Решение № 56 от 01.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Благоевград, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500735 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 900075/31.03.2023г., постановено по гр.д. № 458/2021г., РС Благоевград е:

Признал за установено по отношение на ищеца М. С. А., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН **********, че ответникът Община Благоевград не е собственик на ПИ с идентификатор ***** с площ от *** кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, с адрес на ПИ - „****”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ***** ;

ПРИЗНАЛ за установено по отношение на ищеца М. С. А., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН **********, че ответникът В. В. П., не е собственик на ПИ е идентификатор ****, с площ от *** кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „****”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: *****.

ПРИЗНАЛ за установено по отношение на ищеца М. С. А., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН **********, че 1 ответникът Г. К. Ч., не е собственик на ПИ е идентификатор ****, е площ от *** кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „****”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: *****

Дал шестмесечен срок, считано от влизането в сила на това решение, на М. С. А., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН **********, да отбележат влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Агенция по вписванията- град Благоевград.

ОСЪДИЛ Община Благоевград, Г. К. Ч. и В. В. П., да заплатят на М. С.

А., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН **********, сумата в размер на 1476.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.

ОСЪДИЛ Община Благоевград, Г. К. Ч. и В. В. П., да заплатят на М. С.

А., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН **********, сумата в размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса.

ОСЪДИЛ Община Благоевград, Г. К. Ч. и В. В. П., да заплатят на М. С.

А., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и В. М. А., ЕГН **********, сумата в размер на 1200.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

Срещу това решение са постъпили въззивни жалби, както следва:

1. Въззивна жалба с вх.№900047/10.04.2023 г., подадена от община Благоевград, представлявана от кмета И С. С., с административен адрес гр.Благоевград, пл.“***“ №*, с която се обжалва първоинсганционното решение, в частта, в която е признато за установено по отношение на ищците, че Община Благоевград не е собственик на ПИ с идентификатор ***** с площ от *** кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, с адрес на ПИ „****”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ***** и е осъдена да заплати на ищците част от направените от тях разноски за възнаграждение за вещо лице, държавна такса и адвокат, като жалбоподателят намира същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, излагайки следните съображения:

Липсвал правен интерес от предявения срещу общината иск, доколкото Община Благоевград не е собственик на описания имот и никога не се е легитимирала като такъв, поради което и не е възпрепятствала по какъвто и да е начин ищците да упражняват свои права, в случай, че разполагат с такива.

Това обстоятелство не било спорно по делото и се установявало по категоричен начин от всички събрани в хода на процеса доказателства, в това число и от заключението на приетите по делото заключения на вещите лица.

Отделно от това за описания имот нямало съставен акт за общинска собственост. Видно и от приетата като доказателство по делото Скица на 2 поземлен имот №15- 281887/17.03.2021 г.. издадена от СГКК Благоевград, процесният имот представлявал земеделска земя, с начин на трайно ползване ”за земеделски труд и отдих” (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ) . Имотът попадал в плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрен със Заповед №ОА- 153/13.06.2006 г. на Областния управител на област Благоевград. С посочената заповед бил одобрен и регистъра към плана, съгласно който Община Благоевград била записана като ползвател на имота, тъй като към момента на одобряването им, а така също и към настоящия момент правоимащи лица по смисъла на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ не били заявили претенции за възстановяване, съответно придобиване право на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и следващите.

Съдът не бил обсъдил доводите и доказателствата, представени от Общината, а единствено напълно формално приел, че ответниците, в чиято тежест е установяване фактическия състав на придобиване на процесните имоти на основание параграф 4 ППЗСПЗЗ, не са установили това, поради което същите нямат валиден титул за собственост.

С оглед на тези съображения се извежда извод от този жалбоподател, че решението на Районен съд - Благоевград е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.

Отправя искане за отмяна на Решение № 900075/31.03.2023 г. на Районен съд - Благоевград, постановено по гр. д. № 458 по описа на съда за 2021 г., в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да прекрати настоящото производство по отношение на Община Благоевград. Алтернативно, се отправя искане, да се отхвърли предявеният от М. С. А., В. С. К., В. М. А., чрез пълномощника им адв. И. Н., АК Благоевград против Община Благоевград иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК като неоснователен и недоказан.

Претендират се сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба за заплащането на правната помощ, за процесуално представителство пред две инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещна страна в производството.

