Определение № 99 от 20.02.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Габрово, 20.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „БАНКА ДСК" АД против Разпореждане от 21.12.2022г. инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 988/21.12.2022г. по ч.гр.д. № 2116/2022г. на PC Габрово, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 90.61 лева – обезщетение за забава / лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.02.2021г. до 03.10.2022г. / вкл./, сумата 1 260.25 лева – законна лихва за забава / обезщетение за забава/ за периода от 04.10.2022г. до 15.12.2022г. и за сумата 120.00 лева / сто и двадесет лева/ - дължими разходи при изискуем кредит.

Жалбоподателят счита, че мотивите на съда са кратки и бланкетни и не дават възможност да се разбере на какви факти се основава разпореждането. Освен това неправилно е прието, че начисляването на лихвена надбавка за забава за периода от 15.02.2021г. до 03.10.2022г./вкл./, противоречи на чл. 33 от ЗПК. По отношение отхвърлянето на претенцията за законна лихва за забава в размер на 1 260.25 лева, начислена за периода от 04.10.2022г. до 15.12.2022г., оплакването на жалбоподателя е, че заповедният съд е извършил изчисления, които нямат място в това производство без обаче да посочи какъв е размера на дължимата според него лихва за забава и да я присъди, а е отхвърлил претенцията изцяло. Що се касае до отхвърлянето на претенцията за заплащане на 120.00 лева разходи за изискуем кредит, жалбоподателят счита, че в тази част разпореждането е неправилно, тъй като с договора за кредит длъжникът се е съгласил да заплаща лихвите, таксите и комисионните по тарифата на банката. Разходите на банката са предвидени в Тарифата и са свързани с изпращане на уведомления за предсрочна изискуемост, направени са от банката поради недобросъвестното поведение на длъжника, поради което следва да бъдат обезщетени от него.

Съдът след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

1

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Банка ДСК” АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжника П. К.

В., с ЕГН ********** от гр. Габрово, за сумата от 55 650,48 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 1 307,79 лева – дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.03.2022 г. до 03.10.2022 г., /вкл./; сумата 90,61 лева –обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.02.2022 г. до 03.10.2022 г. /вкл./, сумата 1 260,25 лева – размер на законната лихва /обезщетение за забава/ за периода от 04.10.2022 г. /датата на настъпване на предсрочната изскуемост / до 15.12.2022 г. /вкл./ и за сумата 120,00 лева – дължими разходи при изискуем кредит.

Вземането произхожда от договор за текущо потребление от 12.05.2021г., отчитан от кредитора по кредитна сметка № 11/27962510, обявен за предсрочно изискуем с уведомление от 03.10.2022 г., получено от длъжника на 04.10.2022 г.

Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че искането за присъждане на сумата 90,61 лева – размер на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.02.2022 г. до 03.10.2022 г., вкл. противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, която предвижда когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва, която за сочения период е 10% годишно. В конкретния случай обезщетението за забава върху просрочената главница, видно от чл.17.1 от договора, се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с 10 процентни пункта. Договорна разпоредба за изчисляване на обезщетение за забава в такъв размер е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона. Съдът е приел също, че искането за присъждане на сумата 1 260,25 лева – размер на законната лихва /обезщетение за забава/ за периода от 04.10.2022 г. /датата на настъпване на предсрочната изскуемост/ до 15.12.2022 г. /вкл./ противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. В конкретния случай според първоинстанционния съд обезщетението за забава върху неплатената главница е в повече от два пъти по- висок размер от законната лихва /която за периода е около 1,5%. Посочено е, че договорна разпоредба за изчисляване на обезщетение за забава в такъв размер е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона, поради което заявлението в тази част е отхвърлено. Съдът е отхвърлил заявлението и в частта му досежно присъждането на сумата 120,00 лева – дължими разходи при изискуем кредит с мотив, че така отразената претенция по своята същност представлява извънсъдебни разноски на кредитора по събиране на вземането.

Подобна клауза противоречи на закона, на установения правов ред и е нищожна. При възникване на правен спор относно съществуването и изпълнението на субективно материално право, същият следва да бъде отнесен пред съд. При неизпълнение на вземанията по договора за кредит, длъжникът може да бъде принуден да изпълни само и единствено чрез средствата на държавната принуда, като спора следва да се отнесе пред компетентен държавен орган. Поради това според съда „разходите при изискуем кредит”, свързани с извършените несъдебни разходи за събиране на едно спорно вземане, чрез способи, различни от законово установените, е нищожна и не поражда облигационни права и задължения.

