Решение № 260171 от 25.09.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ III-307 25.09.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. К. ЛАЗАРОВА

2. ЙОРДАНКА МАЙСКА при участието на секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Майска въззивно гражданско дело № 1752 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 18383/01.06.2020г. на РС-Бургас от ЗК„Медико-21” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Мария Луиза № 92, представлявано от изпълнителния директор Цекомир Воденичаров и прокуриста Гергана Тенева-заедно, заявена чрез пълномощник адв.Кремена Иванова от САК с посочен съдебен адрес в гр.София, ул.Алабин № 29, ет.2, офис 7 против Решение № 701/24.02.2020г. по гр.д.№ 6794/2019г. по описа на БРС, в частта, с която ЗК„Медико-21” АД е осъден да заплати на Л.Е., родена на ***г. с ЕГН-********** сумата от 5788,27лв.-застрахователно обезщетение за имуществени вреди; 179,01лв-сбор от лихви за периода от 10.03.2019г. до 08.08.2019г., законната лихва върху главницата от 5788,27лв., считано от 09.08.2019г. до окончателното изплащане, ведно с разноските.

Решението се обжалва като неправилно, тъй като съдът не се е произнесъл нито в с.з., нито с акта по същество по възражението на въззивника ответник по допущане на гласни доказателства-поискано от въззиваемия – ищец и уважено от съда. Счита, че свидетелските показания относно настъпването на застрахователното събитие и неговият спешен характер са допуснати и кредитирини от съда в нарушение на чл.164, т.3, предл.1-во ГПК.

С оглед тези нарушения се моли за отмяна на обжалваното решение, като постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и връщане на делото за разглеждане и решаването му от друг съдебен състав на БРС.

Решението се обжалва и като неправилно и необосновано. Твърди се, че при събраните по делото доказателства, че заболяването на ищцата е хронично възпалително, неправилно първостепенният съд е приел, че то е покрит застрахователен риск. В жалбата се посочва, че в хода на първоинстанционното производство ищцовата страна не е успяла да докаже при условията на пълно и главно доказване основателността на своята претенция, наличието на покрит риск по сключения застрахователен договор и наличието на причинно-следствена връзка на извършените разходи за лечението на първоначалната ищца. Въззивникът посочва, че в сключения застрахователен договор никъде не е постигната изрична договореност за застрахователно покритие, а именно – възстановяване на разходи на застрахованите лица за лечение и болничен престой при съществуващи, хронични заболявания на осигурения и възстановяване на разходи за ползвани здравни услуги, потребността от които е възникнала вследствие на минали заболявания, а първоинстанционния съд не е взел под внимание специалните и общи условия по сключената застраховка, в съответствие с които отговорността на застрахователя не би следвало да бъде ангажирана. Счита, че в първоинстанционното решение неправилно е редуцирано адв.възнаграждение на процесуалния представител на въззивника-ответник по ненаведено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски.

При условията на алтернативност моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

За въззиваемата Л.Е., уведомена чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Явор Якимов е депозиран отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Изразява се несъгласие с твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, което се мотивира с насрещно твърдение, че за твърденията в исковата молба касаещи настъпването на застрахователното събитие, спешност на състоянието на ищцата, налагащо постъпването й в болница, освен писмени са допустими и гласни доказателства.

Твърди се, и че в окончателния съдебен акт е сторен обстоен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, който е съответен и кореспондиращ с техния смисъл и значение в съответствие с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, и от който ясно се проследява как е формирана волята на съда. Категорично се възразява по наведените твърдения във въззивната жалба, че заболяването на въззиваемата-ищца е с хроничен характер. Позовавайки се на своя анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, излага аргументи, че липсват доказателства за хроничен характер на заболяването, данни за предхождащи застрахователната полица заболявания, случаят не попада под посочените изключения от застрахователя.

Твърди, че е настъпило застрахователно събитие, чийто риск е покрит от сключената между страните застрахователна полица, тъй като се касае за внезапно, спешно, неочаквано, непредвидимо неразположение, в каквото състояние е изпаднала въззиваемата. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Е. се явява лично и с адв.Якимов, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Л.Е., род.на ***г. за осъждане на Застрахователна компания „Медико 21“ АД с ЕИК ********* да заплати на ищцата, сумата 6 038,27 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, както следва: сумата 900лв. по фактура № **********/02.02.2019г. на „УМБАЛ Бургас” АД за здравно неосигурени пациенти КП090.1; сумата

2 450лв. фактура № **********/06.02.2019г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД; сумата 2 634.71 лева фактура № **********/22.02.2019г. на УМБАЛ „Свети Иван Риски” ЕАД; сумата от 32.86 лева фактура

