Определение № 229 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. П., 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело № 20245200200243 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения А. Т. В., ЕГН ********** за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди по наказателни дела спрямо горния, а именно присъда на Окръжен съд – П. и присъда, постановена от германски съд.

В съдебно заседание представителят на ОП-П. изразява становище, че молбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Осъденият молител се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник, чрез който излага съображения за основателност на молбата. Иска кумулиране на наказанията по последно постановената българска присъда и постановената от германския съд, както и приспадане на фактически изтърпяното до момента наказание ЛС по българската присъда, а също и времето, през което осъденият е бил задържан под стража по повод воденото против него наказателно производство в Г..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното правно положение относно съдимостта на лишения от свобода А. В.:

Той е осъждан в България общо три пъти в периода 2009г. – 2023г., като в същия този период два пъти е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. За осъжданията и освобождаванията от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, подробно отразени в 1 справката за съдимост на позиции от т.1 – т.4, включително, съдът намира, че не следва да взима становище по същество в настоящото производство. Това е така, защото деянията по тези дела не са в условия на реална съвкупност с последното осъждане на лицето в България, нито с това в Г.. Отделно от това, за осъждането на лицето с присъдата, описана в т.1 от справката за съдимост е настъпила реаблитация по право, а наказанието ЛС, наложен с присъдата по т.4 е изтърпяно на 20.11.2020г., респ. деянието, за което е наложено това наказание не е в съвкупност с деянията по последните осъждания на лицето в България и в Г..

В настоящото производство съдът е сезиран с искане за кумулиране на наказанията, наложени на осъдения с присъда-споразумение по НОХД № 932/2023г. на ОС-П. и с присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд Ландау в Пфалц, Федерална република Г..

Тук веднага следва да се каже, че постановената германска присъда бе изискана и представена по делото от германския съд, посредством инструментариума за оказване на международната правна помощ по наказателни дела. Следва да се каже и това, че въпросната присъда към момента не е призната и приета за изпълнение в Република България по реда на националното ни законодателство и в съответствие с Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета.

С горните две присъди молителят А. В. е осъждан, както следва:

По НОХД № 932/2023г. на ОС-П. е осъден с присъда-споразумение, влязла в сила на 18.10.2023г., за престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. с ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.213а ал.2, т.1 и т.4, вр. с ал.1 и във вр. с чл.29, ал.1, б.

„а“ и с чл.20 ал.2 от НК, извършено в периода – началото на мес. януари 2023г. до 04.03.2023г., като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при строг първоначален режим, както и глоба в размер на 400 лева.

Към настоящия момент осъденият търпи наложеното му наказание ЛС в затвора в гр.П., като е изтърпял фактически 10/ десет/ месеца и 4 /четири/ дни.

С присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд Ландау в Пфалц, Федерална република Г., влязла в сила на 26.07.2023г., В. е осъден за престъпления по немския НК, извършени в периода 16.02.2023г. – 22.02.2023г., описани в присъдата, както следва:

2

Съглашателство за извършване в съучастие на комерсиално фалшифициране на разплащателни карти с гаранционна функция, съвместна подготовка за фалшифициране на пари и жетони, разпространение на компютърни измами, обобщено като комплексно деяние „Скиминг“;

Застрашаване на движението по пътищата и забранени състезания с моторни превозни средства.

За комплексното деяние „Скиминг“ му е било определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а за осъщественото нарушение на Закона за движение по пътищата - една година лишаване от свобода.

В заключение е осъден общо за всички деяния на две години лишаване от свобода.

Изпълнението на присъдата е отложено с пробация, с определен срок на пробацията от три години.

Отнето му е и свидетелството за правоуправление на МПС за срок от една година.

По това дело В. е бил задържан под стража в следствения арест на затвора Франкентал /Пфалц/ в периода 23.02.2023г. до 18.07.2023г., когато е бил освободен.

Тук веднага следва да се каже, че първото деяние по германската присъда намира аналог в българския наказателен кодекс – чл.249 ал.3 от НК, но за второто няма такъв, т.е. то не е престъпление според националното ни законодателство.

При тези данни е видно, че деянията по българската и германската присъди са осъществени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, доколкото са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Независимо от това обаче, според настоящия съдебен състав, не са налице основания за кумулиране на присъдите, по следните съображения:

Според императивната разпоредба на чл. 8, ал.2 от НК „Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се 3 взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България“.

Съдебната практика по тази разпоредба от НК е многобройна и еднопосочна, като сочи, че дори присъда, с която се налага наказание лишаване от свобода и която е постановена от съд на държава-членка на ЕС да не е била призната и приета за изпълнение в Република България, подлежи на групиране с присъди, постановени спрямо същото лице в Република България, ако са налице условията за това. Съобразно трайната съдебна практика и научна доктрина, в международните актове и инструменти се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземане предвид на последиците на такава присъда.

Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела е поместена в част втора на ЕКМПП , а за държавите членки на ЕС се прилага Рамково решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена дълга и сложна процедура за това признаване. Докато зачитането на международните последици на предишни присъди е уредено в същата Конвенция, но в друга нейна част – трета, раздел втори, а за държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, като и в двата акта не е предвидена процедура за това.

Тези различни режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата, а предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство.

На първо място, адекватен израз на това принципно положение е разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от НПК , според която „Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство не подлежи на изпълнение от органите на Република България“. От текста е очевидно че е забранено, но само изпълнението на присъдата, ако не е призната по съответния ред, а не и зачитането на нейните вторични правни последици. При това въпросната забрана не е абсолютна, тъй като тя се дерогира, в смисъл, че не се прилага, ако е предвидено в международен договор по който е страна Република България / чл. 4, ал. 3 от НПК/.

На второ място, аналогичен регламент се съдържа и в правилото 4 на чл.463 НПК „Влязлата в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България, в съответствие с чл. 4, ал. 3 от НПК “. Употребеният в текста израз „в съответствие с чл. 4, ал. 3 от НПК“ означава, че присъдата на чуждестранен съд може да бъде призната и изпълнена по реда на чл. 463 и сл. от НПК , само ако това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, а в случая това е част втора от ЕКМПП . По-важно е обаче да се подчертае, че по реда на тази процедура се признават присъди, но само с цел да бъдат изпълнени. Този извод следва и от буквалното тълкуване на чл. 463 НПК, според който присъдата „се признава и изпълнява“, който израз е различен от израза „се признава или изпълнява“. Затова, когато не става въпрос за изпълнение, а за зачитане на правните последици на чуждестранната присъда, този ред по чл. 463 и сл. от НПК е неотносим. Тази процедурата не е предназначена за признаване на присъда на чуждестранен съд, за да се вземе предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България, по смисъла на чл. 8 от НК. За прилагането на този текст е вярно, че не е предвидена нарочна процедура в НПК, както впрочем не е предвиден нарочен ред и за вземането предвид на присъдите, постановени от българските съдилища. Затова последиците на присъдата на чуждестранния съд трябва да се вземат предвид аналогично, т.е. така както се вземат предвид последиците на предишни присъди на български съд. Липсата на процедура за вземането предвид на присъдите на чуждестранен съд по смисъла на чл. 8 от НК не е в противоречие с чл. 56 ЕКМПП, както и с това Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета. И двата акта нито предписват задължение, нито съдържат забрана за регламентиране на нарочна процедура за зачитане на последиците на влезли в сила присъди на чуждестранен съд, така както е предвидена дълга и сложна процедура по част втора от ЕКМПП за признаването на присъда, с цел да бъде изпълнена и Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета. Този извод следва и от т. 13 от уводната част на Рамково решение 2008/675/ПВР „Настоящото Рамково решение зачита наличието на различни национални решения и процедури, необходими при вземането предвид на предишна присъда, постановена в друга държава-членка. Но процедурите, необходими за издаване на такова решение, не следва, предвид необходимото време и процедури или формалности, да правят невъзможно признаване на равностойни правни 5 последствия на предишна присъда от друга държава-членка“. Очевидно е, че указанието се отнася само до държавите-членки, които са предвидили нарочна процедура за вземане предвид на предишни присъди, издадени от други държави-членки. По българското законодателство обаче такъв ред не е предвиден, затова предходната присъдата на чуждестранния съд се взема предвид, така както се зачитат и последиците на предишна присъда на български съд.

В този смисъл е и доктринерното становище на проф. д. ю. н.

Маргарита Чинова и д-р Павлина Панова, изразено в научен труд - „Вземане предвид на присъдите, постановени в държавите членки на европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства“ /списание „Норма“, бр.7/2015г./. В посочената статия изрично се отбелязва, че „при съвкупност от престъпления и наказания определени с отделни присъди (чл. 25 от НК), съдът налага за изтърпяване най-тежкото от тях. Изтърпяването на наказанието обаче е елемент от самото съдържание на присъдата, а не въпрос на вторични нейни правни последици. Затова е недопустимо да се групират наказания преди да се премине през процедурата по екзекватера по чл. 463 НПК, ако наказанието определено с присъдата на чуждестранния съд не е изпълнено. Когато това наказание е изтърпяно, няма пречка за групиране на наказанията, независимо че присъдата на чуждестранния съд не е преминала през производството по чл. 463 и сл. НПК “.

Впрочем този извод се потвърждава и от чл. 3, § 3 от Рамковото решение, според който „Вземането предвид на постановени в други държави членки предишни присъди ... няма за последствие каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство. Освен това в т. 14 от уводната част на Рамковото решение е дадено указание, че при вземането предвид на присъдите на държави членки на ЕС е „недопустима намесата по отношение на съдебното решението или изпълнението, което включва inter alia ситуациите, при които според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да се поеме от или да се включи в друга санкция, която след това да бъде реално приложена, ако първата присъда още не е изпълнена или изпълнението не е прехвърлено във втората държава-членка“. Очевидно е, че това указание се отнася именно до групирането на наказанията, който институт е познат и 6 на българското законодателство.