Решение № 737 от 03.12.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 774/2021
- Вид
- Решение № 737
- Подписан
- 03.12.2021
- Състав
- Даниела Дончева, Капка Павлова, Красимир Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 292, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 308 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 737 гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Красимир Маринов
Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20211001000774 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Вентчър Екуити България“ ЕАД срещу решение № 260670 от дата 23.04.2021 г. по т.д. № 2480/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е осъдено да заплати на „Ксара Трейдинг“ ЕООД по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 2ро от ЗЗД сумата от 123 359,16 лева - дадена на неосъществено основание във връзка с несключен договор между страните, заедно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 9 734,37 лева – разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е легитимиран да предяви иска. Въз основа на въведените с исковата молба факти е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 55, ал. 1, предложение 2-ро от ЗЗД, като е възложил в тежест на ответника доказването за наличие на основание да задържи платената по негова сметка сума от ищеца. Съдът е приел, че ответното дружество не е доказало възражението си за сключен договор за покупко-продажба на акции между страните по делото, като представените писмени доказателства не установявали наличието на облигационни отношения между същите, а такива между ответника и трета за спора страна. Първостепенният съд е счел за неоснователно твърдението на ответника за признание от страна на ищцовото дружество, че е сключен договор за продажба на акции чрез вписване в 1 кредитното нареждане от 30.07.2014 г., че исковата сума се превежда на основание „задатък за покупка на акции“, т.к. само по себе си вписването на основание не можело да докаже наличие на правоотношение между страните по делото. Без уважение е оставено и евентуалното възражение на ответника за прихващане на исковата сума с обезщетение за претърпени от него вреди на основание чл. 12 от ЗЗД вследствие недобросъвестното поведение на ищеца при воденето на преговори.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалноправни и на процесуалноправни норми. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на постановките за неоснователното обогатяване, развити в ППВС № 1/1979 г., е уважил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че неправилно му е била възложена доказателствената тежест относно факта на сключване на договор за покупка на акции и неговите параметри, т.к. ищецът е отправил изявление за сключване на договора, вписвайки в платежното нареждане на исковата сума основание „задатък за покупка на акции“, а със заверяване сметката на ответника със сумата и липсата на „отхвърляне“ от негова страна, договорът се считал за сключен на основание чл. 292, ал. 1 от Търговския закон. Излага, че съгласно чл. 93, ал, 1 от ЗЗД задатъкът има потвърдителна и обезпечителна функция, като плащането му служи за доказателство за сключването на договора, откъдето следвало и че ответникът не трябва да доказва факти, за които има законоустановена презумпция. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по сключения договор да заплати в уговорения срок цялата сума по сделката, поради което ответникът като изправна страна има право да задържи платения задатък. Въззивникът излага, че по делото са приети писмени доказателства – електронна кореспонденция, от която може да се заключи, че е постигнато съгласие за параметрите на договора за покупко-продажба на акциите на ответника от капитала на „Агро дийлинг“ ЕАД. Във въззивната жалба се поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил евентуално заявеното възражение, че процесната сума има характер на договорена между страните по делото отметнина. Моли се въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли иска изцяло като неоснователен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Ксара Трейдинг“ ЕООД в депозирания в срока по 2 чл. 259 от ГПК писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата с молба за потвърждаване на решението като правилно. Поддържа, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД на така предявения иск е правилна, т.к. между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че същите са водили преговори за сключване на бъдещ договор за покупкопродажба на акции, а спорът се разпростира върху това дали е сключен договор, респективно дали съществува основание за задържане на процесната сума от страна от ответника. Твърди, че цитираната в жалбата електронна кореспонденция не е водена между представител на ищеца от една страна и ответника, поради което и не може да обвърже ищцовото дружество. Освен това, от приетите като доказателство електронни писма, не може да се направи извод за това кой е купувачът по обсъждания предварителен договор за покупко-продажба на акциите от капитала на „Агро дийлинг“ ЕАД. Моли въззивната инстанция да потвърди решението в обжалваната му част като правилно, като остави без уважение въззивната жалба. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С оглед на което, въззивният съд не следва да установява повторно фактическата страна на спора, извън въведените в жалбата оплаквания.
Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни 3 доказателства, намери за установено от фактическа следното: и правна страна
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предложение 2-ро от ЗЗД от „Ксара Трейдинг“ ЕООД срещу „Вентчър Екуити България“ ЕАД за заплащане на сумата от 123 359,16 лева, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, заплатена по сметка на „Вентчър Екуити България“ ЕАД с банков превод от 30.07.2014 г. с вписано основание в платежния документ „задатък за покупка на акции/земеделски земи от Агро дийлинг ЕАД“ и подлежаща на връщане, като получена с оглед на неосъществило се основание, поради несключването на договор между страните по делото.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че на 30.07.2014 г. ищецът „Ксара Трейдинг“ ЕООД е превело по сметката на ответника „Вентчър Екуити България“ ЕАД процесната сума в размер на 123 359,16 лева, като видно от платежното нареждане като основание на превода е посочено „задатък за покупка на акции/земеделска земя от Агро дийлинг ЕАД“. От разменената между страните по делото кореспонденция се установява, че същите са били в отношения на преговори касателно закупуване от страна на ищеца на акции, притежавани от ответника, от капитала на трета за процеса страна. На 19.06.2019 г. ищецът „Ксара Трейдинг“ ЕООД е връчил на ответника „Вентчър Екуити България“ ЕАД нотариална покана рег. № 4083, том 1, акт 177 по описа на нотариус М. Т., рег. № *** на НК, с район на действие РС София за връщане на платената на 30.07.2014 г. сума в размер на 123 359,16 лева. Видно от съдържанието на нотариалната покана, ищецът е претендирал сумата като платена без основание или на неосъществено основание, с оглед прекратяване на преговорите за сключване на договор за покупко-продажба на акциите на „Агро дийлинг“ ЕАД, без в действителност да е сключен договор между страните. Предоставил е тридневен срок на ответника, считано от получаване на поканата, за връщане на сумата. Видно от приложената към нотариалната покана разписка, поканата е получена на 19.06.2019 г. от Г. М., на длъжност юрисконсулт, със задължение да бъде предадена на изпълнителните директори. В отговор на връчената нотариална покана, ответникът е изпратил писмо от 03.07.2019 г. до ищеца, в което сочи, че претендираната за връщане 4 сума е част от договорена продажна цена за покупка на всички акции от капитала на „Агро дийлинг“ ЕАД, в общ размер на 3 250 000 лева. Наред с това е посочил, че ищецът „Ксара Трейдинг“ ЕООД е в неизпълнение на задължението си да изплати остатъка от продажната цена в договорения между страните срок, а от изявлението в нотариалната покана ставало ясно, че не възнамерява да го изпълни изобщо, поради което с писмото „Вентчър Екуити България“ ЕАД упражнява своето право, на основание чл. 93, ал. 2, предл. 1 ЗЗД да задържи получения задатък в размер на 123 359,16 лева.
За яснота следва да се посочи, че при извършената служебна проверка в Търговския регистър по партидата на „Агро дийлинг“ ЕАД се установи, че на 28.05.2014 г. е променена правноорганизационната форма на дружеството и е вписана промяната, като за едноличен собственик на капитала, чийто размер тогава е бил 1 000 000 лева, разделен на 1 000 броя акции, е вписан ответникът „Вентчър Екуити България“ ЕАД. От извадка от книгата на акционерите на „Агро дийлинг“ ЕАД се установява, че към 10.12.2013 г. акционери са били „Вентчър Екуити България“ ЕАД с 800 акции и А. Р. с 200 акции. От изложеното следва да се обобщи, че съобразно въведените в исковата молба твърдения и приетите писмени доказателства в тяхна подкрепа отношенията на страните по делото са породени от намерение на ищеца да закупи акции от капитала на това трето за спора дружество – „Агро дийлинг“ ЕАД, притежавани от ответника към 30.07.2014 г.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 2ро от ЗЗД, съобразявайки се с установената съдебна практика на ВКС в сходни хипотези като процесната, например – решение № 150 от 01.12.2015 г. по т.д. № 2302/2014 г., II ТО, ТК на ВКС . Както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба, ищцовото дружество е поддържало, че сумата от 123 359,16 лева е платена от него по повод водените с ответника преговори във връзка със сключването на договор за покупко-продажба на акции или на земеделски земи от „Агро дийлинг“ ЕАД, до сключването на какъвто обаче не се е стигнало. При иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение 2-ро от ЗЗД в тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване относно основанието и неговото осъществяване, а ищецът по такъв иск доказва само настъпването на положителния факт на плащането.
В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в редица решения, като 5 например – решение № 211/26.11.2013 г. по т.д. № 1082/2012 г., Т.К, II ТО, ВКС; решение № 138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, второ т.о. и решение № 556/13.07.2010 г. по гр.д. № 46/2009 г. на ВКС, четвърто г.о. на ГК, същото е в унисон с общата процесуалноправна разпоредба за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес – чл. 154, ал. 1 от ГПК, която постановява, че всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания и възражения и принципа, че не се доказват отрицателни факти - в случая липсата на основание. В настоящия процес получаването на исковата сума е доказано и не се оспорва, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест за установяване на правопораждащия факт – плащането на исковата сума. Съобразно възраженията на ответника за наличие на сключен договор между страните за покупко-продажба на акции от капитала на „Агро дийлинг“ ЕАД, следва, че в тежест на ответника остава да докаже основанието и неговото осъществяване, а именно - сключването на този договор и основанието му да задържи исковата сума. С оглед изложеното, неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е поставил в тежест на ответника доказването относно спорния предмет, а именно – наличието на облигационна връзка между страните по делото и основанието за задържане на платената сума от ответника.
Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cbb2873-55ec-4153-90c9-4f78a0a1fc06