Присъда № 559 от 11.10.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 559/11.10.2024 г., постановена по НЧХД № 11365/2022 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Производството по НЧХД № 11365/2022 г. е образувано въз основа на депозирана от В. П. П. чрез упълномощения му процесуален представител – адв. М. З. частна тъжба. С тъжбата срещу Г. Й. Т. - П.а е повдигнато обвинение за това, че в периода от 10.08.2022 г. до 09.09.2022 г. в гр. София, ж.к. „*** с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител /майка/ на детето П. В.ов П., не изпълнила съдебно решение - съдебно определение № 20052163/09.08.2022 г., постановено по гр.д. № 32233/2019 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав, с което са допълнени постановените привременни мерки за осъществяване на лични контакти между детето П. В.ов П. и неговия баща В. П. П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима сина си П. В.ов П. от дома на майка му с преспиване и в периодите 10.08.2022 г. - 21.08.2022 г. и 27.08.2022 г. – 10.09.2022 г., като при посещения на бащата не отваряла вратата на жилището си, за да предаде детето на бащата и деянията са извършени както следва:

-В периода от 10.08.2022 г. до 21.08.2022 г. в гр. София, ж.к. „*** като родител /майка/ на детето П. В.ов П. не изпълнила съдебно решение - съдебно определение № 20052163/09.08.2022 г., постановено по гр.д. № 32233/2019 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав, с което са допълнени постановените привременни мерки за осъществяване на лични контакти между детето П. В.ов П. и неговия баща В. П. П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима сина си П. В.ов П. от дома на майка му с преспиване и в периодите 10.08.2022 г. - 21.08.2022 г. и 27.08.2022 г. – 10.09.2022 г., като при посещенията на бащата не отваряла вратата на жилището си, за да предаде детето и

-В периода от 27.08.2022 г. до 09.09.2022 г. в гр. София, ж.к. „*** като родител /майка/ на детето П. В.ов П. не изпълнила съдебно решение - съдебно определение № 20052163/09.08.2022 г., постановено по гр.д. № 32233/2019 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав, с което са допълнени постановените привременни мерки за осъществяване на лични контакти между детето П. В.ов П. и неговия баща В. П. П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима сина си П. В.ов П. от дома на майка му с преспиване и в периодите 10.08.2022 г.- 21.08.2022 г. и 27.08.2022 г. – 10.09.2022 г., като при посещение на бащата не отворила вратата на жилището си, за да предаде детето на бащата – престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По делото не е приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителя 1 срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и частният тъжител не е конституиран като граждански ищец по делото.

Подсъдимата Г. Т. – П.а дава обяснения във връзка с повдигнатото й обвинение, в които посочва, че през 2022 г. бащата на детето – частният тъжител В. П. многократно е искал от съда определяне на привременни мерки, касаещи лятото на 2022 г., но е получавал отказ. Посочва, че на 05.08.2022 г. се запознала с поредния отказ за определяне на привременни мерки за летния сезон на 2022 г., на 06.08.2022 г. бащата взел детето, съобразно определените до момента привременни мерки, върнал го на 07.08.2022 г., а на 08.08.2022 г. подсъдимата и детето П. заминали на почивка в гр. ***, тъй като детето страдало от аутизъм и поради предстоящо започване на първи клас през есента имало нужда от почивка. Подсъдимата посочва, че на 02.09.2022 г. узнала за определение № 20052163/09.08.2022 г., постановено по гр.д. № 32233/2019 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав и заедно с детето се върнали в гр. София. По отношение на предаването на детето на 03.09.2022 г. заявява, че извела детето пред дома си, но то не пожелало да тръгне с бащата, въпреки нейните молби. Твърди, че детето отказало да тръгне, заявило, че не иска и с викове „помощ“ се прибрало в блока. Впоследствие съдействала на бащата да се качи до дома й, за да разговаря с детето, но бащата не дошъл сам, а с полицейски служители, което обстоятелство още повече изплашило детето.

Подсъдимата твърди, че по-късно тъжителят се върнал отново със социален работник и поискал да разговаря с детето, като подсъдимата осигурила достъп, но детето отново отказало да тръгне с бащата, който отправил обиди и заплахи към нея. По отношение здравословното състояние на детето посочва, че същото било диагностицирано на 3 години и 8 месеца с първоначална диагноза „генерализирано разстройство на развитието“ с код F84.9, а впоследствие диагнозата били прецизирана на „детски аутизъм“ с код F84.0.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител – адв. З. моли съда да уважи тъжбата, като наложи на подсъдимата справедливо наказание за неизпълнение на съдебно определение № 289095/2019 г. и съдебно определение № 20052163/09.08.2022 г., постановени по гр.д № 32233/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав. Посочва, че до 07.08.2022 г. отношенията между бащата и детето са били основани на любов и привързаност, след която дата подсъдимата е предприела груби и насилствени действия спрямо детето, вкл. за изграждане на родителско отчуждение, с които действия тя пречи на детето да вижда баща си. Застъпва тезата, че подсъдимата е действала с пряк умисъл, поради което и наказанието следва да бъде определено в близост до максимума. Счита, че неполучаването на определението на съда, с което са определени привременни мерки за лятото на 2022 г. е поради поведението на самата подсъдима, която не е отговаряла на обажданията на бащата, нито пък последният е могъл да ги открие в София или в ***. Посочва, че съобразно определените привременни мерки от 21.11.2019 г. родителят, който ще ползва отпуск следва да уведоми за това 2 другия родител, което подсъдимата от своя страна не е направила, а отделно от това не се установило, подсъдимата да е ползвала отпуск при работодателя си БАН. Намира, че не са установени усилия на майката да преодолее нежеланието на детето да се вижда с бащата.

