Решение № 99 от 09.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600127 по описа за 2023 година

С присъда № 29/08.06.2022 г. по НЧХД № 875/2021 г., Несебърският районен съд е признал подсъдимата К. Д. И., ЕГН ********** за невиновна в това, че на 21.05.2020 г. в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, обл. Бургас, в комплекс „***********“, чрез вербално отправяне, в присъствието на други лица, публично казала обидни думи и изрази по отношение на присъстващия Т. М. Т. с ЕГН **********, като изрекла думите: „боклук“ и „боклук нещастен, затова няма да имаш семейство“, като извършеното е малозначително, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК я е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

С присъдата, НРС на основание чл. 45 от ЗЗД НРС е осъдил подсъдимата да заплати на Т. М. Т. сумата в размер на 200 лева, представляващи обезщетение за причинените на пострадалия Т. неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от тъжителя обиди и унижение, съпроводени с чувство на безпомощност и депресия и липса на самочувствие, ведно със законната лихва от датата на деянието – 21.05.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата от 2 800 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 45 от ЗЗД НРС е осъдил К. И. да заплати на Т. Т. сума в размер на 550 лева, представляваща обезщетение за причинените на пострадалия Т. имуществени вреди - заплатената от него такса за посещение при психолог и изготвяне на становище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на гражданския иск – 23.06.2020 г. до изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията на частния тъжител за присъждане на законната лихва за периода от 19.06.2020 г. до 23.06.2020 г. като неоснователна.

Със същата присъда РС – Несебър е осъдил К. И. да заплати на Т. Т. направените по делото разноски в размер на 3366.00 лева, както и да заплати по сметка на РС – Несебър 1 сумата от общо 10.00 лева, дължима държавна такса по уважените граждански искове.

С присъдата, НРС е осъдил Т. Т. да заплати на К. И. сумата от 2078.90 лева, представляваща направени по делото разноски, както и по сметка на съда сумата от общо 112.00 лева, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част от предявения граждански иск.

Против така постановената присъда, по делото е постъпила въззивна жалба от адв.

Петко Кънев от АК – Стара Загора, повереник на Т. М. Т. – частен тъжител и граждански ищец. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната присъда в частта й, с която подсъдимата И. е оправдана и е отхвърлен гражданския иск над сумата от 200 лева до предявения размер от 3000 лева. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс.

И. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, както и да се уважи изцяло гражданския иск в пълния му размер от 3 000 лева. От адв. Петко Кънев е постъпило и допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в което се излагат подробни съображения досежно неправилността и незаконосъобразността на постановената присъда в частта, относно прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК, както и в гражданскоправната част.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимата К. И., чрез защитника й – адв. Мария Николова от АК – Бургас, с която се моли присъдата на НРС да бъде отменена в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на Т. сумата от 200 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деликт, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 550 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деликт и сумата от 3366 лева за адвокатско възнаграждение. Иска се въззивният съд да измени присъдата, като се отхвърлят изцяло предявените срещу И. граждански искове и претенцията за разноски на частния тъжител.

В съдебно заседание подсъдимата се явява лично. Защитникът й – адв. Николова намира постановения съдебен акт за правилен в частта, с която съдът е приел, че е налице чл.

9, ал. 2 от НК и е оправдал И. по повдигнатото й обвинение. Защитата поддържа жалбата против присъдата в гражданскоправната й част относно уважените граждански искове, разноски и държавни такси, които е осъдена да плати подсъдимата. Намира, че от доказателствата по делото – разпита на свид. П. И. и свид. З.М., се установява, че частният тъжителя не е толкова разстроен и пострадал, тъй като са виждали Т. да излиза вечер на ресторант с жени. Според защитата, той страда основно заради раздялата си с подсъдимата, а не толкова от обидата. С оглед и на това оспорва и психологическото становище, дадено от клиничен психолог и чиято стойност е осъдена И. да заплати. Адвокат Николова посочва, че видно от становището, Т. е посетил психолог по принцип за това, че страда от раздялата, като в малка част се споменава това, че е получил обида, от която страда. Намира, че съгласно чл. 190 от НПК, ако подсъдимият бъде признат за невиновен, разноските се възлагат на частния тъжител, а не на подсъдимия, с оглед на което моли присъдата да бъде изменена в гражданскоправната й част и потвърдена в наказателната.

Подсъдимата И. в съдебно заседание пред въззивната инстанция посочва, че ситуацията е комплексна, като намира, че това е отмъщение от страна на частния тъжител, тъй като тя е решила да прекрати връзката си с него. В дадената й последна дума заявява, че е невиновна и в тази част моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Частният тъжител Т. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. Повереникът му - адв. Петко Кънев от АК – Стара Загора поддържа жалбата и допълнението изложение към нея, като моли да бъде постановена присъда, с която да бъде отменена първоинстанционната присъда в оправдателната й част. Намира, че при така приетата фактическа обстановка, неправилно първоинстанционният съд е приел, че деянието на подсъдимата, макар и формално съставомерно, не представлява обществена опасност или неговата обществена опасност е толкова несъществена, че изцяло липсва. Посочва, че в 2 конкретния случай подсъдимата е проявила изключителна упоритост, нанесла е обидите в присъствието на органите на реда и е преустановила същите едва след двукратно отправяне на предупреждение от страна на полицейския орган. С оглед на това, счита че в случая е неприложима нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. Също така моли присъдата в гражданскоосъдителната й част да бъде изменена, като предявеният граждански иск за неимуществени вреди, като доказан по основание и размер, бъде признат изцяло, както и да направените от тъжителя разноски бъдат признати в пълен размер.

