Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31219 от 23.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30681/2023
Вид
Определение № 31219
Подписан
23.07.2025
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31219 гр. София, 23.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110130681 по описа за 2023 година

Производството пред първоинстанционния съд е приключило с постановяването на решение № 3876 от 07. 03. 2025 г.

Във връзка с така постановеното решение е постъпила въззивна жалба ищеца ******* с ЕИК *******, в самия край на която е формулирано искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят твърди, че присъдените разноски в полза на всеки един от ответниците в размер на 1 755 лева и 66 стотинки са прекомерни и необосновано завишени. Иска от съда да ги намали.

В срока за отговор на въззивната жалба ответниците П. П. П. с ЕГН **********, Д. С. С. с ЕГН ********** и М. С. Л. с ЕГН ********** оспорват искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Според тях делото се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, а присъдените адвокатски възнаграждения били съобразени с минимално установените от съответната наредба.

След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи следните изводи.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

От една страна, възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено едва с искането за изменение на решението в частта за разноските, поради което е преклудирано (преклузията на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК според разбирането на настоящия съдебен състав е свързано с основателността, а не с допустимостта на искането по чл. 248 ГПК). От друга страна, дори и да не беше преклудирано, това възражение щеше да е неоснователно. Това е така, защото съобразно действувалата към момента на сключването на договорите за правна защита и съдействие на ответниците редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), с оглед на материалния интерес, размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 720 лева и 19 стотинки. Тук следва да бъде отчетено и допълнителното възнаграждение в размер на общо 500 лева 1 на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата. Така минималното адвокатско възнаграждение, дължимо от всеки един ответник по настоящото дело, възлиза на 2 220 лева и 19 стотинки (1 720,19 + 500). В случая всеки един от ответниците е уговорил и реално е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лева, който е под минималния.

Действително, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с подзаконов нормативен акт, издаден от Висшия адвокатски съвет, в какъвто смисъл е решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Но разглежданото дело по преценка на настоящия съдебен състав се характеризира с фактическа и правна сложност, изразяваща се в преценка на многобройни писмени доказателства във връзка с териториалното планиране, кадастралното заснемане и потенциалното застрояване на урегулиран поземлен имот, съобразяването на връзката с друг водено между същите страни дело и тълкуването на неясни договорни клаузи. Тази фактическа и правна сложност на делото не би могла да позволи на съда да намали разноските за адвокатско възнаграждение на ответниците в размер под 1 750 лева. Поради тези съображения първостепенният съд намира искането по чл. 248 ГПК за неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца ******* с ЕИК ******* за изменение на решение № 3876 от 07. 03. 2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Електронни преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2