Определение № 1530 от 29.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1530 гр. Бургас, 28.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500854 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Ж. В. С., ЕГН: ********** от гр. *********** и ОГН. Н.

С., ЕГН: ********** от гр. ************ против определение № 981/15.02.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 9092/2021г., с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите оспорват правната квалификация на иска, дадена от районния съд и изводът, че спорът е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 2716/28.12.2018г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2683/2016г. Ж.С. и О.С. пресъздават фактите по спора и подчертават, че с петитума на исковата молба са сезирали съда да приеме за установено по отношение на ответниците „ТРС“ ЕАД и Православен храм „Свети Георги“, че границата между имота, собственост на наследниците на Никола Димитров, деактуван със заповед № 1136/15.06.1992г. на кмета на Община Бургас минава през поземлен имот с идентификатор *** по начина, описан в нотариален акт № 126, том II, регистър 377, дело № 297/1945г. Според жалбоподателите, обстоятелствената част на исковата молба не съдържа твърдение, а петитумът на молбата не съдържа искане да се определи границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. Жалбоподателите подчертават, че предмет на производството по гр. д. № 2683/2016г. е правилното отразяване на реституирания имот в кадастралната карта на гр. Бургас с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, докато предметът на настоящото производство е определяне на границите на реституирания имот и е с правна квалификация по чл.109а от ЗС. С.и оспорват извода на районния съд за недопустимост на иска по чл.109а от ЗС, основан на факта, че имотите са регулирани и отразени в кадастралната карта. Жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени прекратителното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – „ТРС“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул.“Христо Белчев“ № 8, ет.5, представлявано от управителя П Г изразява 1 становище за неоснователност на въведените в жалбата възражения. Дружеството подчертава, че с решение № 2716/2018г. на БРС по гр. д. № 2683/2016г. е отречено претендираното от ищците право на собственост върху 51.60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР и с настоящото производство по чл.109а от ЗС се цели пререшаване на спора. В допълнение към това, дружеството акцентира върху факта, че ищците вече са предявявали иск по чл.109а от ЗС, който не е допуснат до разглеждане.

Ответната страна – „Храм Смети Георги“ – с. Зидарово, представляван от Стелиян Щилянов Кунев изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

През 1928г. Н Д Н, починал на 24.05.1968г. придобива право на собственост върху двуетажна жилищна сграда с дюкян и още две постройки с обща застроена площ от 148,40 кв. м., находящи се в гр. Бургас, ул. “Фердинандова“ № 74 (нотариален акт за собственост по публична продажба № 28/24.01.1928г.).

През 1931г. за имота на Н е отреден новообразуван парцел Іа в кв.256 по плана на гр.

Бургас с площ от 200 кв. м.

С нотариален акт № 126/31.05.1945г. за собственост по регулация, Никола Н е признат за собственик на празно дворно място от 51,60 кв.м., придадено от съседния парцел І-1 към парцел Іа в кв.256. През 1949г. е одържавен имота на Н с обща площ от 251,60 кв.м.

(акт № 350/ 27.08.1949г. по ЗОЕГПНС).

През 1957г. – 1958г. е изработен кадастрален план на гр.Бургас (без регулация), в който парцел Іа в кв.256 е отразен като имот с пл.№ 7249, а съседният имот І -1 в кв.256 като имот с пл.№ 7250. През 1986г. е одобрен ЗРП на ж.к. “Възраждане“, според който двата имота попадат в кв.32, отреден за комплексно жилищно строителство. През 1991г. е одобрен сега действащия ПУП на ж.к. “Възраждане“, в който имотите с пл.№ 7249 (на ищците) и пл.

№ 7250 (на ответниците) попадат в парцел V в кв.51, отреден за комплексно жилищно строителство и КОО (заповед № 422/13.06.1991г.)

Със заповед № 1136/15.06.1992г., издадена от кмета на Община Бургас правото на собственост върху поземлен имот с пл.№ 7249 и площ от 251,60 кв.м. е възстановено на наследниците на Н– Цветан Пенчев, Мария С.а и Лиляна Табакова. С нотариален акт № 200, том ІІ, рег.№ 2379, дело № 553/1999г. на нотариус с рег.№ 290 в НК възстановеният имот е продаден на ищците Ж.С. и. О.С.. В кадастралната карта на гр.Бургас имотът е отразен с идентификатор № *** и с площ от 192 кв.м.

С решение от 28.01.1998г., постановено по гр. д. № 1907/1995г., Бургаският окръжен съд възстановява ½ идеална част от правото на собственост върху съседния имот с пл.№ 7250 на Храм „Свети Георги“ – с.Зидарово. Останалата ½ идеална част от дворното място е частна държавна собственост, а сградите в имота принадлежат на „Телевизионни и радиосервизи“ ЕАД – гр.София. Имотът е отразен в кадастралната карта с идентификатор *** и площ от 1070 кв. м.

На 16.04.2014г. ищците правят искане за изменение на кадастралната карта и за отразяване на собствения им имот с площ от 251,60 кв. м. Църковното настоятелство на Храм „Свети Георги“ прави възражение и изменението на кадастралната карта е отказано.

През 2016г. Ж.С. и О.С. предявяват иск против Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово, 2

Държавата и „ТРС“ ЕАД с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Ищците искат от съда да приеме за установено по отношение на ответните страни, че са собственици на 51,60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се гр. Бургас, ул.

“Фердинандова“ № 76 с площ от 373 кв. м., за които части се твърди, че са част от поземлен имот № *** по КККР. С влязло в сила съдебно решение № 2716/28.12.2018г., постановено по гр. д. № 2682/2016г. Районен съд – Бургас отхвърля иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че предмет на установяване е правото на собственост върху процесните 51,60 кв. м. и неправилното им отразяване в кадастралната карта като част от съседния имот с идентификатор № ***. Ищците установяват правото си на собственост върху процесните 51,60 кв. м. с нотариален акт № 126/31.05.1945г. за собственост по регулация, но от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че изменение на регулацията през 1945г. не е извършвано.

През 2020г. Ж.С. и О.С. предявяват иск против Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово и „ТРС“ ЕАД с правно основание чл.109а от ЗКИР. С влязло в сила определение по гр. д.

1239/2020г. Районен съд – Бургас прекратява производството като приема, че иск с правно основание чл.109а от ЗС е недопустим по отношение на урегулирани имоти, за които има влязла в сила кадастрална карта.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Ж.С. и О.С. против Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово и „ТРС“ ЕАД с правно основание чл.109а от ЗКИР. Ищците твърдят, че процесният имот с идентификатор № *** по КККР е реституиран с площ от 251,60 кв. м. и включва имот с пл.№ 7249 и реално обособена част от имот с пл.№ 7250 с площ от 51,60 кв. м. Реституираният имот не е нанесен в кадастралния план, действащ към датата на реституцията, не е нанесен и в КК на гр. Бургас, което според ищците създава състояние на неопределеност на границата със съседния от запад поземлен имот с идентификатор ***. Това поражда спор между страните за местоположението на имотната граница на реституирания имот и обуславя правен интерес за ищците да установят по съдебен ред границата между реституирания имот с идентификатор № *** по КККР и 51,60 кв. м. реално обособена част от имот с идентификатор № *** по КККР и останалата част от съседния на запад недвижими имот с идентификатор № *** по КККР, собственост на Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово и „ТРС“ ЕАД.

В отговор по чл.131 от ГПК Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово прави възражение за недопустимост на иска като се позовава на решение № 346/07.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 286/2010г. Допълнително въвежда възражение за присъдено нещо, поради разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2716/28.12.2018г. на БРС.

Ответната страна „ТРС“ ЕАД подава писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на иска на основанията, заявени от първия ответник.

С определение № 981/15.02.2022г. Районен съд – Бургас прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, районният съд приема, че искът е с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като имотът е урегулиран и нанесен в кадастралната карта. Този спор обаче, е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2682/2016г. на БРС, чийто предмет е идентичен с предмета на настоящото производство. Съдът посочва, че на основание чл.299, ал.1 от ГПК пререшаването на спора, е недопустимо, поради което прекратява производството по делото.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В конкретния случай е безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2682/2016г. на БРС, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР между същите страни.

Спорен по делото е въпросът за квалификацията на настоящия иск – иск по чл.109а от ЗС, както е посочено от ищеца или такъв по чл.54, ал.2 от ЗС. Отговорът на този въпрос в подкрепа на втората алтернатива. Предмет на установяване в производството по чл.54, ал.2 от ЗКИР е правото на собственост и неточното му отразяване в кадастралната карта към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество (ТР № 8/ 23.02.2016г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2014г.) В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че притежава право на собственост върху 51,60 кв. м., представляващи реално обособена част от парцел I-1 в кв.256 по плана на гр. Бургас от 1915г., придаваеми към парцел I-а, за които се легитимира с нотариален акт № 126 /31.05.1945г. за собственост по регулация. Ищецът твърди още, че понастоящем тези 51,60 кв. м. представляват реално обособена част от съседния поземлен имот с идентификатор *** и не са нанесени в кадастралната карта като част от собствения му поземлен имот с идентификатор ***. В петитума на исковата молба ищецът иска да се установи, че имотната граница между реституирания поземлен имот – бивш парцел I-a с площ от 200 кв. м. и реално обособена част от 51,60 кв. м. от бивш парцел I-1 минава през съседния имот с идентификатор *** по начина, по който е описана в нотариален акт № 126 /31.05.1945г. Предметът на спора, така, както е очертан от основанието и петитума на иска, е правото на собственост върху 51,60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** и неточното им отразяване в кадастралната карта на гр. Бургас с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Този спор е идентичен с предмета на спора по гр. д. № 2682/2016г. на БРС, в което е отречено правото на собственост на ищците върху процесните 51,60 кв. м. и неточното им отразяване в кадастралната карта, също с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Следователно, налице е пълна субективна и обективна идентичност между двете производства, поради което изводът на районния съд, че е искът е недопустим поради отвод за сила на присъдено нещо, е правилен и обоснован.