Решение № 3548 от 10.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15134/2023
- Вид
- Решение № 3548
- Подписан
- 10.08.2024
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 212 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 11 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3548 гр. Пловдив, 10.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330115134 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ **, ет. *, действащ чрез настойника си Й. Р. И., чрез пълномощника адв. И. Х. К. от АК – П., със съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № **, е предявил срещу „ПИМК“ ООД, ЕИК 115536179, със седалище и адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, общ. Родопи, п.к. 4108, местност Захаридево № 043А, представлявано от *** А. И.Й., иск с правно основание чл. 200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) – частичен иск от цялата сума от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на претърпяна от бащата на ищеца на ***г. злополука, довела до смъртта на Р. Д. Д., ЕГН ********** – баща на ищеца, настъпила на *** г., която злополука е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ П. № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието – ***г. до окончателното изплащане на задължението.
В първото съдебно заседание от 24.04.2024г. ищецът е депозирал молба за увеличение на иска си, което увеличение е допуснато от съда. след допуснатото увеличение искът е предявен в пълния му размер от 120 000 лева - (сто и двадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на претърпяна от бащата на ищеца на *** г. злополука, довела до смъртта на Р. Д.
Д., ЕГН ********** – баща на ищеца, настъпила на *** г., която злополука е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ Пловдив № ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието – ***г. до окончателното изплащане на задължението.
1
В исковата молба се твърди, че бащата на ищеца Р. Д. Д., ЕГН ********** е бил в трудовоправни отношения с ответника „ПИМК“ ООД, ЕИК 115536179, като е изпълнявал курсове като*** На 18 февруари 2022 г. около 03:56 ч. избухнал пожар в района на главния гараж на ферибот ***, докато извършва планираното си пътуване от*** до***. По време на пожара корабът се управлявал от 51 членове на екипажа, превозвал 239 пътници от различни националности и плавал в зона приблизително на 4,5 морски мили северозападно от остров ***, в *** териториални води. В пожара загинали 11 души, един от които е бащата на ищеца Р. Д. Д.. Последният, по време на смъртта си, е работил в ответното търговско дружество като *** и е изпълнявал курс, възложен му от ***. Смъртта на Р. Д. Д. се явявала трудова злополука, което било констатирано от органите на НОИ, видно от Разпореждане № ***г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Искът се предявява пред районния съд по седалището на ответника независимо от неговата цена като ищецът не заплаща държавна такса за предявяването му. Счита иска за процесуално допустим с оглед обстоятелството, че е налице Разпореждане № ***г. за трудова злополука.
Заявява, че ищецът е млад мъж, който с решение на ТЕЛК има признато доживотно право на неработоспособност 100%, първа група инвалидност с придружител. Същият имал поставена диагноза „***. ***среднотежка степен. ***Ставало дума за *** заболяване, получено в хода на раждане поради недостиг на кислород, поради което същият е получил съответни увреждания, отразили се и на неговия интелект.
Семейството на М., включително и неговият загинал баща Р., са се отнасяли с много любов и грижи към него. Физическото му състояние при тази диагноза е било и все още е много добро, защото той върви с лека подкрепа, като може да измине значително разстояние при разходки, както и може да се храни самостоятелно. Говори разбираемо, макар и с кратки фрази. М. има своите радости и тревоги. Обича да гледа телевизия. Изразява любов към своите близки, особено към малката си племенница.
Поради стечение на обстоятелствата - развод на родителите му и втори брак на баща му Р., за дълъг период от време до смъртта на баща му, М. не е можел да контактува с него. Въпреки това е усещал неговата липса като вниманието и радостта си от контакт е прехвърлил към свекъра на сестра му Й., който е на годините на баща му.
До ***година М. живеел с майка си, когато тя починала от ***. Тогава М. изпаднал в ступор, приет бил в болница в състояние, близко до кома, и с реална опасност за живота. Много трудно изживял смъртта на майка си. Това била реалната причина сега да не му е съобщено за смъртта на баща му. Сестра му Й. И. е негов настойник. Същата се грижи с много любов и внимание към него. Не желае да му съобщи за смъртта на баща му от страх, че ситуацията може да се повтори.
За смъртта на баща си М. е получил обезщетение от застрахователя на работодателя в размер на 15 228 лева. Отделно, по споразумение с *****, е получил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро или 19 558, 30 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 000 евро, което обезщетение е извън обхвата на настоящата искова претенция.
Настойникът на М. - Й. Р. И., която изразява по закон неговата воля, счита, че така 2 полученото общо обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя на работодателя и от ***, а именно – 34 786.30 лева, не представлява справедливо обезщетение за търпените от М. неимуществени вреди. Същата счита, че справедливото обезщетение за търпените от М. неимуществени вреди от загубата на баща му следва да се определи на 155 000 лева или като се приспаднат вече заплатените и посочени суми по-горе в размер на около 35 000 лева, то остатъкът от обезщетението възлиза на сумата от 120 000 лева, от която с настоящия иск ищецът претендира частично обезщетение в размер на 30 000 лева.