№ **********/22.02.2019г. на „Флавия Фарма” ЕООД за закупване на сулфасалазин, медрол, ноацид и вигантол и 20.70 лева по фискален бон № 0018628/22.02.2019г. на „Дима” ЕООД за закупуване на метилпреднизолон кортико - 2 опаковки. Сумата от 6 038,27 лева се претендира като дължима вследствие на настъпило застрахователно събитие в срока на действие на застрахователен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната № М 123 № 1301997/13.10.2017г.; Претендира се и обезщетение за забава в общ размер на 268.22 лева, от които: 41.75 лева върху сумата от 900.00 лева, считано от 23.02.2019 г. до завеждане на исковата молба, 112.97 лева върху сумата от 2 450 лева, считано от 24.02.2019 г. до завеждане на исковата молба и 113.50 лева върху сумата от 2 688.27 лева, считано от 10.03.2019 г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, като са претендирани и съдебните разноски.

С обжалваното решение претенцията за главницата е уважена до 5788,27лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като е отхвърлена за сумата от 250лв. за избор на екип по фактура № **********/06.02.2019г. на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД; обезщетението за забавено плащане е уважено в общ размер на 179,01лв., като за горницата до претендираните размери е отхвърлено, разноските са присъдени съобразно уважената част от предявените претенции. Решението в отхвърлителните му части не е обжалвано и е влязло в сила.

Не е спорно по делото, че между страните е налице сключен горепосочения договор за застраховка, със срок на действие от 01.03.2018г. до 28.02.2019г.. Твърди се от ищцовата страна, че застрахователното събитие е настъпило на 25.01.2019г., когато ищцата получила силни болки и оток в лявата колянна става, чревно разстройство и повишена телесна температура, трикратна загуба на съзнание. Безспорно е установено от представена и приета по делото епикриза/вж.л.11 по гр.д. № 6794/19г. на БРС/, че ищцата при това състояние е постъпила по спешност в отделение по ревматология на „УМБАЛ - Бургас” АД. Видно от посоченото в тази епикриза при снемане на анамнезата от пациентката и налична документация е било проведено предхождащо лечение с антибиотик, поради проява на цистит, което е било безуспешно. При приема обективното й състояние е оценено като средно-тежко увредено общо състояние, посочено е че пациентката заема положение в леглото с подпомагане и й е невъзможно да се изправи. След извършване на необходимите прегледи и изследвания е поставена диагноза: синдром на райтер - лерой /непълен/ висока степен на възпалителна активност. Двигателен дефицит 111-11 функционален клас. Изписана е на 02.02.2019 г. и е насочена към клиника по гастроентерология с цел диагностично уточняване.

На

02.02.2019г. ищцата постъпва в клиника по гастроенетрология в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД за диагностично и терапевтично уточняване, поради продължаващи диарични изхождания и болки в ставите, съгласно анамнетичните данни, като след множество прегледи и изследвания и консултация с невролог и ревматолог е поставена окончателна диагноза: псевдимембранозен колит, реактивен артрит. Установява се, че се касае за клостридиална инфекция, като при лабораторните изследвания е установено наличие на микроорганизъм Clostridium difficile, поради което е започнато антибиотично лечение. Изписана е на 05.02.2019г., като е насочена към ревматологична клиника с оглед уточняване на артралгичната симптоматика.

На

06.02.2019 г. е хоспитализирана в МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, в клиника по ревматология, като след извършване на необходимите прегледи и изследвания е поставена диагноза: недиференциран серонегативен спондилоартрит. Изписана е на 22.02.2019 г..

Не е спорно и че ищцата е извършила плащане на медицинските услуги, прегледи и изследвания в трите болници, съгласно издадените от тях фактури, както са описани по-горе, като е извършено в съответните срокове и предявяване на искане е вх. № R24/07.02.2019 г., искане с вх. № R 26/08.02.2019 г., искане с вх. № R 32/22.02.2019 г. за възстановяването им от ЗК „Медико - 21” АД, като е получила съответно откази от застрахователя, тъй като последният без да оспорва острото състояние, поради което ищцата е била приета за лечение, счита, че са налице изключения, посочени в т. 4.1.1. и т. 4.2 от Раздел IV, Изключения от Специалните условия за Медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната. Така застрахователят счита, че окончателната диагноза, вписана в епикризата, издадена от УМБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕАД- София, а именно "недиференциран серонегативен спондилоартрит ", както и вписаното в нея като ход на заболяването - "хроничен", свидетелстват, че се касае за хронично възпалително заболяване, което се характеризира с възпалителни промени на ставите, понякога 3/4 вида стави, което води до ограничаване на движенията на опорно-двигателния апарат и оттам до обездвижване в т.ч.