Решение № 180 от 16.07.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Ихтиман, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от А. К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840101578 по описа за 2024 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, чрез юрисконсулт С., против Агенция „Пътна инфраструктура“.

Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд – София, като е било образувано гр.д. № 34521 от 2024 г. по описа на СРС. В отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност на делото, поради което същото е изпратено на Районен съд – Ихтиман по компетентност, във връзка с което е инициирано настоящото дело.

Ищецът сочи, че предявява регресен иск спрямо ответника поради настъпило по време на движение на 11.07.2021 г. по потя гр. Ихтиман – с. В. пътнотранспортно произшествие, заради преминаване през необезопасена и необозначена дупка, в резултат на което на лек автомобил Тойота ЦХР, собственост на ОТП Лизинг ЕООД, управляван от А. Ю. Т., са причинени имуществени вреди, които са били заплатени от ищцовото дружество във връзка с полица № 0320209912015043, с която е сключена застраховка "КАСКО на МПС". В тази връзка се уточнява, че е заплатено обезщетение в размер на 1364.59 лева за извършване на ремонтно-възстановителни работи, а така също и обезщетение за репатриране на автомобила в размер на 270 лева. Твърди се, че уврежданията са настъпили поради неосигуравяне на необходимата поддръжка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за пътната мрежа, която е публична държавна собственост. Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените по-горе суми: 1364.59 лева, както 270 лева – разходи за репатриране на автомобила, а така също сумата от 15 лева – последната представляваща реализирани обичайни разходи, както и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до изплащането им. Претендира се и мораторна лихва от 447.74 лева за времето датата на изтичане на едномесечния срок, за който се твърди, че е бил предоставен 1 от ищеца на ответника посредством покана, до 09.06.2024 г.

С допълнителна молба-уточнени, подадена след дадени указания от настоящия съдебен състав, ищецът е конкретизирал, че уврежданията по горепосоченото моторно превозно средство, представляват: спукана предна дясна гума, спукана задна дясна гума и увредена задна дясна джанта, което е наложило закупуване на нова задна дясна джанта и на две гуми, а така също закупуване на малки резервни части, необходими за монтаж на увредените детайли. Твърди се, че отстраняването на вредите е възлизало на 1571.92 лева без ДДС, като собственикът е имал самоучастие от 434.76 лева, поради което възстановената сума е от 1137.16 лева без ДДС или 1364.59 лева с ДДС. В молбата уточнение се пояснява, че произшествието е настъпило на път I-8 в участъка между гр. Ихтиман и с. Вакарел, а координатите, показващи локацията на дупката, са посочени като: 42°29´55.9“N, 23°46 ´15.9“E.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който оспорва ищцовата претенция, като излага подробни съображения за това. Прави се възражение за съпричиняване. Препис от молбата уточнение и приложените към нея писмени доказателства също е връчен на ответника, като последният е подал отново отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска.

В проведеното последно открито съдебно заседание законният и процесуалният представител на ищец не се явяват, като от юрисконсулт С. преди заседанието е постъпила молба, в която излага и становище по съществото на спора. В последното съдебно заседание не се явява и представител на ответника, като от юрисконсулт Н. също е постъпило становище на по ранен етап – на 29.04.2025 г., посредством което се взема отношение по съществото на производството.

Исковата молба, с която е поставено началото на производството, е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция.

Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, като съображенията за това са следните:

С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенцията за лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.

49 от ЗЗД.

Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят 2 възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

Към исковата молба е представен препис от писмо /отговор/ от Община Ихтиман, в което е посочено, че Път /ПП-I8/ с. Вакарел – гр. Ихтиман е републикански, и че същият се стопансива от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Като писмено доказателство е ангажиран препис от Застрахователна полица № 0320209912015043 от 31.07.2020 г., с която е сключена имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ по отношение на товарен автомобил Toyota, със застраховател по полицата „Дженерали застраховане“ АД, като застрахован е посочен „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, а като лизингополучател – „ЕКО КЛИЙН ЕНЕРДЖИ ЕООД. Застрахователната полица е със срок на действие от 00:00 ч. на 12.08.2020 г. до 23:59 ч. на 11.08.2021 г. В застрахователната полица е отразено и че застраховащият е получил и се съгласява с общите условия на застрахователя. По делото са представени и общи условия.

