Решение № 569 от 27.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Сливен, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230105423 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.

Ищцовото дружество твърди, че на 11.04.2022 г. сключил с ответницата Договор за потребителски кредит № 7053277544 /Договора/, по силата на който на Георгиева е предоставена сума в общ размер на 5401,59 лв., от които 4000 лв. за общо ползване на потребителя и 1401,59 лв. са предоставени в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуга – застраховка „BANK Защита на кредита“. Съгласно предоставеното Заявление за рефинансиране на задължение по искане на потребителя част от сумата за общо ползване била послужила за рефинансиране на по-стари задължения на потребителя към кредитора и конкретно сумата от 1897,57 лв. са послужили за рефинансиране на Договор за потребителски кредит № 720031207982.

Сочи, че сключването на застраховка с третото лице застраховател е доброволна възможност за потребителя и е резултат на изразена от него воля за това, без тази застраховка да е задължителна за получаването на сумата по кредита.

1

Общото задължение по Договора възлизало на 11085,16 лв., платимо на 48 погасителни месечни вноски – 47 вноски по 230,94 лв. и 1 последна изравнителна вноска 230,98 лв. Между страните бил уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,13%. Твърди се, че се, че Договорът не е сключен при общи условия. Падежът на първата погасителна вноска бил на 15.05.2022 г., а падежът на последната – на 15.04.2026 г. Сочи се, че годишният процент на разходите по Договора съгласно чл. 10 от него е в размер на 49,32%. Съгласно същата клауза при просрочие от страна на потребителя дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.

Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията и непогасени са останали вноски с падежи на 15.09.2023 г., 15.10.2023 г. и 15.11.2023 г. Сочи се, че уведомлението за предсрочната изискуемост на задълженията по Договора е получено лично от ответницата на 17.02.2024 г.

Твърди се, че към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 417 ГПК – 24.04.2024 г., задължението на ответницата по договора е било в размер на 5424,90 лв., от които 4522,24 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението– 24.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението, 757,40 лв. договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 19.02.2024 г. и 145,26 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2023 г. до 11.04.2023 г. Иска от съда да признае за установено в отношенията с ответницата, че последната, в качеството си на кредитополучател по Договора, дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитодател за посочените суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Ответницата не оспорва, че на 11.04.2022 г. е сключила с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит № 7053277544, по силата на който е получила в собственост сумата от 4000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 41,13% и ГПР в размер на 49,32%, както и че е сключила застраховка „BANK Защита на кредита“ в размер на 1401,59 лв., която сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя съгласно чл. 7.2.2 от 2

Договора. Не оспорва, че общият размер на кредита възлиза на 11085,16 лв., която сума е разсрочена на 48 вноски.

Излага, че процесният договор е недействителен поради противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че не е ясен механизма на формиране на ГПК в нарушение на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 7 от Договора, предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължима по пакет „BANK Защита на кредита“ застрахователна премия, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка.

Счита, че обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира банката като титуляр по това вземане към кредитополучателя. Твърди се, че на ответницата не са й били разяснени правата при сключването на застраховката и каква е общо дължимата премия по нея.

Твърди, че предвид свързаността между договора за кредит и договорката да се разсрочи застрахователната премия и да се изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размер на ГПР. Твърди, че застраховката като допълнителна услуга представлява разход по кредита и подлежи на включване в ГПР, независимо дали се плаща пряко от потребителя или е уговорено нейната равностойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлява оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума.

Излага, че е недопустимо под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че е налице противоречие с чл. 115, т. 1 и чл. 116, ал.

1 КЗ. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия и договорната лихва от 41,13%, общата стойност на разходите по Договора надвишават значително договорения ГПР от 49,32%.

Твърди се, че ответницата е подписала заявление – декларация за установяване на договорни отношения, където в т. 13 е видно желанието и 3 съгласието й да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател, като това съгласие е дадено предварително, преди сключването на процесния договор, отнася се за конкретно описана застраховка и това води до извод, че сключването й е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит и има задължителен характер.

В заключение ответницата излага, че дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи поради нищожност на целия договор.

Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което молят да се уважи иска.

Ответницата не се явява и не се представлява о откритото съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 24.04.2024 г. за което е образувано ч.гр.д. № 1964/2024 г. по описа на СлРС по което е издадена Заповед № 1068/25.04.2024 г. за следните суми: главница в размер на 4522,24 лв. по договор за потребителски кредит № 7053277544, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 757,40 лв. договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 19.02.2024 г. и 145,26 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.10.2023 г. до 11.04.2023 г.

Постъпило е възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника по заповедното производство, което е в указания срок, а предявения положително установителен иск е депозиран в едномесечния срок предоставен от заповедния съд, поради което съдът счита иска за допустим.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е установила дължимост на посочените суми в исковата молба, които молтиплицират сумите които са визирани в заповедта за изпълнение по чл.

417 от ГПК в заповедното производство. С изключение на иска за забава, който в заповедното производство е 145,26 лв. мораторна лихва, начислена за периода 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г., а в изчисленията направени от приетата 4 по делото и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установи, че обезщетението за забава е 167.79 лв.

Вещото лице е обследвало, че ГПР възлиза на 106,25 %, което е много повече от петкратния размер.

Съгласно чл. 9, т. 1 от Договора ползваният кредит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 41.13 % при ГПР от 49,32% (чл. 10 от Договора). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1185.16 лева, която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, от които всяка вноска в размер на 230.94 лева и последна изравнителна в размер на 230.98 лева. Кредитополучателят е поел задължение да връща сумата на месечни вноски, всяка включваща компонентите главница и договорна лихва. Преустановила плащанията, предвидени в Договора, като не е заплатила три последователни месечни вноски, съгласно договорения погасителния план, а именно вноски с падеж до 15.04.2026 г., последната от която 15.11.2023 г., които били дължими на 17.02.2024 г. когато договора е обявен за предсрочно изискуем.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Това означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% 5 от взетата сума. В ГПР по договора за потребителски кредит не са включени сумите за допълнителни услуги, като общият разход по кредита и съответно ГПР са над максимално допустимия размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК и представляват прикрити разходи по кредита.

С оглед направеното възражение за нищожност на договора за потребителски кредит на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с чл.

11, ал. 1 т. 10 от ЗПК и на осн. приложимост на нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД съдът счита, че след неоспореното заключение действително се установи и доказа, че е налице нарушаване на забраната на чл. 19 от ЗПК, тъй като ГПР е 106,25 %. Следователно съдът следва да приеме, че договора е нищожен на това основание.

Предвид гореизложеното, процесният договор не отговаря на императивните изисквания на закона. Макар и в договора да са посочени както размерът на кредита, ведно с всички дължими от потребителя суми, така и годишният процент на разходите, който е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, то така посоченият ГПР не отговаря на действителния, тъй като в него не са включени разходите за допълнителни задължения.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното съдът намира, че следва да се присъди единствено главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /в този смисъл са актовете на ВКС - решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о.; решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., I т. о.; решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о./, както и разноски съразмерно на уважената част от общия претендиран по заявлението размер.