2. Въззивна жалба с вх.№900062/12.05.2023 г. е подадена от адв.С. Б. - пълномощник на В. В. П. с ЕГН ********** и Г. К. Ч. с ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване и съобщения гр.Б., ул.“****“ №*, ет.*, с която се обжалва съдебното решение, в частта, в която първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ищците М. С. А., В. С. К. и В. М. А., че В. В. П., не е собственик на ПИ е 3 идентификатор ****, с площ от *** кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „****”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: ***** и ****;

***** а ответникът Г. К. Ч., не е собственик на ПИ е идентификатор ****, е площ от *** кв.м., по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД- 18-32 от 10.05.2006 г, на ИД на АК, е адрес на ПИ - „****”, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, при граници и съседи: ***** Възразява се, че обжалваното първоинстанционно решение е частично недопустимо, а по съществото си и изцяло неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, като се излагат следните конкретни съображения:

За ищците не бил налице правен интерес от търсената защита за частта от спорните имоти, надхвърлящи собствената им идеална част. Според тези въззивници, не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответниците, които съответстват на притежаваната от ищците идеална част според наведеното от тях придобивно основание. Районният съд безкритично приел искът изцяло за допустим и в отклонение на задълженията си не бил извършил нужната проверка за допустимост на иска, включително и при постановяване на съдебното решение. Като е уважил изцяло исковата претенция, съдът бил постановил недопустимо съдебно решение, което следвало да бъде обезсилено.

На второ място се счита, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на процесуалните правила в обжалваното решение изцяло липсвали мотиви по спорния предмет на делото - правото на собственост на ответнииите. Съдът се бил произнесъл само по въпросите относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищците и събраните в тази насока доказателства.

Предметът на делото, по който първоинстанционният съд е следвало да се произнесе бил дали ответниците притежават или не, претендираното от тях и отричано от ищците вещно право върху процесните имоти. В случая, обаче, с обжалваното решение, съдът бил изследвал само принадлежността на правото на собственост на ищците и с това е мотивирал извода си за основателност на исковата претенция. Липсвали мотиви по принадлежността правото на собственост на ответниците в обжалвания съдебен акт.

Първоинстанционния съд обаче не е направил разграничение между различните предмети на двата вида установителни искове и с обжалваното решение е уважил предявения отрицателен такъв, позовавайки се изцяло на факти и обстоятелства относно правото на собственост на ищците, които са относими единствено при предявен положителен установителен иск, е какъвто в случая съда не е бил сезиран.

4

Постановеното от първоинстанционния съд решение било неправилно, тъй като в грубо отклонение на съдопроизводствените правила, решаващият съдебен състав не се е произнесъл по който и да е от доводите и възраженията на ответниците, не бил обсъдил или преценявал събраните в подкрепа на тях доказателства, като не бил изложил и мотиви в тази насока – нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК. Не били обсъдени придобивните основания, заявени от ответниците - придобиване на процесиите имоти по параграф 4 от ППЗСПЗЗ и по давност.

Неправилно и в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд отхвърлил като преклудирано искането за извършване на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение на ищците - Решение Г-2 от 09.11.1998 год. на ПК Благоевград като недопустимо, а по искането за извършване на косвен съдебен контрол за валидността на реституционното решение, изобщо не се бил произнесъл с обжалвания съдебен акт. Счита се от жалбоподателите, че искането за косвен съдебен контрол е своевременно заявено, доколкото е направено в открито съдебно заседание във връзка с представената административна преписка от Общинска служба по земеделие Благоевград именно по това решение.

Дори и въззивният съд да приеме, че косвен съдебен контрол за материална законосъобразност е недопустим, поради несвоевременното му заявяване от страна на тези въззивници, които са ответници в първоинстанционното производство, то отново неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд не се бил произнесъл по другото им възражение - за нищожност на Решение Г-2 от 09.11.1998 год. на ПК Благоевград. Същото не било ограничено със срок, нито е обхванато от процесуалните преклузии, поради което неправилно не е било обсъдено от първоинстанционния съд.

Обжалваното решение било неправилно, тъй като е постановено и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с доказателствата по делото. Установявало с категоричност наличието на предпоставките на пар.4б от ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване, което е било учредено в полза на тези ответници по отношение на процесните недвижими имоти в право на собственост върху същите. Според тези жалбоподатели, при възникнала конкуренция на права между бивши собственици и ползватели законодателят чрез нормата на пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е дал предимство на ползвателите на имота. В настоящия случай се установявало, че са изпълнени предпоставките за трансформиране правото на ползване на ответниците в право на собственост по пар.4б от ЗСПЗЗ, поради което на ищците незаконосъобразно е бил възстановен недвижим имот, включващ и процесните имоти — собственост на ответниците.