Решение № 5037 от 21.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5037 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100511274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД срещу решение № 15633/18.08.2025г., постановено по гр.д. № 1061/2025г. по описа на СРС, 182-и състав, с което по предявения от ищеца М. Н. К. иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е прогласена нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40030644435/20.12.2024г.

Въззивникът „Профи Кредит България“ ЕООД излага, че постановеното първоинстанционно съдебно решение било неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за действителност на сключения от страните договор за потребителски кредит. Неправилна била преценката на СРС, че получаването на кредита в случая било обусловено от заплащане на неустойката и че същата се явявала задължително условие за предоставяне на кредита. На първо място неустойката била уговорена в анекс към вече сключения договор за кредит, което противоречало на същия направен от съда извод. Отделно единствено допълнителните услуги подлежали на преценка дали били задължително условие за отпускането на кредита и дали възнаграждението за същите било известно - § 1, т. 1 ДР на ЗПК. В случая ответникът дал на кредитополучателя допълнителен 14-дневен срок за предоставянето на обезпеченията по чл. 10 ОУ, една след изтичането на който и при непредоставяне на 1 никое от обезпеченията, се начислявала неустойката за неизпълнение. Към датата на договора тези обстоятелства били неизвестни и към тази дата условията за начисляването на неустойката не били налице. Поради това и същият евентуален бъдещ разход, поставен в зависимост от поведение на ищеца, не следвало да бъде включван при изчисляването на ГПР. Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. На следващо място СРС не обърнал внимание, че погасителният план бил втори такъв и влизал в сила само при сбъдване на условията за начисляване на неустойка. На следващо място неправилни били и изводите на първоинстанционния съд, че неустойката, в отклонение от обезщетителната и обезпечителната й функция, не била обвързана от настъпването на каквито и да било вреди и противоречала на чл. 16 ЗПК.

Неустойката била валидна, тъй като била обезщетение за неизпълнено договорно задължение. Позовава се на санкционния й характер и на чл. 432 ТЗ. Обезпечението нямало и нищо общо с кредитоспособността (финансовата възможност на лицето да погасява задълженията си) и получаваните от ищеца доходи. То давало допълнителна сигурност на кредитора, че вземането ще бъде удовлетворено и гарантирало изпълнение, независимо от волята на ищеца. Противоречало на предходните мотиви на съда за оценката на кредотоспособността изложеното, че условията за обезпечение били неизпълними и несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит.

Изискването за доход било разумно, както и останалите изисквания към солидарния длъжник. Липсвали основания за прилагане на последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Спазени били разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответникът предоставил необезпечен кредит, поискал обезпечение – солидарен длъжник или гаранция от кредитна или финансова институция. Клаузата за неустойка била точно и ясно формулирана и не следвало да бъда включвана в ГПР. Отделно разсрочването й не съвпадало и със срока на кредита. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът М. Н. К., чрез адв. Б., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения. Получаването на кредита било обусловено от заплащане на неустойката. Изводите на СРС били подкрепени и от факта на включване на въпросната неустойка във всяка погасителна вноска, дължима от потребителя. Кредитополучателят била поставена в невъзможност да прецени икономическите последици от заемното правоотношение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Адвокатът претендира да й бъде определено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за предоставената на ищеца безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

2

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира първоинстанционното съдебно решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства –договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40030644435 от 20.12.2024г., ведно с Общи условия (ОУ), погасителен план към същия, а и безспорно между страните по делото се установява, че ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и ответникът М. Н. К. сключили договор за потребителски кредит при ОУ на търговеца, по силата на който ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя К. кредит в размер на сумата 4 000 лева. Страните по делото не спорят и от гореобсъдените писмени доказателства съдът приема, че в изпълнение на поетите с договора задължения ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД предал на ответника К. заемната сума от 4 000 лева, съгласно договореностите между страните, а именно – рефинансирани били кредити на ищеца К. –към ответника „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на сумата 322.75 лева и към „Ай Ти Еф Груп“ АД „Смайл кредит“ и „Гет кеш“ по посочена в договора сметка.