Въззивният съд намира, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд относно това, че претенциите на „Банка” ДСК” АД за присъждане на сумата 90,61 лева – размер на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.02.2022 г. до 03.10.2022 г. /вкл./ и за присъждане на сумата 1 260,25 лева – размер на законната лихва /обезщетение за забава/ за периода от 04.10.2022 г. /датата на настъпване на предсрочната изскуемост/ до 15.12.2022 г. /вкл./, противоречат на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Лихвената надбавка за забава е предвидена в чл. 16.1 от ОУ на „Банка ДСК” АД за 2 предоставяне на кредити за текущо потребление, които са връчени на длъжника срещу подпис. Съгласно този текст при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата определена в Договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с уговорения лихвен процент / договорна лихва /, увеличен с надбавка в размер на десет процентни пункта. Ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката не се прилага. При това съдържание на клаузата е видно, че надбавката от 10 процентни пункта за забава не надхвърля определения лимит по чл. 33 ал.2 от ЗПК, а именно законната лихва. Дори напротив надбавката за забава е ограничена до уговорения процент, даже ако бъде увеличен размерът на законната лихва / в случай че БНБ увеличи размера на основния лихвен процент над нула, каквато е била стойността му при сключване на договора/. Това е така, понеже съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

С оглед на горното изводите на първоинстанционния съд, че клаузата на чл. 16.1 от ОУ противоречи на чл. 33 от ЗПК е неправилен.

Законната лихва /обезщетение за забава/ в размер на 1 260,25 лева дължима за периода от 04.10.2022 г. /датата на настъпване на предсрочната изскуемост/ до 15.12.2022 г.

/денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 417 от ГПК/ е начислена на основание чл.16.3 във вр. с чл. 16..2 от ОУ на „Банка ДСК” АД за предоставяне на кредити за текущо потребление. Съгласно тази клауза от датата на изискуемост на кредита / на краен падеж за издължаване на кредита или след обявяване на предсрочна изискуемост/, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до окончателното погасяване на задължението, включително по принудителен ред. Тази клауза е в пълно съответствие с чл. 33 ал.2 от ЗПК и с това е следвало да се изчерпи проверката на първоинстанционния съд. Правилността на изчисленията при определяне на размера на дължимата сума, представляваща лихва за забава не са предмет на заповедното производство, а освен това е неясно и какви изчисления е направил първоинстанционният съд, за да достигне до извода, че начисленият от банката лихвен процент е по- голям от размера на законната лихва.

Поради изложеното неправилно е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за присъждане на обезщетение за забава в размер на 1 260,25 лева за периода от 04.10.2022 г. до 15.12.2022 г.

С обжалваното разпореждане от 21.12.2022г. първоинстанционният съд е отхвърлил и претенцията на „Банка ДСК” АД за присъждане на сумата от 120 лева разходи при изискуем кредит с мотив, че клаузата, въз основа на която се основава претенцията противоречи на закона.

Въззивният съд не споделя тези изводи на първоинстанционният съд, но счита, че разпореждането в тази му част следва да бъде потвърдено с други мотиви, а именно, че доколкото се претендират разходи, те следва да бъдат реално извършени. От приложеното извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД от 15.12.2022г. не може да се установи извършването на разходи в посочения размер, поради което правилно заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази му част е отхвърлено.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.12.2022г. инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 988/21.12.2022г. по ч.гр.д. № 2116/2022г. на PC Габрово, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено депозираното от „Банка ДСК“ АД Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против П. К.

В., ЕГН ********** за сумата от 90.61 лева /деветдесет лева и шестдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.02.2021г. до 03.10.2022г. / вкл./ и за сумата 1 260.25 лева / хиляда двеста и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки/ – законна лихва за забава / обезщетение за забава/ за периода от 04.10.2022г. до 15.12.2022г. и в съответната част за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Банка ДСК“ АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника П. К. В., ЕГН ********** за сумата от 90.61 лева /деветдесет лева и шестдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.02.2021г. до 03.10.2022г. / вкл./ и за сумата 1 260.25 лева / хиляда двеста и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки/ – законна лихва за забава / обезщетение за забава/ за периода от 04.10.2022г. до 15.12.2022г. , разноски за първоинстанционното производство – 27.01 лв. държавна такса и 0.17 лв. / седемнадесет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение и 13, 78 лв. - разноски за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно .

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.