Решение № 623 от 15.08.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Благоевград, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100613 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№613/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на В.

Г. М., ЕГН **********, гр.Б., ж.к.З. №, ет., ап., чрез адв.С. Б., срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.С., п.к.1715, р-н В., ж.к.М. д., бул.“Р. П.-К.“ №, за признаване за установено, че ищецът В. Г. М. не дължи на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД поради погасяването им по давност сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5729/12.07.2012г. и Изпълнителен лист от 12.07.2012г. по ч.гр.д.№1864/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград, както следва: сумата от общо 15 925.09 лв. /петнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет лева и девет стотинки/, формирана от сбора на следните суми: главница в размер на 13 415.36 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и петнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, дължима по Договор за потребителски кредит №FL547591/20.08.2010г., договорна лихва в размер на 1 433.35 лв. /хиляда четиристотин тридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ за периода от 20.09.2010г. - 21.06.2012г., мораторна лихва в размер на 117.85 лв. /сто и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 20.09.2010г. - 21.06.2012г., законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда - 11.07.2012г., държавна такса в размер на 299.33 лв. /двеста деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 659.20 лв.

/шестстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки/.

В исковата молба се твърди, че в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5729 от 12.07.2012г. и Изпълнителен лист от 1

12.07.2012г. по ч.гр.д.№1864/2012г. по описа на Районен съд - гр.Благоевград, с които ищецът-длъжник е осъден да заплати посочените в тях суми, произтичащи от сключен между него и кредитора Договор за потребителски кредит №FL547591/20.08.2010г. Сочи се, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на „Юробанк и Еф Джи България АД“ е образувано изп.дело №11555/2012г. по описа на ЧСИ Н. М. На 29.06.2016г. е депозирана молба по изпълнителното дело с представен договор за цесия, от който се установява, че вземането по процесния изпълнителен лист е придобито от ответника по делото „Еос Матрикс“ ЕООД.

Твърди се, че по образуваното изпълнително дело са извършвани действия, насочени към принудително събиране на вземането, като последното реално извършено действие е наложен на 27.08.2012г. запор на трудовото възнаграждение на ищеца и на банкови сметки. След тази дата единствено са насрочвани описи на движими вещи, но реално такива не са извършвани.

Последният насрочен, но нереализиран опис е от 20.08.2018г. Тъй като в продължение на повече от две години по изпълнителното дело не са искани от взискателя и не са извършвани от ЧСИ никакви изпълнителни действия, с Молба с вх.№03431/14.01.2020г. до ЧСИ Н. М. ищецът-длъжник поискал прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С постановление на ЧСИ Н. М. от м.03.2020г. изпълнително дело №11555/2012г. е прекратено.

Сочи се, че след прекратяване на изпълнителното дело кредиторът не е предприемал никакви действия за принудително събиране на вземането си.

Така от последното реално извършено изпълнително действие - наложените на 27.08.2012г. запори, респ. и от последното насрочване на опис на движими вещи от 20.08.2018г. са изминали повече от пет години, през които не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което ищецът счита, че вземането на кредитора е погасено по давност.

Твърди се в исковата молба, че при направена справка в Централен кредитен регистър, ищецът установил, че ответното дружество все още подава информация за задължението по процесния Договор за потребителски кредит №FL547591/20.08.2010г. с отразяването му като „активен“. Това от своя страна създавало пречки за ищеца, тъй като не можел да се възползва от други банкови услуги поради подаваната ежемесечно от ответника информация за просрочени задължения по „активен кредит“, вземането по което било погасено по давност.

Гореизложените обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца да установи по съдебен ред, че вземането на ответника е погасено по давност.

В отговора на исковата молба ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че след прекратяване на изпълнителното дело от страна на кредитора не са предприемани действия по принудително изпълнение, а подаването на информация към ЦКР било резултат от изпълнение на нормативно задължение за това. Навежда, че с изтичане на давностния срок, не се погасявало самото вземане, а единствено правото на принудителното му изпълнение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

В съдебно заседание ищецът В. Г. М. не се явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответната страна „Еос Матрикс“ ЕООД не изпраща свой представител в 2 съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По молба вх.№148297/22.08.2012г. на ТБ „Юробанк И Еф Джи България“ АД като взискател, на 22.08.2012г. с Постановление е образувано изпълнително дело №11555/2012г. по описа на ЧСИ Н. М., рег.№, срещу длъжника В. Г. М., въз основа на Изпълнителен лист от 12.07.2012г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5729/12.07.2012г., издадени по ч.гр.д.№1864/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград, с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ЕИК 000694749, следните суми: главница в размер на 13 415.36 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и петнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, дължима по Договор за потребителски кредит №FL547591/20.08.2010г., договорна лихва в размер на 1 433.35 лв. /хиляда четиристотин тридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ за периода от 20.09.2010г. - 21.06.2012г., мораторна лихва в размер на 117.85 лв. /сто и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ за периода от 20.09.2010г. - 21.06.2012г., законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда - 11.07.2012г., както и разноските по заповедното производсто - държавна такса в размер на 299.33 лв. /двеста деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 659.20 лв. / шестстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки/. С молбата за образуване на изпълнителното дело и допълнителна молба вх.№162830/27.08.2012г. взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

