Решение № 77 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000650 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу решение № 444/23.10.2023 по електронно дело 20233100900237 (ТД237/2023г. по описа на ОС-Варна), В ЧАСТИ, с които на С. И. И. е била присъдена главница от 60 000лв, като дължим остатък над определено обезщетение по предявена на осн.чл.432, ал.1 от КЗ претенция на пострадало лице за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, причинени при ПТП на 21.04.2022г от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 25. 07.2022г, както и сума от 1323.32лв, представляваща законна лихва върху изплатена от застрахователя част от 15 000 лв. за период на забава от 25.07.2022 до 18.05.2023г., като съответно са били разпределени разноски в тежест на насрещни страни.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество и обусловеното от него произнасяне по претенция за разноски са разгледани в определение № 857/11.12.2023, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез пълномощника адв. С. поддържа оплакванията за неправилно приложен закон при разглеждането на претенцията за дължимите лихви, като сочи от една страна, че самият пострадал е осуетил определяне на обезщетение в тримесечния 1 законов срок, като въпреки указанието на застрахователя не е представил нужни доказателства за застрахователното събитие до 21.04.23г., а от друга страна е уважен иск, който не е бил предявен надлежно, тъй като самостоятелна претенция за лихви, натрупани до доброволното плащане на определен от застрахователя размер на компенсацията, не е била предявена първоначално, а е била добавена след размяната на книжата и разгледана в нарушение на процесуалните правила. Отделно се оспорва и преценката на фактите, определящи критериите за определяне на справедлив имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди.

Доводите за необоснованост на определения до 75 000лв размер, значително надхвърлящ обичайно определян за такъв брой и интензитет комбинирани телесни увреждания и последиците от тях върху здравето и психиката на напълно възстановен пострадал се поддържат и в пледоарията по същество пред настоящия състав.

Пълномощникът на въззивника моли за отмяна на неправилното решение и отхвърляне на неоснователната претенция, евентуално за намаляване на дължима остатъчна горница над определения от застрахователя паричен еквивалент до съответен на справедливостта размер и отхвърляне на претенция за забава, евентуално редуциране до период след 21.04.2023г.

Въззиваемият С. И. И., чрез адвокат С. оспорва оплакванията с доводи за всестранно изследване на всички критерии и цялостна оценка на събраните доказателства, вкл. медицинската експертиза, документи от лечението и свидетелските показания. Обосновава правилно остойностен размер на обезщетението, съответно на всички негативни последици като понесени болки и страдания и промени на начина на живота на пострадалия в битов и социален план. Счита, че отричането на кредиторова забава на пострадалото лице при определяне на начален момента на мораторна лихва, съответства на тълкуването на закона, възприето в практиката на съдилищата, отчитаща и задължение на застрахователя да събира сам сведения относно настъпилото събитие.

В писмено становище по същество, упълномощени адвокати общо пледират за потвърждаване на правилното решение, като обосновават основателността на претенцията за допълнителна горница до възприетия от първата инстанция размер на обезщетението с множеството телесни увреждания, включително и животозастрашаващо такова, значителния възстановителен период и особено травматичния начин на тяхното причиняване (удар на пешеходец на пешеходна пътека от товарен автомобил, напуснал местопроизшествието).

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Пълномощникът на въззивника е конкретизирал разходите в неоспорен списък по чл. 80 ГПК(л.28), а адвокатът на въззиваемия е поискал присъждане на възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В 2

ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ на уважена част от предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил неимуществени щети и определяне на начален момент на присъдено акцесорно плащане на законни лихви, върху определена от съда остатъчна горница над платена част от обезщетение, наред с допълнителна мораторна лихва от същия момент до момента на плащането на получената в хода на процеса част.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 100 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците, считано от уведомяването на застрахователя на 25.07.2022г. до окончателното погасяване. Ползващ се от застраховката пешеходец С. И. е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от комбинирано телесно увреждане в областта на рамо и гърди (закрити счупвания на лопатката и ключицата и многофрагментарни фрактури на 2-10 ребра и травматичен пневмоторакс и обширни кръвонасядания в раменната и задногръдна дясна половина на тялото), проведено първоначално спешно болнично лечение за овладяване на животозастрашаващо травмиране на белия дроб и оперативно наместване и фиксация на фрактурите на счупената раменна кост, продължило 20 дни, последвано от домашно медикаментозно лечение, наложило битово обслужване с чужда помощ. Ищецът е посочил, че възстановяването не е било приключило в рамките на година от нараняването и било съпътствано с продължителна психическа реакция на преживяното особено травматичнно ПТП с негативна симптоматика (страхови изживявания при преминаване покрай автомобили и пресичане) и притеснения от загубена възможност да продължи да полага тежък физически труд и изпитвани все още болки на травмираните места при промяна на времето. Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като пряк резултат от предизвикано на 21.04.2022г. ПТП на пешеходна пътека в гр. Варна, от осъден за транспортно престъпление застрахован водач С. Господинов, който при управление на т.а.

