Решение № 853 от 27.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330104552 по описа за 2024 година

Предявени са иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Г. А. Ш. ЕГН **********, с. ***, ул. „***"№* чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***" №*, против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, е поискала да бъде обявявена за нищожна на клаузата за неустойка в договор за кредит №*** към искане №*** от ***г. /обективирана в чл.11/ предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 376,54 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното развитие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т2 от ЗА и направени разноски по делото.

Предявен е при условията на евентуалност, насрещен иск от ответника „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, против Г. А. Ш. ЕГН **********, с. ***, ул. „***"№* чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***" №**, с който ако съдът обяви целият договор за недействителен, да я осъди да му заплати сумата от 650,00 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по договор за кредит №*** от *** г.

1

Ищецът твърди, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №***към искане №***, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 650, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,50 %, годишен процент на разходите - 56,64%. Съгласно договора, /чл.5/ същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Твърди, че съгласно чл.11 от Договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 376,54 лева, която тя следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесната неустойка, като считал, че не дължи плащания за същата поради недействителност на клаузата за неустойка.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, твърди, че клаузата за неустойка е действителна.

Оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл. 5 условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране, било съобразена със закона практика, която не водела задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: Твърди, че ответното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.

Всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че между страните били налице общо 7 договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Процесният договор бил седми поред, като останалите били сключени на следните дати: 25.04.2019 г., 11.03.2020 г., 16.02.2021 г., 31.07.2021 г., 24.01.2022 г. и 01.09.2022 г. С настоящия отговор представяме исканията, по които са сключени договорите.

Наличието на 7 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържал оспорената в настоящото производство уговорка, опровергавало твърденията на ищеца по 2 отношение на твърденията, че клаузите накърняват добрите нрави.

Ищецът Г. А. Ш. /ответник по насрещния иск/, твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми.

Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т.

10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран, или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалният иск:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит № *** към искане № *** от *** г., по силата на който била отпусната парична сума в размер на 650,00 лв., при ГПР – 56,64 %, лихвен процент – 44,5 %. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение 3 на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 376,54 лв. Така предвиденият размер оскъпява кредита, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен и доказан.

4

По насрещният иск.

За установяване на валидно правоотношение между страните, следвало да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е безспорно доказан. Изпълнението на ответника на задължението по договора също е доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В предявеният насрещен иск, ищецът твърди, че след получаване на заемната сума, кредитополучателят не е погасявал никакви суми по договора за кредит, поради което същият е в неизпълнение на своите задължения към „СИТИ КЕШ“ ООД.

Ответникът не оспорва това обстоятелство, а се позовава на нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, като сам заявява, че при тези предпоставки потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.