Решение № 3331 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330117113 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. с 26, ал.4 ЗЗД и чл.

22 ЗПК.

Ищец Т. К. И. иска да се прогласи нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит №*********/12.06.2024г., сключен от ищцата Т. К. И., ЕГН:********** с ответното дружество „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ" ООД, ЕИК:126647259 предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 138,93лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът в срока за отговор не подават такъв.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Видно от приетата като писмено доказателство Приложение № 1 Схема на погасяване към договор № *********/12.06.2024г. ищцата Т. К. И., e сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №********* по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 300лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40.05%, годишен процент на разходите - 49,83%.

Съгласно представената схема на погасяване същата дължи неустойка на кредитора в размер на 138,93лв., която тя следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска за неустойка.

Преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка 1 произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 138,93лв. е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, дококото тя е близо 50% от заетата сума в размер на 300лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.

Неустойката води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към ищцата неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция поради което и предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 25,56 евро за държавна такса.

На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. С. Н. следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищцата по делото в размер на сумата от 204,52 евро. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, липсата на фактическа и правна сложност на делото, трайната съдебна практика по потребителските спорове, както и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., вр. параграф 2а (доколкото са представени данни, че адвокатът е регистриран по ДДС), предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение за всеки иск в размер на 204,52 евро. Тази суми следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ клаузата от договор за потребителски кредит №*********/12.06.2024г., сключен между Т. К. И., ЕГН:********** „Сити Корект Кредит" ООД, ЕИК:126647259, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 138,93лв. е нищожна поради противоречието й с принципа за добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК;

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит" ООД, ЕИК:126647259 да заплати в полза на Т. К.

И., ЕГН:********** сумата от 25,56 евро за държавна такса, която представляват разноски за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит" ООД да заплати в полза на адв. С. Н. от АК- П. с адрес: **************** сумата от 204,52 евро, която представлява минимално адвокатско 2 възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищцата по делото на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330117113 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. с 26, ал.4 ЗЗД и чл.

22 ЗПК.

Ищец Т. К. И. иска да се прогласи нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит №*********/12.06.2024г., сключен от ищцата Т. К. И., ЕГН:********** с ответното дружество „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ" ООД, ЕИК:126647259 предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 138,93лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът в срока за отговор не подават такъв.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Видно от приетата като писмено доказателство Приложение № 1 Схема на погасяване към договор № *********/12.06.2024г. ищцата Т. К. И., e сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №********* по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 300лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40.05%, годишен процент на разходите - 49,83%.

Съгласно представената схема на погасяване същата дължи неустойка на кредитора в размер на 138,93лв., която тя следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска за неустойка.

Преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка 1 произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 138,93лв. е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, дококото тя е близо 50% от заетата сума в размер на 300лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.

Неустойката води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към ищцата неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция поради което и предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 25,56 евро за държавна такса.

На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. С. Н. следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищцата по делото в размер на сумата от 204,52 евро. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, липсата на фактическа и правна сложност на делото, трайната съдебна практика по потребителските спорове, както и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., вр. параграф 2а (доколкото са представени данни, че адвокатът е регистриран по ДДС), предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение за всеки иск в размер на 204,52 евро. Тази суми следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.