В съдебно заседание, проведено на 18.06.2025 г. е разпитан свидетелят А. Т., който заявява, че знае за кой случай става въпрос, а именно – за инцидент от преди четири години, но не си спомня конкретна дата. Твърди, че е имало огромна дупка без знаци и без маркировка и е минал през нея, като е управлявал Тойота. Уточнява, че след като минал през дупката е имало вреди по автомобила и по-конкретно по джантите и по гумите. Споделя, че състоянието на пътя не е било добро, имало е още две коли на пътя, но трафикът не е бил интензивен. Заявява, че не е имало как да избегне дупката, защото е било залез, имало е отстрани дървета, редували са се сянка и слънце и дупката е била скрита от самата сянка.

Сочи, че на място е пристигнала пътна помощ, но полицаи не са идвали. На края заявява, че е бил сам в автомобила и че застрахователят възстановил вредите, но не е сигурен дали са били възстановени на 100 процента.

Като писмени доказателства по делото са представени преписи от искане за оценка на вреди по застраховка „КАСКО на МПС“, опис-заключение за вреди на МПС, възлагателно писмо до ТМ Ауто ООД,, приемо-предавателен протокол, фактура за малки резервни части, джанта и два броя гуми на обща стойност от 1364.59 лева с ДДС, като във фактурата е отразено, че освен тази сума е имало и самоучастие от 434.76 лева, ликвидационен акт и преводно нареждане, с което „Дженерали застраховане“ АД е заплатило на ТМ Ауто ООД сума в общ размер на 1364.59 лева. От така представените доказателства се прави извод, че във връзка с настъпили вреди на процесното превозно средство е изплатена сума от застрахователя в общ размер на 1364.59 лева, необходими за две нови гуми, нова джанта и малки резервни части.

Към исковата молба са представени и преписи от още два броя фактуре, два броя ликвидационни акта и два броя преводни нареждания, от които писмени доказателства е видно, че „Дженерали застраховане“ АД е заплатило на „ЕКО КЛИЙН ЕНЕРДЖИ ЕООД сума в общ размер на 270 лева – възстановяване на извършени разходи за репатриране на 3 автомобила.

Представен е и препис от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника, получена на 26.01.2022 г.

В хода на производството е допусната, изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза. В заключението на същата е посочено, че след анализ на представените по делото доказателства се налага извода, че всички описани операции в процесната калкулация и представена фактура № 0007058897 от 05.08.2021 г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД, е било необходимо да бъдат извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС. Отново в експертизата вещото лице е посочило и следното: „От наличната изходна информация в приложените към делото материали, описания механизъм на настъпване на ПТП в отговора към Първа задача, сравнението на щетите в Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на застрахователно обезщетение от 12.07.2021 г., за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС“ и Опис - Заключение за вреди на МПС по застраховка „Каско“ на МПС, може да се наложи извода, че щетите по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ц-ХР“, могат да се получат по описания начин - от преминаване на процесното МПС през препятствие на пътя дълбока дупка, като при настъпване на събитие от такова естество, биха се намирали в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.“ Допълнено е, че към датата на застрахователното събитие - 11.07.2021 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 10 месеца и 28 дни от датата на първоначална регистрация - 13.08.2019 г. Според експерта съгласно чл. 17 и чл. 19 от Методиката към Наредба №49, за автомобили до 3 години от датата на първоначална регистрация, фактурите за отремонтиране в официален сервиз се приемат изцяло по отношение на стойността на детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване, след което е направен извод, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ц-ХР“, изчислена по фактура № 0007058897 от 05.08.2021 г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД, е 1364,59 лева. В заключението е записано и че стойността на вредите, на база средни пазарни цени, е 1234.93 лева.