Решение № 23443 от 21.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23443 гр. С, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110174067 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, и с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания срещу Й. И. Б. с ЕГН:**********, за сумата 2177,19 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. СТ, бл. 175, вх. Б, ет. 5, ап. 35 с аб. № 239006 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 08.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата 383,93 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 26.07.2024г., както и за сумата 38,21 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 08.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 9,67 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 26.07.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48029/2024 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която 1 се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от трето лице. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответницата оспорва да е потребител на ТЕ, като поддържа, че не се доказва да притежава вещно право върху имота. Възразява срещу установяване на размерите на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация, като се позовава на Решение № 7276/03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. на ВАС II отд., потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия, с което е отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Поради това претендира, че исковата претенция е недоказана и неоснователна.

Оспорва да дължи и лихва за забава, тъй като не се доказва да е изпаднала в забава предвид липсата на доказателства за публикуване на сайта на дружеството или по друг начин на сумите.

Поддържа, че не е налице основание и за дължимост на суми за дялово разпределение, тъй като същото се води от фирма за дялово разпределение и не е доказано ищецът да има основание да изисква сумите. Сочи, че не са ангажирани доказателства, относно уговорен и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение", каквото е изискването на чл. 36, ал.2 ОУ, поради което искът е неоснователен. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т“ ООД с ЕИК ****** представя изисканите му документи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 2

ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 69, том IV, рег. № 13930, дело № 600/2006 г., сключен на 18.12.2006 г. ответницата Й. И. Б. продава на трето лице - ВЦЦ своя собствен недвижим имот – апартамент № 35, находящ се на 5 ет., в жилищна сграда в гр. С, ж.к. СТ – стар „ВИ“, бл.

175, вх. Б, като си запазва правото на ползване върху целия имот безвъзмездно и пожизнено.

Доколкото не се твърди и не се установява да е прекратено или погасено правото на ползване следва да се приеме, че ответницата в рамките на процесния период е вещен ползвател на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ като възникналото и съществувало в този период правоотношение между нея и ответника по повод доставката на топлинна енергия е регулирано от публично обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150 ЗЕ.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалата в процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./. Действително, с цитираното от ответницата решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е постановено и респективно влязло в сила след процесния период - м. 05. 2021 г. - м. 04. 2023 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване съставените документи за отчетеното потребление. С разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ е предвиден обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая количеството и цената на доставената енергия се доказват от 3 приложените от третото лице - помагач писмени доказателства. Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което възраженията на ответницата са неоснователни.

Освен това съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава мнозинството". При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С -708/17 и С725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) е прието, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Предвид посоченото съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответницата за стойността на топлинната енергия както за отопление на имот и подгряване на вода, така и за сградна инсталация. За определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира представените от третото лице помагач изравнителни сметки, видно от които в рамките на общия процесен период е доставена ТЕ на стойност 1094,29 лева с ДДС за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 1202,54 лева с ДДС за периода от 01.05.2022 г. до 4