След като се запозна с подадените жалби, допълнителното изложение към въззивната жалба на частния тъжител, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намира въззивните жалби на частния тъжител и на подсъдимата за процесуално допустими, подадени от надлежни страни и в предвидения от закона срок.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Делото е за втори път висящо пред Окръжен съд гр. Бургас като въззивна инстанция.

С присъда № 30/06.08.2020 г. по НЧХД № 480/2020 г., Несебърският районен съд е признал подсъдимата К. Д. И., ЕГН ********** за виновна в това, че на 21.05.2020 г. в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, обл. Бургас, в комплекс „***********“, чрез вербално отправяне в присъствието на други лица, публично е казала обидни думи и изрази по отношение на Т.

М. Т. с ЕГН **********, а именно: „Боклук, мръсен, нещастник. Ти си боклук и нещастник, затова нямаш семейство и никога няма да имаш!“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, предл. първо от НК.

На основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

На основание чл. 45 от ЗЗД НРС е осъдил подсъдимата да заплати на Т. М. Т. сумата в размер на 200 лева, представляващи обезщетение за причинените на пострадалия Т. неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от Т. обиди и унижение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието – 21.05.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до претендирания размер от 3000 лева като неоснователен.

На основание чл. 45 от ЗЗД НРС е осъдил К. И. да заплати на Т. Т. сума в размер на 550 лева, представляваща обезщетение за причинените на пострадалия Т. имуществени вреди, вследствие заплатената от него такса за преглед и изготвяне на становище от психолог, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на тъжбата – 23.06.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска И. да заплати на Т. лихва за забава върху главницата от 550 лева за периода от 19.06.2020 г. до датата на подаване на тъжбата като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимата И. направените по делото разноски, като я е осъдил да заплати на Т. Т. сума общо в размер на 966,93 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от които 800 лева за процесуално представителство на частен тъжител, 154,93 лева – процесуално представителство на граждански ищец, съразмерно с уважената част от предявените граждански искове и 12 лева – заплатена държавна такса за подаване на тъжбата, както и да заплати по сметка на НРС сума в размер на 100 лева, представляваща дължима държавна 3 такса върху уважения размер на предявените от пострадалия Т. граждански искове за имуществени и неимуществени вреди.

По подадени от частния тъжител и подсъдимата жалби пред Окръжен съд – Бургас е било образувано ВНЧХД № 83/2021 г., като с Решение № 50/21.09.2021 г. състав на съда е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на НРС от стадия на съдебното заседание, като е приел, че при постановяване на присъдата е допуснато съществено процесуално нарушение.

Подсъдимата К. Д. И. е родена на ******* г. в гр. *******, с адрес: гр. *******, *******. Тя е ******, ****** гражданка, ********, ********, ЕГН **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост, И. е ********.

Частният тъжителя Т. Т. и подсъдимата И. съжителствали съпружески от началото на 2019 г. И двамата са от гр. *******, но живеели в апартамент в *********, к-с „***********“, собственост на Т.. Тъй като време на връзката си, двамата имали трудности в отношенията, през пролетта на 2020 г. се разделили, като подсъдимата напуснала дома на частния тъжител. Тя взела част от личните си вещи, а друга част – останали в апартамента на Т.. Между двамата била проведена продължителна комуникация за това как И. да си вземе останалите лични вещи и кога да стане това. Тъй като не стигнали до едностранно решение, И. депозирала жалба до РУ – Несебър, като потърсила съдействие от, за да влезе в дома на Т. и да събере останалите там нейни лични вещи. Свидетелката М.И.Д. – полицейски инспектор в Група „Териториална полиция“, сектор „Охрана“ при РУ – Несебър поела случая. На 21.05.2020 г. свид. Д. придружила подсъдимата до апартамента на частния тъжител, находящ се в к-с „*********“, като преди това помолила свид. Т.А. – служител на РУ – Несебър да я придружи и окаже съдействие на място. За посещението бил уведомен и частния тъжител, като следвало да бъде на адреса и да им отвори. Т. се съгласил да съдейства и доброволно да допусне в дома си полицейските служители и И.. Подсъдимата пристигнала на адреса, придружавана от сестра си – свид. П. И., която останала пред сградата и не се качила до дома на Т.. Преди да влязат в жилището, Т. показал на свид. Д. снимки на замърсено бельо на И.. След влизане в апартамента, подсъдимата започнала да търси личните си вещи, но не намерила голяма част от тях. По това време в дома на частния тъжител била и свид. Д.Р., приятел на Т., като впоследствие се запознала и с подсъдимата, когато двамата заживели заедно. И. твърдяла, че не намира повечето от личните си вещи, което породило негативни емоции, реагирала бурно, а свид. Д. и направила забележка.