Определение № 1052 от 27.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. С.З., 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500473 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Делото е образувано по постъпило писмено възражение с вх. № 9109/19.06.2026г. от П. Д. Т., чрез пълномощника му адв. А. Г. М. от АК-С.З., по реда на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 против Заповед № 3698/19.12.2013 год. по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.дело № 6019/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

В законоустановеният едномесечен срок от узнаване на Заповедта на 19.05.2026 год. молителят П. Д. Т. твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение № 3698 от дата 19.12.2013г., издадена по ЧГД № 6019 по описа за 2013г. на Районен съд - С.З., тъй като същата не му е връчена надлежно. Към дата на връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК, нямал обичайно местопребиваване на територията на Република България и бил трайно установен във Федерална Република Германия. Никога не е получавал заповед за изпълнение с № 3698 от дата 19.12.2013г., издадена по ЧГД № 6019 по описа за 2013г. на Районен съд - С.З..

Посочва, че на 19.05.2026г., упълномощил адв. Т.В. от АК С.З. да извърши справката при ЧСИ М.Д., peг. № ** с район на действие Окръжен Съд - С.З., на какво основание му е запорирано трудовото възнаграждение, тъй като той никога не е имал и не знае да има образувани изпълнителни дела срещу него. След като адвокат В. е извършил справка при ЧСИ Д. е установил, че срещу него е образувано изпълнително дело № 2014**0400525, по описа на ЧСИ М.Д., което изпълнително дело е образувано в полза на М.

ЕАД, ЕИК: ******, въз основа на изпълнителен лист от дата 17.02.2014г., издаден по ч.г.д. № 6019 по описа за 2013г., на Районен Съд - С.З., който изпълнителен лист е издаден по влязла в сила Заповед за изпълнение на 1 парично задължение № 3698 от 19.12.2013г., която е издадена на взискателя М. ЕАД, ЕИК: ******, на основание чл.404-409 от ГПК.

Твърди, че от дата 29.07.2013г., до дата 01.10.2024г., живеел постоянно във Федерална република Германия, в административно - географски регион – М./Ш.//. Посочва, че от 27.11.2013г. до 22.01.2014г. провел интензивен курс по немски език, като през целия този период почти не се е прибирал в Република България и никога не е получавал писма или документи от Частни съдебни изпълнители или държавни институции. Никога не му е била връчвана надлежно и никога не е получавал Заповед за изпълнение на парично задължение № 3698 от 19.12.2013г., издадена по ч.г.д. № 6019 по описа за 2013г., на Районен Съд - С.З..

Нещо по -важно, съда след като е установил, че не живее на посочения в заявлението адрес, не е спазил предвидените в чл.47, ал.6 от ГПК „Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Твърди, че по посоченото частно гражданско дело особен представител не му е назначаван, съда е игнорирал прилагането на императивната норма на чл.47, ал.6 ГПК, с оглед на което заявява, че е лишен от правото да се защити и подаде своевременно възражение по Заповед за изпълнение на парично задължение № 3698 от 19.12.2013г., издадена по ч.гр..д. № 6019 по описа за 2013г., на Районен Съд - С.З..

По делото е постъпил писмен отговор на възражението от „М.“ ЕАД, гр.С. /сега “А1” АД/, с който молят възражението на П. Д. Т. да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявено е възражение на основание чл. 423, ал. 1 т.1 и т.2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 1, чл.417 и чл.419, ал. 1 от ГПК.

Съобразно специалната и императивна разпоредба на , чл. 423. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1.

2

В конкретният случай въззивният съд счита, че възражението е допустимо, и е подадено в срок.

Съобразно указанията на съда, дадени с Определението му с № 888 от датата 08.07.2026 год. ОС е ПРЕКРАТИЛ производството по ч.гр.дело с № 473/2026г., по описа на Старозагорския окръжен съд и е ИЗПРАТИЛ делото на компетентния Старозагорския районен съд, за окомплектоване на цялата преписка и надлежното й свързване със посоченото първоинстанционно ч.гр. дело № 6019/2013 год. по описа на РС-С.З., както и връчването на преписи от възражението по чл.423 от ГПК на другата страна, след което делото да бъде върнато отново на Окръжен съд – С.З. за произнасяне по възражението.

