Решение № 68 от 21.03.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Добрич, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20243230200688 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Т. П., ЕГН: ********** от **срещу НП № 24-0851-000512, издадено на 08.05.2024г. от Началник Група в ОДМВР Добрич, Сектор „ Пътна полиция „при ОДМВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.

2, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 200.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради незаконосъобразност, изразяваща се в несъставомерност на вмененото административно нарушение от субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

АНО редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становището на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи 1 на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на един свидетел. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 17.04.2024г. Г. К. М. в присъствието на св. В. Е. Г. / полицейски служители в

ОДМВР гр.

Добрич/ образувал процесното административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, като съставил АУАН с бл. № 1144117, с който му вменил извършването на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - за това, че на същата дата, около 20.10ч. по главен път II-29, посока гр. Добрич, на около два километра след моста на с. К.о, управлявал лек автомобил марка „ ***с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия и внезапно излязло диво животно, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно в ляво по посоката си на движение и се преобръща на дясната си страна в крайпътна канавка.

АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 08.05.2024г. Началникът на Група в ОДМВР гр. Добрич, Сектор „ ПП „ гр. Добрич издал обжалваното НП № 24-0851-000512, като в обстоятелствената част вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП му наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв.

Разпитан в качеството на свидетел В. Г. заявява, че на посочената в акта дата е бил назначен, като старши на патрулен автомобил с колегата си от КАТ – Г. К. М., когато бил подаден от ОДЧ сигнал за възникнало ПТП. На място установил единствено автомобила, тъй като жалбоподателят бил отведен в Спешна помощ, където му бил предоставен за подпис съставения АУАН.

Към доказателствения материал по делото са приобщени в съдебно заседание и справки: от Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич / л. 28 /, съдържаща информация за географските координати на точното място на възникване на процесното ПТП и от АПИ, ОПУ – Добрич / л. 36 /, че на същото не са поставени пътни знаци А 21 „ Възможна е поява на домашни животни „ и А 22 „ Възможна е поява на диви животни „.

2

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на св. В. Г., изцяло кредитирани, като обективни и непротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН бл. № 1144117, НП № 240851-000512/08.05.2024г. на Началника на Група в ОДМВР Добрич, Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич и справки: от Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр.

Добрич, съдържаща информация за географските координати на точното място на възникване на процесното ПТП, и от АПИ, ОПУ – Добрич, че на същото не са поставени пътни знаци А 21 „ Възможна е поява на домашни животни „ и А 22 „ Възможна е поява на диви животни „.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП императивно регламентира задължението на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Не се спори между страните, че именно жалбоподателят е управлявал на 17.04.2024г. около 20.10ч. лек автомобил с рег. № ***, напуснал пътното платно и преобърнал се в крайпътна канавка, в резултат на внезапно излязло на пътното платно диво животно. По делото не се събраха доказателства с каква точно скорост се е движил жалбоподателя, която да подлежи на преценка към момента на произшествието била ли е несъобразена с характера на движението, атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства. Не е бил извършен оглед на местопроизшествие, не са били фиксирани евентуални спирачни следи и техните параметри.

Изпълнявайки задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът на МПС следва да се движи със скорост, при която превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с разрешена от закона скорост ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.

Съдът не споделя правния извод на АНО, че процесното ПТП е в пряко причинно-следствена връзка именно със скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Само по себе си дивото животно действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на диви животни на платното, тяхната скорост и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС.

3

Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач, ако опасността от диви животни е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А 22 /"Възможна е поява на диви животни"/. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието.

В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно ще излезе диво животно и ще пресече внезапно пътното платно. Т.е. като участник в движението, жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да очаква появата на животното, за да възникне заложеното в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не само, че не е съзнавал общественоопасния характер на Д.ието си, но и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните му последици, т.е. не е налице виновно поведение, в нито една от двете му форми – "умисъл" или "непредпазливост", което определя Д.ието като несъставомерно от субективна страна с вмененото административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността е посочено в разпоредбата на чл.

15 от НК, отнасяща се за "случайно Д.ие". Според този текст от НК не е виновно извършено Д.ието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е именно такъв и попада в хипотезата на посочената норма на чл. 15 от НК, изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина / Решение № 234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о./ .

Така мотивиран съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон при издаването му и като такова следва да се отмени.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-0851-000512, издадено на 08.05.2024г. от Началник Група в ОДМВР Добрич, Сектор „ Пътна полиция „ при ОДМВР гр. Добрич, с което на Д. Т. П., ЕГН: ********** от с. *за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 200.00 лева Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на 4 страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5