Решение № 295 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Ст. Д. Д. като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100600067 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С протоколно определение от 07.12.2021 г., постановено по НОХД № 3550/2020 г., СРС, НО, 10-ти състав, в производство по реда на чл. 383, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1 , вр. чл. 23, ал. 3 НК е групирал наказанията, наложени на А.Л. Ц. с: присъда по НОХД № 18096/2013 г., по описа на СРС, 105-ти състав и със споразумение по процесното НОХД № 3550/2020 г., СРС, НО, 10-ти състав, като е определил едно общо, най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, което на основание чл. 57, ал 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното общо най-тежко наказание е присъединено изцяло наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лева, наложено на А.Л. Ц. по НОХД № 18096/2013 г., по описа на СРС, 105-ти състав.

На основание чл. 68, ал. 1 НК наложеното на А.Л. Ц. наказание по НОХД № 5370/2011 г., СГС, НО, „лишаване от свобода“ в размер на три години е приведено в изпълнение, като е определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим - чл. 57, ал 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.

Срещу горепосоченото определение е постъпила срочна жалба от осъденото лице А.Л. Ц., депозирана чрез защитника му – адв. С. от САК 1

/определен за служебен защитник на осъдения с уведомително писмо, приложено на л. 241 от досъдебното производство/, в която бланкетно се възразява срещу извършеното групиране на наказанията. Посочва се, че съдът неправилно е присъединил наказанието „глоба“ към определеното общо, найтежко наказание. Отправено е искане до въззивната инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт. В жалбата не се иска събирането на нови доказателства.

С определението за насрочване на делото, въззивният съд е преценил, че следва служебно с оглед обезпечаване изясняването в пълнота на делото, да се изискат първоинстанционните съдебни актове /в това число и мотивите към тях/, по които са налице осъжданията на жалбоподателя, както и въззивните актове, ведно с мотивите към последните.

В разпоредително заседание на 11.02.2022 г. /всички процесуални действия са преповторени от съда в новия му състав на 01.04.2022 г. с оглед спазване принципа за неизменност на съдебния състав – арг. чл. 258 НПК/ въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели, изслушването на експертизи. За сметка на това обаче е допуснал провеждането на съдебно следствие във връзка с изискване на писмени доказателства, а именно справки от НслС и ГДИН досежно това осъденият А.Ц. бил ли е задържан в арестите на страната, ако да за какви периоди и кога, респективно по кои производства е бил задържан под стража и данни за приключването им със съответен акт, което е удовлетворило доказателствено искане на защитата в посочения смисъл.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Защитникът на осъдения Ц. – адв. С. от САК иска да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното определение. Отново се позовава на предходни задържания. Отправя молба до въззивната инстанция да извърши пълна кумулация с изтърпяните вече задържания, както и да постанови съдебен акт, базиращ се не само на правото, а също така и на правилната математиката в случая.

Осъденият А.Л. Ц. в последната си дума се придържа към казаното от защитника му, да се извърши кумулация по съответните присъди.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

А.Л. Ц. е роден на 26.06.1983 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, с настоящ адрес: гр.

София, ж.к. „Дианабад“ № **** и с ЕГН **********. Ц. е осъждан, както 2 следва:

1. С влязла в сила на 28.07.2003 г. присъда по НОХД № 215/2003 г., по описа на СГС, 4-ти състав, с която Ц. е признат за виновен в извършено на 21.05.2002 г. в гр. София, престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години.

2. С влязло в сила на 17.11.2011 г. определение по НОХД № 5370/2011 г. по описа на СГС, 26-ти състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено за периода от 14:00 часа на 08.09.2011 г. до 14:03 часа на 08.09.2011 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като са му наложени наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години и наказание „глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

3. С влязла в сила на 20.03.2018 г. присъда по НОХД № 18096/2013 г. по описа на СРС, 105-ти състав, Ц. е признат за виновен в извършено на 18.05.2013 г. в гр. София престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК , предл.

2, т. 1, предл. 1 от НК, като му е наложено наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

4. С влязло в сила на 07.12.2021 г. определение по НОХД № 3550/2020 г. по описа на СРС, 10 състав, с което е одобрено споразумение, Ц. е признат за виновен в извършено на 03.04.2013 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, алт. 1 от НК, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, чието изпълнение на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На първо място въззивният съд намира за нужно да маркира, че компетентен за произнасяне по въпроса за кумулиране на наказанията е бил именно СРС, 10-ти състав, доколкото същият е постановил последното влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение между осъдения и представителя на държавното обвинение /в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 16.11.2009 г., постановено по н.д. № 3/2009 г. на ОСНК, ВКС/.

