Решение № 3226 от 17.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3226/17.7.2020г.

Гр.Варна,17.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ

СЪСТАВ, в публично заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18 704 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег.вх. №84307/14.11.2019 год., депозирана от ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *, чрез юрисконсулт Ц. П.против ответника Н.С.Н., ЕГН **********,*** с правно основание на исковете чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и цена общо 1057,48 лева. Със сезиращата искова молба, намираща правното си основание в разпоредбата на чл.

422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна желае да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по частно гр.дело № 12 171/2019 год.по описа на РС Варна, Х-ти състав, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 ГПК. Видно и от петитума на иска ищцовата страна желае да бъде прието за установено,че съществува в нейна полза парично вземане за сумите,за които е била издадена Заповед №6314/ 16.8.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 12 171/2019 г., по описа на ВРС, Х-ти състав против длъжника - ответник, в полза на кредитора/заявител-кредитор и ищец в исковото производство.

Наведените твърдения в сезиращата съда искова молба от страна на ищцовото ЕАД са следните: На 1.04.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на „И. А. М.“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2708676/20.12.2016 г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.„А.з.с.н.в.” АД /понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/, ЕИК *твърди в исковата си молба че е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *. Длъжникът твърди още „АСВ“ ЕАД, че бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „И. А. М.”АД, изпратено с известие за доставяне.Приложение 1 от 01.04.2017 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. сочи ищцовото дружество, че е представено с исковата молба само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл.

2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1,2,3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда. С оглед твърдяното в исковата молба цедиране на процесното вземане,ищцовото дружество сочи, че „И. А. М.” АД упълномощило „А.з.с.н.в.” АД /понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „И. А. М.” АД чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД уведомително писмо с изх № УПЦ-П-ИАМ/ 2708676 от

04.04.2017 г. за станалата продажба, чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, което писмо се върнало в цялост. На 15.10.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2708676 за извършената цесия чрез куриер, което отново се върнало в цялост. Към сезиращата ВРС искова молба,ищцовото дружество представя и моли исковия съд да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „И. А. М.” АД чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2708676/15.10.2019 г, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. За връчването на уведомлението за извършената цесия с връчване на преписа от исковата молба ищцовата страна се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК съдебни актове: Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I –во т.о. ТК, и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II –ро т.о.ТК, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.На следващо място в исковата молба, в условията на евентуалност - в случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и в случай, че съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, ищцовата страна желае ВРС да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Твърди се, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение, както и ,че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което, обобщава ищцовото дружество – според същото това дружество - фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока ищцовата страна се позовава на мотивите изложени в Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV-то г.о.ГК и Решение

№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013 год.

Твърди се по същество в исковата молба, че на 20.12.2016 г. между „И. А. М.” АД /Заемодател/ и Н.С.Н. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 2708676, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и условията към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, те. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на

Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 559,92 лв. Така, твърди ищцовата страна, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на

59,92 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 18.06.2017 г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 93,32 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 19.01.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 18.06.2017 г.С подписването на Договора за заем, сочи още ищцовата страна в исковата си молба, че Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 –ет календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-ет дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30-ет календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника/ответник в исковото производство/ била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 18,00 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,релевира още ищцовото дружество, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер

- Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че Заемателят не бил представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 353,40 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 58,90 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 152,22 лева.

На следващо място, ищцовото дружество сочи в исковата си молба, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 126,16 лева, който размер представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.