Частният тъжител В. П. поддържа казаното от адв. З.. Заявява, че целта му е единствено да се бори за детето си.

Упълномощеният защитник на подсъдимата – адв. *** моли за постановяване на присъда с оправдателен диспозитив. Посочва, че от доказателствата по делото несъмнено е установено, че в периода 08.0802.09.2022 г. майката е ползвала годишния си отпуск и е била заедно с детето на почивка. Акцентира върху обстоятелството, че неколкократно съдът е отказвал да определи привременни мерки за контакт на бащата с детето през лятото на 2022 г., като последният отказ на съда е от 05.08.2022 г. Заявява, че въпреки, че майката е в отпуск от 04.07.2022 г., тя е изчаквала да види, дали ще бъдат определени привременни мерки за лятото и едва след отказа от 05.08.2022 г. на 08.08.2022 г. е заминала с детето на почивка, за да се откъсне то от напрегнатия му режим, свързан с посещения на психолог, логопед, ортопед. Посочва, че с молба от 21.07.2022 г., депозирана по гр.дело № 32233/2019 г. на СРС, III ГО, 89 състав в отговор на молба на бащата за определяне на привременни мерки през лятото, подсъдимата е уведомила кога тя ще бъде в платен годишен отпуск и този период е бил известен на бащата.

Адв. *** твърди, че след като самата тя получила определението на съда, подсъдимата веднага се прибрала с детето в София, но на 03.09.2022 г. детето отказало да тръгне се баща си. Намира, че детето е достатъчно голямо, за да прецени дали желае да осъществява срещи с баща си или не, както и да преценява отношението, което има към него. Защитникът твърди, че не е налице виновно поведение на подсъдимата, че у същата не е бил налице умисъл за неизпълнение на определението на съда от 09.08.2022 г., тъй като същата не е знаела, че такова определение е било издадено, а отделно от това бащата е бил уведомен за периода, в който майката ще ползва платен годишен отпуск. По отношение на изпратените от частния тъжител имейли заявява, че тъй като в периода 2019-2022 г. тъжителят затрупвал подсъдимата с имейли, в които я упреквал за различни неща тя е решила през почивката си да не отваря изпратените от него такива. Пледира за признаване на подсъдимата за невинна и оправдаване по повдигнатото й обвинение, както и да й бъдат присъдени сторените от нея разноски.

В правото си на лична защита подсъдимата се солидаризира със становището на защитника си.

В правото си на последна дума моли да бъде оправдана, тъй като не е направила нищо, за което да бъде обвинявана.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

3

Подсъдимата Г. Й. Т. – П.а е родена на *** г. в гр. ***, ЕГН **********.

Подсъдимата е българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, работи, живуща на адрес гр. София, ул. ***. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

Подсъдимата Г. Й. Т. – П.а и частният тъжител В. П. П. сключили граждански брак, от който на 27.03.2015 г. им се родил син – П. В.ов П.. За разтрогване на брака по искова молба на тъжителя било образувано гр.д.

№32233/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав.

През месец януари 2019 г. лекар при Клиниката по детска психиатрия „Св. „Никола“ поставил на детето П. П. диагноза „разстройство в развитието на рецептивната и експресивна реч при дете с трудна регулация на поведението и емоциите“. С епикриза на психиатър от ГПСИП „Детско психично здраве“ ООД на П. П. била поставена диагноза „генерализирано разстройство на развитието“ с код F84.9. Диагнозата била потвърдена през октомври 2022 г. Пред 2023 г. диагнозата била прецизирана на „детски аутизъм“ с код F84.0.

С определение № 289095 от 29.11.20219 г., постановено по горепосоченото гражданско дело, влязло в сила на същата дата, съдът определил привременни мерки относно режима на лични контакти на детето П. В.ов П. с баща му – частния тъжителя В. П. както следва: „Бащата ще вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя. За Коледните празници от 18:00 часа на 25.12.2019 г. до 20:00 часа на 26.12.2019 г. За Новогодишните празници от 18:00 часа на 31.12.2019 г. до 20:00 часа на 01.01.2020 г. На 10.12.2019 г. въз основа на цитираното определение бил издаден и изпълнителен лист.

С определение № 20153713 от 08.07.2021 г., постановено по гр. № 32233/2019 по описа на СРС, III ГО, 89 състав, влязло в сила на същата дата били определени привременни мерки, касаещи режима на лични контакти на бащата с детето през лятото на 2021 г.

С определение № 20153713 от 08.07.2021 г., постановено по гр. № 32233/2019 по описа на СРС, III ГО, 89 състав, влязло в сила на същата дата били определени привременни мерки, касаещи режима на лични контакти на бащата с детето относно Коледните и Новогодишните празници на 2021 г.

С молби от 30.06.2022 г., 08.07.2022 г., 15.07.2022 г., 28.07.2022 г., 03.08.2022 г., 05.08.2022 г., депозирани по гр. дело № 32233/2019 г. по описа на СРС частният тъжител поискал определяне на привременни мерки, касаещи режима му на лични контакти с детето за лятото на 2022 г., но по депозираните молби били постановени откази от съда. По последната молба на тъжителя, на 05.08.2022 г. с разпореждане № 20051784 съдът постановил отказ за изменение на определените привременни мерки.

4

С молба от 21.07.2022 г., депозирана по гр.дело № 32233/2019 г. по описа на СРС подсъдимата уведомила, че ще ползва платения си годишен отпуск в периода от 04.07.2022 г. до 08.09.2022 г.

На 06.08.2022 г. частният тъжител посетил дома на подсъдимата, където в изпълнение на определените от съда с определение № 289095 от 29.11.20219 привременни мерки същият взел детето. На 07.08.2022 г. детето било върнато на майката.