От приложения писмен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40030644435 от 20.12.2024г. и погасителен план към същия се установява, че страните се съгласили погасяването на кредита да стане на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 223.91 лева. Страните уговорили падежи на вноските, начиная от 25.01.2025г. до 25.12.2027г., годишен лихвен процент (ГЛП) – 53% и годишен процент на разходите (ГПР) – 67.21%. Конкретно в погасителния план за всяка от погасителните вноски било посочено каква част от задължението за главница и каква част договорна лихва се погасява.

С нормата от чл. 10 от ОУ към договора ищецът К. поела задължение да предостави на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора на основание договора за потребителски кредит, ОУ и допълнителните споразумения към него, ако има такива, включително главница, лихви, такси други разноски, за изпълнение на което задължение ищецът да избере да предостави някое от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по договора за потребителски кредит, със срок на валидност равен на срока на договора за потребителски кредит и с бенефициент ответника; 2/ гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, при горните условия; 3/ солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1 300 лева, съгласно наличните данни в 3 информационната система на НОИ, да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредита, да работи по безсрочен трудов договор, да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца, да не е клиент или солидарен длъжник по договор за потребителски кредит, сключен с кредитора, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ; 4/ ипотека върху недвижим имот.

По делото е представено допълнително споразумение към договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40030644435 от 20.12.2024г. от същата дата – 20.12.2024г., със съдържанието на което страните констатирали, че ищецът не предоставила поисканото от кредитора обезпечение при сключването на договора за кредит, поради което с това допълнително споразумение кредиторът й дава допълнителен срок от 14 дни за предоставяне на обезпечението по чл. 10 ОУ, при неизпълнение на което на основание чл. 92 ЗЗД ще дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1 800 лева, разсрочена за 12 месеца. Към допълнителното споразумение е приложен погасителен план за разсрочване на неустойката – 150 лева месечно, включена във вноските с падежи от 25.01.2025г. до 25.12.2025г.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е несъмнено, че получаването на кредита било обусловено от сключването на допълнителното споразумение от 20.12.2024г., подписано в деня на сключването на договора за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40030644435 от 20.12.2024г. Фактът, че неустойката била договорена в отделен документ е без значение – договорът за кредит и допълнителното споразумение към него били сключени в един и същи ден, като с допълнителното споразумение кредитополучателят поела задълженията по втория погасителен план с включеното заплащане на неустойката, което сочи, че при сключването на договора и двете страни били наясно, че неустойката със сигурност била дължима. Логично към сключването на договора кредитополучателят принципно няма възможност да осигури поръчител или друг вид обезпечение и тази обичайна практика представлява скрита лихва по договора. Неустойка, която не би следвало да е включена ГПР е тази, която е свързана с неизпълнение от страна на кредитополучателя на основното му задължение да върне получената сума съобразно погасителния план, ведно с договорната лихва и другите разходи по кредита.

В процесния договор за потребителски кредит размерът на посочения ГПР 67.21% не включва предвидената неустойката в размер 1 800 лева, предвидена с отделните 12 бр. погасителни вноски, всяка в размер на 150 лева. Ето защо напълно неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс.

4

Предвид установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява недействителен поради противоречие с изискванията, залегнали в чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, с оглед на което и искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен.

По гореизложените мотиви първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде изцяло потвърдено, като на основание чл.

272 ГПК настоящият съдебен състав препраща и към изложените от СРС мотиви.

По разноските:

При горния изход на спора право на разноски има въззиваемия-ищецът К..

Същата е защитавана от адв. Б., която осъществила защитата й безплатно и претендира съдът да й определи възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съобразявайки фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от адвоката пред въззивния съд настоящият съдебен състав определя размер на възнаграждението в размер на сумата 100 евро, която следва да се присъди на чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА на адв. Б..

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 15633/18.08.2025г., постановено по гр.д.

№ 1061/2025г. по описа на СРС, 182-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, сумата 100 евро – полагащо се адвокатско възнаграждение за осъществена защита по делото пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________