Определение № 749 от 15.12.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Габрово, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500429 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ти Би Ай Банк“ АД против р азпореждане № 699 от 20.10.2023 г., постановено по ч. гр. д . № 242/ 2023 г. по описа на Дряновския районен съд в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за част от главницата от 1 431, 05 лв., ведно със законна лихва от 27.06.2023 г., 284, 69 лв. договорна лихва за периода от 25.11.2022 г. до 15.06.2023 г. и 37,50 лв. обезщетение за забава за периода от 25.11.2022 до 15.06.2023 г. срещу И. М. А..

В жалбата се излага, че постановеният от ДРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е сред документите по чл. 417, т. 2 от ГПК, редовен е от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Размерът на кредита е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, като кредитополучателя е пожелал сключването на застраховки, като сумите по застрахователните премии се превеждат от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя, като тези суми за застраховка са отпуснати под формата на к р е д и т. По отношение на финансираните с договора за кредит застрахователни премии излага, че кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, като в конкретния случай средствата се превеждат от кредитора към сметката на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване договора за кредит. Изтъква, че съгласно чл. 19, при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките 1 или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Позовава се на чл. 7 от договора като твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и д а постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч. гр. д. № 242/2023 г. на ДРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на "Ти Би Ай Банк" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп. лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника И. М. А., за следните парични вземания: 4327 лв. - главница, 859лв. - договорна лихва от 25.11.2022 г. до 11.05.2023 г., 113, 16 лв. - лихва за забава от 25.11.2022 г. до 15.06.2023 г., както и разноските за заповедното производство. В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят е приложил Договор за потребителски кредит № 7053215071 от 18.10.2021 г., Рамков договор за платежни услуги за физически лица и застрахователен договор от същата дата.

С Разпореждане № 471 от 26.07.2023 г., Дряновският районен съд е оставил заявлението без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираното вземане и начина на неговото формиране, както и указание да представи заверено копие от СЕФ за предоставяне на информация на длъжника преди сключването на договора.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 2129 от 07.08.2023 г., в която уточнява, че в претендираната главница се включва : непогасена сума от преведената на кредитополучателя в размер на 2 895, 95 лв., 1 013, 67 лв. за застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 420, 38 лв. за застраховка "Bank пакет 3 сметка“. Посочва, че претендираното обезщетение за забава е начислено: 574, 31 лв. върху предоставената на потребителя сума, 201, 23 лв. за застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 83, 45 лв. върху застраховка "Bank пакет 3 сметка“, като законната лихва за забава също е посочена съответна за главницата и двете застраховки.

За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, РС е приел, че формално в договора за потребителски кредит е посочено общата дължима от потребителя сума, но не става ясно по разбираем начин, че му е отпуснат 2 не поискания от него кредит в размер на 3 300 лв., а такъв от 4 935, 83 лв., в който се включва и размера на застрахователните премии в размер на 1 635, 83 лв. В договора не е посочено, че тези суми ще се включат в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения ГЛП, което е в пряко противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на кредитора за дължимата от него договорна лихва. Прието, че не са представени доказателства, потребителят преди сключването на договора, да е уведомен за начина, по който се формира главницата по кредита, тъй като не е представен изискания СЕФ, въпреки посоченото в договора – чл. 19, че сключването на застраховките не е условие за отпускането на кредита. По отношение на представения

Сертификат №

170532150712021 за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение", е прието за установено, че кредитополучателят се е присъединил към групови застраховки в полза на кредитора - "Защита на кредита" и "Защита на сметките", както и към допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение", която се предлага от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, заедно със застрахователните покрития по застрахователна програма „Защита на кредита", т. е. като пакетна услуга.

Ползващо се лице по допълнителната медицинска услуга е кредитополучателят, който за ползването й заплаща еднократна такса в размер на 0,050 % от първоначалния размер на кредита, умножен по продължителността на кредита в месеци, съгласно т. 4 от предоставената по КЗ информация. Съдът е приел, че предложената от кредитодателя, в качеството му на застрахователен посредник, заедно с застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките", допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение", няма типичното съдържание на застрахователен договор по чл. 383 от КЗ и не представлява допълнителна гаранция за кредитора срещу риск от непредвидени финансови затруднения на кредитополучателя. Тази допълнителна медицинска услуга не е свободно избрана по инициатива на самия потребител, а се предлага от кредитора "в пакет" с другите застрахователни програми, обвързана е с размера на кредита и за нея кредитополучателят дължи такса, която е включена към главницата по кредита и се олихвява с посочения в договора ГЛП от 41,12 %, което допълнително оскъпява договора за кредит. Размерът на тази такса не е конкретно посочен в договора за кредит. Същата, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 49,06 %.

Настоящата инстанция споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява 3 ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, ката същият е редовен от външна страна.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. За отхвърляне на искането следва да е налице обоснована вероятност искането на кредитора да се основава на неравноправна клауза в договора, какъвто е и настоящият случай.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът И. М. А. е застраховано лице по застрахователна програма „Защита на кредита" и "Защита на сметките" и Допълнителна медицинска услуга

„Второ медицинско мнение“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл. 324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, чрез "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл.

382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор срокът на застраховката е равен на срока на кредита, като в чл. 5 застрахователната премия е посочена като еднократна и е в размер на 0,676% от първоначалния размер на кредита и данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% от първоначалния размер на кредита. Премията по застраховките се заплаща еднократно при отпускане на кредита като месечният й размер се умножава по продължителността на кредита в месеци.

На първо място неоснователно е възражението на жалбоподателя, че кредиторът не следва да представя към договора поискания от съда „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация“, тъй като няма задължение да го пази. Регламентирането на СЕФ е предвиден от законодателя, за да се установи дали кредиторът, преди подписване на договора, е уведомил длъжника за всички разходи по кредита, каквато се явява и груповата застраховка, в която е включен, че същата ще оскъпи искания от него кредит от 3 300 лв. с още 1 635, 83 лв. за застрахователни премии, които освен това ще бъдат включени и в главницата, която ще се олихвява с 41, 12 %. С оглед непредставянето на СЕФ от страна на кредитора, в чиято тежест е да докаже, че е изпълнил разпоредбите на закона преди сключването на договора да представи на потребителя СЕФ, в който по разбираем за длъжника начина да са включени всички съществени условия на договора и респ. размерът на кредита, други разходи, лихва и ГПР, правилно заповедният съд е приел, че е нарушена нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – не се установява договорът да е сключен на ясен и разбираем за потребителя начин, както и в тази вр. правилно е приел, че с договора е нарушена нормата 4 на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от ЗПК – относно определяне на размера на кредита, условията за прилагане на лихвения процент и формирането на ГПР.

Освен това следва да се посочи, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Наред с това, клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл.