Решение № 1309 от 26.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206299 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № 22-0438000350 от 19.08.2022 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ с което на Н. В. В., ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекс за застраховането /КЗ/ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.

Жалбоподателят Н. В. В. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован не се явява в съдебно заседание, изпраща представител, адв. С. П., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за оказана безплатно правна помощ и съдействие на близък на основани е чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Административнонаказващият орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ при 03 РУ при ОДМВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молбастановище, в която се иска потвърждаване на наказателното постановление.

Пловдивският районен съд – VІІ н. с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 28.07.2022 г., от актосъставителя Б. И. Д., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Н. В. В. ЕГН 1

**********, за това, че на 28.07.2022 г. около 17: 34 часа в гр. Пловдив, на ул.

"Брезовска" № 33, управлявала товарен автомобил "Дачия Докер" с рег. № ***, собственост на „НСС“ ЕООД, Булстат: 160047703, който е регистриран на територията на Р. България и не е спрян от движение, за който няма сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение против акта.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган /АНО/ възприел описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.

638, ал. 3 от КЗ на Н. В. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на същата разпоредба.

Съдът намира, че посочената фактическа обстановка се опровергава от ангажираните по делото доказателства. Така от показанията на свидетеля В.

/баща на жалбоподателя/ се установя, че на 28.07.2022г. във връзка с извършвана проверка от 03 РУ при ОДМВР, жалбоподателя Н. В. била призована да се яви и да даде показания. Лично свидетелят В. закарал Н. В. до сградата на 03 РУ Пловдив с процесния автомобил. Малко след като я оставил пред сградата на 03 РУ, св. В. В. получил обаждане от нея, че автомобилът "Дачия Докер" бил без валидна застраховка Гражданска отговорност. Жалбоподателят В. помолила баща си св. В. В. да сключи застраховка Гражданска отговорност, което той и направил. Процесният автомобил "Дачия Докер", бил собственост на дружество „НСС“, а управител на това дружество била жалбоподателят Н. В.. При тази фактическа обстановка бил съставен процесният акт.

Показанията на св. В. следва да бъдат ценени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, предвид близката му роднинска връзка с жалбоподателя. Съдът намира, че посоченото обстоятелство не може да бъде причина за изключване на неговите показания, доколкото същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Поради изложеното съдът дава вяра на показания на свидетеля В. В..

Горните изводи не се разколебават от твърденията на свидетеля Б. Д., актосътавител които твърди, че не си спомня конкретният случай и не помни дали автомобилът е бил паркиран при проверката, но било абсурдно на паркиран автомобил да е съставил акт. На първо място следва да се отбележи, че е логично с оглед изминалото време и естеството на работата му при много подобни случаи, свидетелят Д. да не си спомня за конкретния случай.

Въпреки това в показанията си свидетеля Д. заявява, че не помни дали действително жалбоподателят Н. В. е управлявала процесният автомобил при извършване на проверката. При това положение, съдът не кредитира показанията на св. Д. в тази част, доколкото същите са в противоречие с 2 показанията на свидетеля В. и доколкото самият той изразява колебание относно този факт.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че при тежест на доказване на административно наказващия орган по делото не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е имал качеството водач на МПС. Действително изцяло житейски логично е да се приеме, че при положение, че жалбоподателят В. не е била водач на процесното МПС, да не се съставя акт на нейно име, а да се установи, кой е бил действителния водач. Както обаче вече се спомена тази напълно логична и приемлива от житейска гледна точка теза не намира опора в доказателствата по делото.

За съставомерността на деянието по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането се изисква деецът да управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При липса на възможност да се приеме за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявала моторно превозно средство на процесното време и място, то деянието на жалбоподателя се явява несъставомерно от обективна страна по посочения текст.

По гореизложените съображения съдът намери обжалваното наказателно постановление необосновано, тъй като направените в него фактически изводи противоречат на събраните доказателства. Наказанието неправилно е наложено на жалбоподателя Н. В., тъй като не се установи нарушението да е извършено при управлението на посоченото в наказателното постановление превозно средство от нея, доколкото се установи, че нейният баща е управлявал процесният автомобил.

По посочените съображения следва да се приеме, че неправилно жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в 3 минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител в размер на 400 лв.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0438-000350 от 19.08.2022 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 03 РУ с което на Н. В. В., ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекс за застраховането /КЗ/ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат С. П., вписан в АК-Пловдив сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4