Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 27.07.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 990/2022
Вид
Решение № 1016
Подписан
27.07.2022
В сила
27.07.2022
Състав
Диана Димитрова Митева, Пламен Атанасов Атанасов, Цвета Павлова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Варна, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100500990 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ”Фератум България” ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 3”, бл.1, бул.”Александър Малинов” №51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, със съдебен адрес: гр.София, бул.”Тодор Александров” №13, ет.3, чрез адв.Е.Ц., против Решение №340/15.02.2022г. по гр.д.

№20213110110637 на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от ИЛ. М. П., с ЕГН **********, с адрес **** обл.Варна, чрез адв.П.Н., със служебен адрес: гр.Варна, ***** против жалбоподателят иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за установяване на н едействителността на Договор №**** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 02.01.2020г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на процесуалният и на материалният закони. На първо се поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е разпределил правилно доказателствената тежест в изготвения доклад по чл.146 от ГПК. Сочи се, че с Определение №5212/14.09.2021г. PC Варна е посочил, че не възлага доказателствената тежест по твърдените от страните обстоятелства, същевременно изводите на съда за нищожност на договора за кредит, са частично мотивирани именно от липсата на доказателства за обстоятелство, тежестта за 1 доказване на което не е възложена на ответника. Ето защо се претендира, че като не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е посочил на основание чл.146, ал.2 от ГПК, липсата на доказателства за твърдяно от ответника обстоятелство, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, респективно се иска от въззивният съд да разпредели наново доказателствената тежест относно Договор за гаранция, сключен между ищцата и “Фератум Банк“ /Малта/. На следващо място се поддържа, че изводите на районният съд относно размера на ГПР, начина на неговото изчисляване и посочване на общата дължима от заемателя сума в договора за кредит, сключен между страните, са неправилни и незаконосъобразни. Развити са подробни съображения за начина на формиране на ГПР в конкретния случай, съобразно приложимия закон-чл.11, т.10 от ЗПК и § 1 от ДР на ЗПК и според факта, че ищцата е могла да обезпечи отпуснатия кредит по различен начин от сключването на договор за поръчителство с “Фератум Банк“ /Малта/, като последният не е задължително условие при отпускане на кредита. Поддържа се, че не е налице и нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК, съответно чл.10а, ал.4 от ЗПК, защото в процесния случай кредиторът не е изисквал от потребителя такси, които не са уговорени в договора за кредит по вид и размер, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство не се уговаря, нито се дължи на дружеството, отпуснало кредита.

Поддържа се още, че ответникът не знае и не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищцата към поръчителя, поради което и е обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че е възможно да не се дължи възнаграждение за поръчителство, ако потребителят предостави обезпечение чрез поръчителство от физически лица. Сочи се още, че по логиката изложена в атакуваният съдебен акт, ако потребителят обезпечи договора за кредит чрез поръчителство от физическо лице, като уговори с това физическо лице дължимо възнаграждение в размер, в пъти по-голям от този на кредита, то тази сума също трябва да бъде включена в ГПР.

Поддържа се, че при това положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максимално допустимия съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, т.е. стопанска дейност по отпускане на кредити от небанкови финансови институции не може да съществува поначало, тъй като всеки договор за кредит би бил недействителен по волята на кредитополучателя и поръчителя. В допълнение се сочи, че не е възможно за кредитодателя да узнае размера на уговореното възнаграждение между потребителя и поръчителя, още по-малко преди сключване на договора за кредит с оглед изчисляване на ГПР. Изложени са подробни доводи за самостоятелният характер на съществуващите в случая две самостоятелни облигационни отношение-първото по договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото и второто-по договор за поръчителство между ищцата и “Фератум Банк“ /Малта/. Оспорват мотивите в обжалваното решение, че клаузата на чл.5 от Договора за кредит противоречи на принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и води до несправедливото облагодетелстване на някои от страните за сметка на другата. Поддържа се, че полученото от жалбоподателя възнаграждение по договора за гаранция, впоследствие заплатено на “Фератум Банк“ /Малта/. Сочи се, че на основание чл.16, ал.2 от Общите условия към договор за потребителски кредит кредитора 2 има право да получава и трансферира плащания, които са предназначени за трети лица, стига да може да идентифицира за кого е предназначено плащането. Ето защо се поддържа, че на основание цитираната разпоредба, кредитора има право да събира тези задължения и следователно има правно основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на ответника суми по договора за потребителски кредит. Твърди се, че ”Фератум България” ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за гаранция и не е налице намерение за нарушаване на закона от страна на ответника, респективно че при потвърждаване на атакуваното съдебно решение, ищцата би се обогатила без правно основание за сметка на ответника. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателят. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложеното становище. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез подадена писмена молба от пълномощник, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез подадена от пълномощникът й писмена молба, оспорва жалбата и поддържа отговора си. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от ИЛ. М. П., против ”Фератум България” ЕООД, иск с правно основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор №**** от 02.01.2020г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, е недействителен, поради непосочване в него на действителния годишен процент на разходите и в условията на евентуалност с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 23.66лв., представляваща възнаградителна лихва по т.3 от договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, тъй като клаузата за лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето и води до заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди, че на 02.01.2020г. между страните е сключен Договор №**** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер на 700лв. Сочи се, че редът и условията, при които е отпуснат кредита са уредени от общите условия на ответното дружество за предоставяне на потребителски кредити от разстояние. Твърди се, че според договора в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на заема, ищцата следвало да върне сумата 723.66лв. при лихвен процент от 3.38% и годишен процент на разходите 49.85 %. Съгласно т.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от 3