Излага, че към момента на смъртта си бащата на М. - Р. Д. Д. е на ** години, в добра физическа форма. Съгласно разпоредбите на СК по закон той е следвало да бъде настойник на сина си след смъртта на майка му, но поради стеклите се обстоятелства и различното местоживеене, за негов настойник е определена сестра му. През 2021 година, когато е бременна с второ си дете, Й. се разболява от Ковид - 19. Настанена е в „***“ за лечение със сериозна опасност за живота. Тогава тя, опасявайки се от летален изход, прави писмени бележки и разпореждания, ако не оживее. Едно от тези разпореждания е било, в случай на нейната смърт, съпругът й да се свърже с баща й, за да бъдат осигурени бъдещите грижи за М..
Смъртта на Р. сложила край на всякакви бъдещи възможни срещи на Й. и М. с техния баща. Смъртта му е неотменима и няма как да не влияе на децата му, включително и на М.. Тя е настъпила в резултат на трудова злополука и законът предвижда ред и начин за реализиране на отговорността на работодателя чрез изплащане на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на загиналия работник.
Сочи се, че М. е от категорията на уязвимите български граждани, за които Държавата се опитва, но все още не е успяла да създаде условия за нормален жизнен стандарт съобразно състоянието им. Без помощта на своите близки, такива хора трудно биха оцелели. М. има безрезервната подкрепа на своята сестра. Предвид отсъствието на сестра му извън *** за две години поради командироване на съпруга й в централата на „***“ в гр. ***, М. е настанен в ****, в който месечната такса е в размер на 1 500 лева, като с консумативите заплащането е в порядъка на 1 700 лева. М. се чувства добре в това здравно заведение, поради което престоят му там продължава и понастоящем. Именно в тази връзка е изплатеното от ***обезщетение за имуществени вреди, което дава възможност за плащане на таксата за настаняване на М. в дома за 3 години и половина напред. Предвид изложеното е ясно, че изплатеното на М. обезщетение за имуществени вреди не следва да се има предвид при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
На този етап на М. е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 34 786.30 лева. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане на всички фактори, възлиза на 155 000 лева, респективно работодателят следва да поеме своята отговорност по отношение на М., чийто баща е загинал при трудова злополука, за разликата от 120 000 лева, от която в настоящия процес се претендира частично сумата от 30 000 лева.
Претендира разноски, като моли ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат И. Х. К. от АК – П., Персонален номер: **********, възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за осъществяване на безплатно процесуално представителство, съобразно размера на иска.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. С оглед на това, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията, 3 изложени в исковата молба, по отношение на фактите и обстоятелствата около събитията на **** г., довели до трудовата злополука, претърпяна от наследодателя на ищеца. Оспорва посочения в исковата молба размер на претърпените от наследодателя на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на настъпилата трудова злополука, като счита, че същият е необосновано завишен. Оспорва описаните в исковата молба твърдения на ищеца относно фактите и обстоятелствата довели до злополуката, тъй като счита, че описаната от него фактическа обстановка не отговаря на действителната истина.
Твърди се действително злополуката да е настъпила на*** г. около 3:56 часа сутринта, когато е възникнал пожар на борда на ферибот „***“, собственост на ***. На борда на ферибота са пътували 37 служители на „ПИМК“ ООД (***), сред които и бащата на ищеца Р. Д. Д.. Служителят е изпълнявал курс по релация ** - ***. След като служител от *** на дружеството е бил уведомен за събитието, се е опитвал да се свърже с г-н Д. многократно, но не успял. Първата информация, която се е получила за него в дружеството - работодател е била предоставена от ***г-жа В. Д., която е заявила, че съпругът й е бил открит от*** власти починал в кабината на камиона.
В тази връзка прави възражение по чл. 201, ал. 2 КТ.
Сочи, че при постъпване на работа в „ПИМК“ ООД на длъжност „***“ на Р. Д. Д., както на всички работници и служители в дружеството, е бил проведен начален инструктаж за безопасност.
Същият е бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността и съответно му е провеждан инструктаж. При провеждането на инструктажите на шофьорите се обръщало специално внимание на правилата за безопасност, които трябва да спазват при извършване на задълженията си съобразно длъжностната характеристика.
С оглед изложеното счита, че ищецът е проявил груба небрежност, неспазвайки правилата за безопасност. С действията си Р. Д. Д. е проявил липса на елементарно старание и внимание към собствения си живот и здраве, пренебрегнал е основни правила за безопасност при работа, като е останал да нощува в кабината на управлявания от него товарен автомобил в товарното помещение на плавателния съд, а не е използвал предвидените за нощувка на пътниците корабни каюти.
Във връзка с горното моли да се приеме съпричиняване от страна на пострадалото лице, което да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и отговорността на ответното дружество „ПИМК“ ООД за настъпилата трудова злополука да бъде намалена съобразно проявената груба небрежност от страна на пострадалия.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Разпечатката съдържа 32 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cc30bc0-6496-418f-b39a-89840b7a0f12