При решаване на делото със споразумение по реда на Глава 29 НПК, по силата на разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК съдът определя общо наказание на основание чл. 25 и чл. 27 НК и се произнася по прилагане на чл.

53 НК по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с определение. В унисон с предписаното в процесуалния закон е процедирал и първият съд.

На основание чл. 383, ал. 3 НПК вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК съдът е определил едно общо, най-тежко наказание на осъденото лице измежду наложените му по НОХД № 18096/2013 г. по описа на СРС, 105-ти състав и по НОХД № 3550/2020 г. по описа на СРС, 10 състав, защото именно между тези две осъждания е налице множество престъпления и по-конкретно 3 съвкупност от престъпления. Това е така, тъй като осъждането по НОХД № 18096/2013 г. по описа на СРС, 105-ти състав /влязло в сила на 20.03.2018 г./ касае консумирана престъпна деятелност на 18.05.2013 г., а осъждането по НОХД № 3550/2020 г. по описа на СРС, 10 състав /влязло в сила в законна сила на 07.12.2021 г./ касае консумран престъпен състав на 03.04.2013 г., тоест към датата на извършване на въздигнатото в престъпление деяние по последното наказателно дело, осъденият Ц. е бил извършил вече престъплението по първопосоченото /НОХД № 18096/2013 г. по описа на СРС, 105-ти състав/ дело, без да е имало влязла в сила присъда за което и да е от престъпленията.

Съгласно новелата на чл. 23, ал. 1 НК, ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Разпоредбата на чл. 25, ал.

1 НК определя, че горепосоченото правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

Предвид горните съображения и с оглед конкретните обстоятелства в случая, а именно престъпната деятелност на подсъдимия, обосновано и законосъобразно е прието в атакувания съдебен акт, че общото най-тежко наказание измежду двете отделни присъда и определение, с което е одобрено споразумение, се явява именно наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца.

Адекватно е съобразено и правилото, установено в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, съобразно което съдът определя първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години, каквато именно фактология разкрива процесният случай.

Досежно приложимостта на чл. 23, ал. 3 НК, обуславяща присъединяване изцяло или отчасти към наказанието „лишаване от свобода“, понеже в случая то се явява най-тежкото, на наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лева, въззивният съд се солидаризира с изведеното в обжалваното определение становище, че в случая е необходимо изцяло присъединяване на наказанието „глоба“ в горепосочения размер. Така определеното наказание, оказващо негативно въздействие върху имуществената сфера на осъденото лице, е съобразена с имотното състояние на същото, с доходите и семейните му задължения /същият е неженен/.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира за нужно да добави допълнителна аргументация в посока присъединяване на наказанието „глоба“, считайки, че това е необходимо с оглед осигуряване постигане в пълнота целите на наказанието, прогласени в чл. 36, ал. 1 НК и по-специално индивидуалната превенция. Осъденият Ц. не се отличава с добри характеристични данни, тъй като той е с „богато“ съдебно минало, видно от 4 справката и бюлетините му за съдимост, като прави силно впечатление, че абсолютно всички престъпни деятелности, извършени от него, са субсумирани под престъпните състави на чл. 354а от НК. Следователно, в рамките на един значителен по своята продължителност период от време, осъденият Ц. не е успял да коригира своето поведение, изграждайки у себе си бариера за непрекрачване границите на нормативноустановеното.

Престъпленията против народното здраве и против околната среда, ситуирани в материалния закон в Раздел 2, в чийто диапазон попадат и престъпленията по чл. 354а от НК, се характеризират с висока степен на обществена опасност, доколкото с осъществяването им деецът излага на риск не само своя, а и чуждите животи.

Ето защо и като съобрази престъпната упоритост на осъденото лице в извършването на престъпления от един и същи вид и доколкото до момента осъществената спрямо него наказатена репресия на държавата не е успяла да го преправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, да му въздейства предупредително и да му отнеме възможността да върши и други престъпления, възиввният съд намира, че лицето не следва да бъде бонифицирано чрез неприсъединяване на наказанието „глоба“ към определеното му най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца.

На следващо място, а и за да отговори на основното възражение на защитата, въззивната инстанция подчертава, че извършената кумулация от първостепенния съд е не само пълна, а и правилна. Същото е изводимо и от приобщените в хода на процеса писмени доказателства, част от които съставлява и писмо от НСлС. Видно от последното и след извършена проверка в ЦИССС /централна информационна система на следствените служби/ е установено, че лицето А.Л. Ц. има следните данни за задържания в арестите на страната, както следва: 1. Задържан на 13.11.2004 г. в СА „Г.М.