Ferratum Bank в полза на кредитора, като с одобряването от ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, като одобряването на обезпечението се извършва, чрез одобряване на заема. Твърди се, че при справка в електронната страница на ответното дружество на адрес: www.ferratum.bg по профила на ищцата, в системата се генерира, че по сключен Договор №**** от 02.01.2020г. за заем ищцата дължи главница в размер на 700лв., лихви в размер на 23.66лв. и такса за банкова гаранция към финансов партньор в размер на 207.34лв. Поддържа се, че по отношение на процесният договор, наред с общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ за търговските сделки, са приложими и специалните разпоредби Закона за потребителския кредит. Сочи се, че според легалната дефиниция в §1, т.1 от ДР на ЗПК “… общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит ...“. Поддържа се, че общата сума, дължима от потребителя се формира от сбора на общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Твърди се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поддържа се, че в процесния договор при посочване на ГПР не е включен разхода-такса за банкова гаранция към фирма-партньор, представляваща “допълнителна услуга“. Поддържа се още, че при включване на посочения разход в ГПР, ще се надхвърли определения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимално допустим процент на разходите на годишна база по потребителски кредити, а съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи размерите определени в чл.4 на същата разпоредба, се считали за нищожни. Твърди се, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна. Твърди се, че като не включил такса за банкова гаранция към фирма-партньор, представляваща “допълнителна услуга“ в общата дължима от потребителя сума, кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо се поддържа, че договора за кредит е недействителен и съгласно чл.23 от ЗПК кредитополучателя дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. С уточняваща молба се поддържа, че не е налице възможност за сключване на договора за кредит при условията на личен гарант, като се твърди, че с ответното дружество няма сключени договори за кредит при това условие.

С подаденият отговор на исковата молба, се поддържа становище недопустимост на предявения иск или в условията на евентуалност за неговата неоснователност. Твърди се, че кредитора не изисква застраховка по кредитите си и не предлага продукти с разсрочване на застрахователни премии, нито пакети от услуги. Поддържа се, че претенция за нищожност на чл.5 от договора не е предявена срещу надлежна страна, доколкото договорът за гаранция не е сключен с ответното дружество, а с третото за настоящия спор лице-“Фератум Банк“.

4

Сочи се, че въпросното дружество което е самостоятелно юридическо лице-кредитна институция, лицензирана в Малта, предоставяща услуги на територията на България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, като вписано под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Поддържа се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна, поради което прогласяването за нищожна на клаузата по чл.5 от договора за кредит, няма да погаси или измени задълженията на ищцата за връщане на отпуснатата сума или да измени задълженията й по договора за гаранция. На следващо място се поддържа, че претенцията не е подкрепена от убедителни писмени доказателства, а твърденията за нарушения на ЗПК и ЗЗП са бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Поддържа се, че при кандидатстването за кредит, потребителят може да избере да предостави поръчител-личен гарант или ди избере да ползва услугите на професионален гарант юридическо лице. Сочи се, че при избор на “Фератум Банк“, системата незабавно и автоматично генерира дължимата сумата за предоставената услуга, която потребителят следва да заплати на “Фератум Банк“. Твърди се, че ищцата не пожелала да кандидатства с личен гарант, а избрала да се възползва от допълнителна услуга, която не е задължително условие за отпускане на кредита. Поддържа се, че невключването в размера на ГПР по договора за кредит, сключен с ответното дружество, на възнаграждението дължимо в полза на “Фератум Банк“ за предоставяните от него услуги, не представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че ответното дружество не изисквало заплащано към него на задължение към друго лице “Фератум Банк“. Твърди се още, че заплащането на възнаграждението по допълнително предоставената незадължителна услуга, се дължи към гаранта, а не към кредитора, което обстоятелство е изрично посочено на сайта на ответното дружество в секция “Въпрос“. Поддържа се, че неоснователно е твърдението на ищцата, че клаузата за уговорка на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като същата отговаря на предвиденото от законодателя ограничение до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Моли се за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.