МАН, рег. №ХХХХХХХ нарушил правилата за движение като започнал управлението на дотогава спрян пред пешеходната пътека товарен автомобил с прикачено ремарке, без да се увери, че е пропуснал вече преминаващи пешеходци и така допуснал удар на пострадалия, който отскочил от дясна предна част на автомобила и се завъртял като паднал на дясната си страна на платното и така получил телесните увреждания.

Застрахователят е признал в отговора по исковата молба както покритието по риска гражданска отговорност на водача на застрахования товарен автомобил, така и полученото уведомление от пострадалия, по което на 25.07.2022г. била заведена преписката по претенция за обезщетяване на неимуществени вреди и разходи за проведено лечение, но насрещно е посочил, че в писмото е липсвал протокол за ПТП и затова незабавно е изискал от пострадалия нужните за установяване на събитието документи от предварителното разследване на наказателна отговорност на виновното лице 3 и акта за приключването му, които са били представени едва след като е изтекъл тримесечния срок за разглеждане на претенцията. Ответникът е оспорил забавата си, като е посочил, че след като самия пострадал е изпълнил указанията му с писмо от 21.04.2023г., застрахователят своевременно е преразгледал първоначалния отказ и е предложил на 02.05.23г. обезщетение до размер от само 15 000лв. от общо исканите 100 000лв. за неимуществените вреди и целия размер на доказаните медицински разходи в сбор от 1311.70лв., които е и изплатил, с банков превод на 18.05.23г.(преди да е бил уведомен за междувременно предявената съдебна претенция), след като на 16.05.2023г е получил изричното несъгласие на пълномощника на пострадалия да приеме само размера на обезщетението за неимуществените вреди.

Отделно, макар да е признал травматичното застрахователно събитие, застрахователят е оспорил обема на негативните последици от удара и телесните увреждания, и по-конкретно необичайно продължителния период на възстановяване над 3-4 месеца след успешната медицинска операция и овладяването без остатъчни последици на временно опасното за живота състояние на пневмоторакс, наличие на продължаваща нужда от подпомагане и остатъчни болки и психически страдания, непредолими с обичайно лечение, както и каквото и да е значително психическо неразположение, което необичайно да надхвърля стреса при такава злополука. Посочил е и поведението на самия пострадал, който не е предприел никакви мерки за преодоляване на последици от стреса (не е потърсил консултации с психотерапевт или медикаментозно лечение) и така е способствал за подългия период на травмиране на психиката си.

След като първоинстанционният съд е обявил на страните проектодоклад, включващ както възражението за доброволното плащане след забавата на кредитора, поискал обезщетение, но недоказал вредоносно събитие до приключване на наказателното преследване на застрахования водач, така и оспорването на част от твърденията, имащи значение за определяне на завишен справедлив еквивалент на неимуществените вреди, ищецът е заявил с молба от 18.08.23г. ЧАСТИЧНО оттегляне на иска за неимуществените вреди като е ограничил десезирането до част от обезщетението в размер на само 15 000лв., но е продължил да поддържа претенция за законната лихва и върху тази получена след образуване на делото сума от главницата за периода на забава от 25.07.2022г. до частичното погасяване на 18.05.2023г., конкретизирана вече и като точен размер от 1323.32лв.

В първо заседание, въпреки че пълномощникът на ответника е оспорил така пояснената остатъчна претенция за лихвата върху оттеглена част от главницата с доводи, идентични с оплакванията, сочени пред настоящия съд, след като съдът е зачел десезирането си само в рамките на изрично изявената воля на ищеца и е прекратил производството по отношение на частта от главницата, е обявил окончателен доклад на иска за неимуществени вреди в остатъчен размер на главница над платените 15 000лв, ведно със законна лихва и остатъчна законна лихва върху тази вече платена част, и двете считано от датата, първоначално посочена в исковата молба като начало на забавата, за която застрахователя носи отговорност.

Като съобразява, че претенцията на ищеца се основава на твърдения за 4 неудовлетворено искане в срока по чл. 496 ал.1 КЗ и към момента на предявяване на иска (след приключване на наказателното преследване за транспортното престъпление) въззивният съд намира за установен интерес на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пешеходец да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви. В трайната и непротиворечива практика на ВКС принципно се приема, че при парично задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а задължението за лихви възниква от момента на увреждащото действие и продължава до крайния момент на плащането. Тези лихви не се определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането към фактическия момент на плащането. Затова когато претенцията на пострадало от деликт лице се предявява пред съда, ищецът може да претендира търсения имуществен еквивалент на неимуществените вреди, ведно с лихвата за забавено плащане, дължима от делинквента без да ги сочи по размер, независимо че предшестват предявяването на иска (решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV г. о., решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 2082 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4620/2022 г., I г. о.). Същата възможност се признава и по прекия иск, насочен срещу поелия риска от възникване на деликтна отговорност застраховател, тъй като предмет на делото е обезщетение, включващо вземането за лихвоносна главница, което застрахования делинквент дължи(чл. 429, ал. 2, т.