С Разпореждане на ЧСИ от 27.08.2012г. е разпоредено налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Г. М., дължимо от неговия работодател „Транскапитал“ ЕООД, ЕИК 831160046. Изпратено е запорно съобщение изх.№228401/27.08.2012г. до „Транскапитал“ ЕООД, което е връчено на третото задължено лице на 04.09.2012г. С Разпореждане на ЧСИ от 27.08.2012г. е разпоредено налагането на запор върху банковите сметки на длъжника В. Г. М., открити в следните банки: „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Райфайзен банк“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „ПИБ“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „СиБанк“ АД, ТБ „Инвестбанк“ АД, „Емпорики Банк-България“ ЕАД и „МКБ Юнионбанк“ АД. До горепосочените банки са изпратени запорни съобщения от дата 27.08.2012г., като всички запорни съобщения са получени. На основание чл.508 от ГПК „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД са уведомили съдебния изпълнител, че по банковите сметки на длъжника няма наличен авоар. Останалите банки са уведомили ЧСИ, че длъжникът няма разкрити банкови сметки при тях.

От приложените по делото преводни нареждания, както и от отбелязванията на гърба на издадения Изпълнителен лист от 12.07.2012г. по ч.гр.д.

№1864/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград се установява, че на 04.10.2012г., 06.11.2012г., 04.12.2012г., 08.01.2013г., 05.02.2013г. и на 05.03.2013г. по сметката на съдебния изпълнител са постъпвали суми от работодателя „Транскапитал“ ЕООД от наложения запор върху трудовото 3 възнаграждение на длъжника В. Г. М., които съответно са преведени по сметката на взискателя – с последен превод към взискателя на 15.03.2013г. С писмо вх.№111095/08.04.2013г. работодателят „Транскапитал“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че трудовото правоотношение на В. Г. М. е прекратено на 04.03.2013г.

С Разпореждане от 23.04.2014г. на ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 22.05.2014г. в жилището му. Описът не е проведен.

С Разпореждане от 06.08.2014г. на ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 05.09.2014г. в жилището му. Описът не е проведен.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016г., сключен между „Юробанк България“ АД като цедент и „Еос Матрикс“ ЕООД като цесионер, „Еос Матрикс“ ЕООД е придобило вземанията на цедента спрямо В. Г. М.. На 29.06.2016г. цесионерът „Еос Матрикс“ ЕООД е подал молба за конституирането му в качеството на взискател по изпълнителното дело на основание сключения договор за цесия, като с молбата за конституиране е възложил на съдебния изпълнител извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника. С Постановление от 11.04.2017г. на основание чл.429 от ГПК като взискател в изпълнителното производство на мястото на „Юробанк България“ АД е конституран „Еос Матрикс“ ЕООД.

С Разпореждане от 11.04.2017г. на ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 05.10.2017г. в жилището му.

По молба на взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД от 30.05.2018г., с Разпореждане от 20.08.2018г. на ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 15.10.2018г. Опис не е извършен.

По молба на длъжника от 14.01.2020г., С Постановление на ЧСИ от 11.03.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изпълнителното производство по изп.д.№11555/2012г. по описа на ЧСИ Н. М.

Видно от приложената справка от БНБ-Централен кредитен регистър, „Еос Матрикс“ ЕООД ежемесечно подава информация за задължението по процесния Договор за потребителски кредит №FL547591/20.08.2010г. с отразяването му като „активен“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим.

По доводите на ответника за недопустимост на иска, съдът се е произнесъл с определението по чл.140 от ГПК, приемайки същите за неоснователни. По въпроса за допустимостта на предявявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяване на кредитора-ответник с изпълнителен лист, при липса на висящо изпълнително производство за събирането му, е формирана практика на ВКС, според която ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само 4 давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Приема се, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, съответно ищецът има интерес да осуети възможността за иницииране на ново изпълнително производство /Определение №367 от 11.05.2021г. на ВКС по гр.д.№903/2021г., III г.о.; Определение №513 от 24.11.2016г. по ч.т.д.