а ответникът не се занимавал с това и се държал лошо с работниците им, които напускали по тази причина. Твърди, че ответникът не понасял ищцата да има мнение по различни въпроси и проявявал агресия, ставал конфликтен. Твърди, че ответникът останал без работа за 4 години, а тя работила като продавач и издържала семейството, а допълнително напрежение имало и от дългото време без да имат дете. Твърди, че с течение на времето преустановили социалните си контакти, тъй като приятелите им не 1 приемали поведението на ответника след употреба на алкохол. Твърди, че след раждането на детето тя поела основните грижи за него, като до 3 клас детето учило в гр. Раднево, а от 4 клас учил в гр. Стара Загора, в който град майката и детето живели на квартира. Твърди, че ответникът не давал никаква издръжка на детето, като само през почивните дни го взимал в с. **********.

Твърди, че ответникът взел кредит, по който тя била солидарен длъжник, а тъй като ответникът не правил погашения по кредита й била запорирана заплатата, което я принудило да замине за чужбина да работи за повече пари.

Твърди, че по време на ковид пандемията останала в Германия за 6 месеца, като продължавала да поддържа контакт с детето, а бащата оставал да спи при детето. Твърди, че пращала пари по банка на ответника, за да плаща уроци по чужди езици на детето, което искало да учи в Австрия, където ищцата пребивавала от 1 година. Твърди, че през месец септември 2021 г. детето заминало при майка си в Австрия и започнало да учи там, но не можал да свикне и след 2 месеца се върнало в България, където продължило образованието си в гр. Стара Загора в .........., като детето ходило при майка си за празниците в Австрия и тя идвала 2 пъти в България. Твърди, че след връщането си в България детето живее в с. **********, като разкрила банкова сметка с банкова карта на детето, което ползвало парични средства, които тя му пращала. Твърди, че бракът й с ответника е формален, нямал онези неща, които законът изисква от един брак, за да съществува пълноценно. Поради което иска да бъде прекратен брака им чрез развод, без произнасяне по въпроса за вината, като се предоставят на нея родителските права над детето и се определи местоживеене на детето при нея, а на ответника се определи конкретен режим на лични отношения с детето и да се осъди да заплаща издръжка от 270 лева месечно, а ищцата след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Т..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Д. Г., чрез адв. К., който взема становище за частична основателност на иска. Твърди, че не отговарят на истината посочените факти за породените конфликти, като не оспорва, че майката се е грижила за детето в ранна детска възраст, но не следва да се пренебрегват неговите усилия, които е отдал на детето. Твърди, че ищцата заминала за чужбина през 2018 г. и не била възпрепятствана от него, от когато ищцата пребивавала в страната 3 пъти, последният месец май 2022 г. Твърди, че близо 4 години детето е на неговите плещи, той се грижи за 2 него, възпитание, надзор и други. Твърди, че дал разрешение на детето да отиде при майка си в Австрия, но то му се обадило по телефона и му казало, че не може да свикне със средата там и се върнало при него в с. ********** и продължило да учи в гр. Стара Загора. Твърди, че бракът действително бил изчерпан и без възможност за саниране. Твърди, че нему следва да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето, тъй като от 4 години се грижи за детето, майката от толкова време пребивава в чужбина и не може да осъществява грижи за детето. Твърди, че не било в интерес на детето да се предостави упражняването на родителските права на майката на база само по-висок доход, тъй като тя не била посочена и къде ще упражнява тези права, дали в България или в Австрия. Твърди, че никога не е спирал детето да има контакти с майката. Твърди, че работи като шофьор във две фирми, като винаги е можел да разчита на своята майка за отглеждането и възпитанието на детето, която живяла с тях. Поради това иска от съда да допусне развод без произнасяне по вината, като се предоставят нему родителските права спрямо детето и се определи местоживеене на детето в с.

********** при него, съответно на майката се определи режим на лични отношения с детето и бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 270 лева месечно, като се предостави нему ползването на семейното жилище в с.

********** и нямал претенции към фамилното име на ищцата.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 24.11.2022 г. съдът е обявил за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 418 от 03.10.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни, признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че страните са съпрузи от 18.06.1989 г., като от брака имали родено дете Р.Д.

Г., роден на 07.12.2005 г.

Страните следва да докажат пълно отчуждение между съпрузите, довело до непоправимо разстройство на брака без възможност за стабилизиране; полаганите грижи за детето до сега; възможностите на всяка страна да упражнява родителските права спрямо детето в негов интерес.

Двете страни следва да посочат всички основания за дълбокото и 3 непоправимо разстройство на брака.

От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак № 009213, издадено на 18.06.1989 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Раднево /л.7/, е видно, че страните Д. Д. Г. и З. В. Г. са съпрузи и са сключили граждански брак в с. **********, община Раднево, на 18.06.1989 г., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 1 от 18.06.1989 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при с.

**********, община Раднево.

От приетото извлечение от Акт за раждане № 0071/2006 г. /л.8/ е видно, че от брака страните имат родено ненавършило пълнолетие дете Р.Д. Г., роден на 07.12.2005 г. в гр. Раднево.

І.1. Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака и въпроса за вината:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.

Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о.).

За установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни и 4 писмени доказателства.

От събраните по делото гласни доказателства, от изслушването на детето Р. Г. и от писмените доказателства се установява, че страните от няколко години не живеят заедно, като съпругата е напуснала семейното жилище, по-късно е заминала за чужбина, където живее и работи до днес. От изслушването на детето Р. Г. е видно, че съпругата ги е напуснала и ги е оставила самички, като той живял с баща му в с. **********, включително и към момента. Ответникът преживял много трудно обстоятелството, че ищцата ги напуснала, като баща му ревал месец и половина, поради което обстоятелства двамата имали негативно отношение към ищцата. По делото няма никакви доказателства, които да сочат, че има каквито и да било шансове съпрузите да подобрят отношенията си и да се запази брака между тях. Напротив, те нямат спор относно въпроса за развода и го желаят, като спорът е концентриран само и единствено относно родителските права над детето Р..

Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. В случая се установява, че ищцата е напуснала семейното жилище, като оставила детето и бащата, които са продължили да живеят там до днес.

Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като няма никаква възможност за заздравяване на брачната връзка. Съпрузите са категорични в желанието си за прекратяване на брачната връзка. В тази връзка ще се отбележи, че съдът макар и да има правомощието да изследва доколко има възможност за заздравяване на брачната връзка, то няма възможност да им налага брачно съжителстване против тяхната свободна воля. Затова и съдът намира, че се установи не само наличието на дълбоко, но и на непоправимо разстройство на брака между съпрузите, поради което следва да се допусне неговото прекратяване чрез развод.

І.2. Относно брачната вина:

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това . Изрично и двамата съпрузи заявяват, че не желаят произнасяне по въпроса за вината, 5 поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

І.3 Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Съгласно §.1 от ДР на СК „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Конституцията на Република България и законодателството в областта на собствеността не възпрепятстват съпрузите да притежават повече от едно жилище, в което да живеят те или техните деца. Самата разпоредба посочва, че семейното жилище е онова, което е „обитавано“ от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

От писмените доказателства се установява, че семейното жилище, в което са живели съпрузите последно, е това в с. **********, община Раднево, в което са останали и живеят ответникът и детето. Ищцата няма претенции за ползване на семейното жилище, а такова искане е направил ответникът в отговора на исковата молба. С оглед на тези данни ще се присъди семейното жилище за ползване от ответника.

Разпечатката съдържа 36 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cc39f16-618d-49a1-a876-8fc92da213e0