Също така ОС е указал на Старозагорския районен съд да събере и дължимата ДТ от 25 лева или 12,78 евро съобразно чл.16 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

СтОС намира, че указанията му са били надлежно изпълнени от първостепенният съд, поради което възражението по чл.423, ал.1 от ГПК следва да бъде разгледано по съществото си.

Съдът намира твърденията на жалбоподателя П. Т., изложени в същото писмено възражение, за неоснователни и необосновани поради следното:

Съобщението, заедно със Заповедта за изпълнението с рег. № 3698/19.12.2023 год. за образуваното срещу Т. производство по същата Заповед , от което е видно, че първоначално същото съобщение и Заповед не са били надлежно връчени на посочения на жалбоподателя Т. адрес, като същото съобщение е върнато цяло по делото, без да е връчено , като в същото е отбелязано, че лицето /адресатът/ е посетено на 08.01.2014 год., и 14.01.2014 год. и не е открито на посочения адрес.

Входната врата е заключена, като няма достъп. Няма и звънци. Залепено е уведомление на входа от 14.01.2014 год. и същото е пуснато и в пощенската кутия на адресата.

Впоследствие съдията-докладчик от първоинстанционния съд е разпоредил да се издаде искания ИЛ в полза на молителя въз основа на съответната Заповед за изпълнението с рег. № 3698/19.12.2013 год., издадена по ч.гр. дело с № 6019/2013 год. на Районен съд С.З., и въз основа на него е било образувано срещу Т. и съответното изп. производство.

Налага се категоричния извод, че възражението по чл.423 от ГПК е подадено в законния срок установен в същата разпоредба и следва да бъде разгледано по съществото си относно неговата материална основателност.

Разгледано по същество, същото възражение се явява неоснователно.

Първоинстанционното производство е образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на „М.“ ЕАД гр.С. /сега “А1” АД/ против П. Д. Т. за наличие на задължение в размер на 482,37 лв. 3 главница по Договор и данъчни фактури за ползването на далекосъобщителни услуги, както и сумите, както и законната лихва от 18.12.2013 год. и 65,00лв. – разноски по делото.

Съобразно специалната разпоредба на чл.47, ал.(6) от ГПК, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Според ал.(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.

Налага се извода, че издадената Заповед с № 3698 от 19.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и издадения въз основа на нея изп. лист по чл.411 от ГПК по частно гражданско дело № 6019/2013 г. на Районен съд - С.З. е била на практика надлежно връчена със съответното уведомление по чл.47, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Но въззивният съд приема, че в конкретния случай не е налице и приложима разпоредбата на чл.46, ал.6 от ГПК, както твърди самият подател на възражението П. Д. Т.. Тълкувана в съответствие със следващата алинея на чл.47, ал.7 от ГПК, последна изключва приложението на ал.6 при връчването на заповед за изпълнение, като при същото са приложими само разпоредбите на чл.46, ал. 1 – 5 от ГПК.

При така описаните обстоятелства се установява, че заповедта за изпълнение, както и издадения изп. лист по чл.411 от ГПК са били надлежно връчени на П. Д. Т., като при връчването й са спазени императивните разпоредби на ГПК и най-вече тези на чл.47, ал.1 до ал.5 от ГПК, без приложението на чл.47, ал.6 ГПК в заповедното производство, поради което не е налице и основание за оспорването й чрез подаването на възражението по реда и на основание чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.

Окръжният съд намира, че Заповедта е била надлежно връчена и съответно получена на посочения в договора адрес на длъжника Т. , на който е бил адресно регистриран тогава, чрез залепването на уведомление по чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК, като не следва да бъде назначаван особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК в тогавашната му редакция.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че не следва да приеме възражението на П. Д. Т. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.410 от ГПК с № 3698/19.12.2013 год., издадена по ч.гр. дело с № 6019/2013 год. по описа на Районен съд – С.З., като в тази връзка съдът не следва да постанови и спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с горепосочения № и дата.

4

Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Въззивника и жалбоподател Т. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „М.„ АД гр.С. /сега “А1” АД/ направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция, но тъй като такива разноски не са поискани и не са представени доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани от настоящия съд.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА подаденото по чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК възражение с вх.№ 9109/19.06.2026 г. подадено от П. Д. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр.

С.З., бул. „********** и със съдебен адрес за връчването на книжата гр.

С.З., ул. ***********, чрез пълномощника му адв. А. Г. М. от АК-С.З., по реда на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 против Заповед под № 3698/19.12.2013 год., издадена по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.дело с № 6019/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5