Протокол № 493 от 27.09.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 493 гр. Варна, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900141 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът А. А. Ф., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „Ф. ЕНЕРДЖИ“ ООД, редовно призован, представлява се от адвокат Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора Адв. П.: Поддържам исковата молба. Поискал съм удостоверение за снабдяване с разкриване на банкова тайна и снабдяване с удостоверение по отношение на сметката на „Ф. Енерджи“ за периода януари-април 2019 г. включително, от която ще се види финансовото движение по сметката и постъпването на тези пари от третото дружество - германската фирма „ Митнец Щром“. По отношение на техния отговор на исковата молба и направеното възражение за прихващане възразявам. Първо от приложения документ от Районна прокуратура – Варна се вижда, че няма такова изискуемо 1 ликвидно вземане от тяхна страна към ищцата. От друга страна ако не се лъжа, бях приложил копие от трудовата книжа, от която се вижда заверено от тяхна страна начална и крайна дата на изпълнение на трудовите задължения.

Ако прецените, че трудовата книжка сама по себе си, заверена от тяхна страна, не е достатъчно доказателство, моля да ми издадете съдебно удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП – Варна, въз основа на което да се снабдя с друго такова от данъчната служба, от което да е видно, изпълнявала ли е трудови задължения А. Ф. към „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК 203511969, от коя дата е началото и коя дата е края на изпълнението на трудовите задължения.

Адв. А.: Поддържам отговора. Поддържам и твърдението, че исковата молба е нередовна и моля да я оставите без движение. По принцип към нея няма приложени доказателства за това, по какъв начин са извършени двата превода, както се твърди – първият на 18.03.2019 г., а другият на 16.04.2019 г.

Извлечението от някаква сметка, която е приложена, първо не установява, чия е тази сметка. Според твърденията в исковата молба преводът трябва да е извършен от сметка на ищцата, за да има за нея правен интерес от предявяване на настоящия иск. Считам, че към настоящия момент това обстоятелство изобщо не е установено, а твърдението си остава само твърдение, без да съществуват, каквито и да е доказателства, които да го установяват.

Включително и това нещо, което са нарекли „извлечение от сметка“…Аз не мога да разбера, нито е посочено чия е сметката, нито е посочено, за какъв период се отнася. Да не говорим, че копието е крайно нечетливо. Поради тази причина Ви моля, още сега да оставите исковата молба без движение и да дадете седемдневен срок на ищцата да представи платежните нареждания, с които твърди, че е извършила двата превода на 18.03 и 16.04.2019 г., за да се провери първо дали тя има изобщо правен интерес в качеството си на лице, което е платило тези средства било на основание договор за заем, било без никакво основание.

Адв. П.: Никъде в исковата молба не сме твърдели, че тези суми са преведени от сметка на ищцата по сметка на ответника и не твърдим. В това точно е сложността на казуса. Ние твърдим, че трето лице за спора – германската фирма „Митнец Щром“ дължи на А. всеки месец суми в качеството на енергиен оператор на А. за ветрогенератор в Шьонвалде, Германия. Всеки месец произведената електроенергия се отчита от немската 2 фирма и тя превежда на А. съответните суми за произведената енергия. А. е посочила първоначално банкова сметка на това дружество, поради отношения с управителя на дружеството и поради липса на финансови средства в самото дружество. Направена е устна уговорка с управителя на дружеството. В самите преводи така, както са написани, колкото и нечетливо да се четат в тази справка от банката, е посочено, че те се превеждат в полза на А., а не в полза на „Ф. Енерджи“, но са по сметка на „Ф. Енерджи“. Приложили сме доказателства, от които се вижда, че е учредено такова право на ползване.

Германската фирма го е потвърдила, приела го е и на тази база изпраща тези суми. В съдебното решение на германския съд, което мисля, че също съм приложил по делото с последната молба ако не се лъжа, се посочва, че по техния закон за енергийните възобновяеми източници това заявление до енергийния оператор се счита за двустранен договор между страните.

Адв. А.: Госпожо съдия, при тези твърдения Ви моля да прекратите производството по делото незабавно, защото в исковата молба се твърди, че ищцата е дала назаем. Сега се твърди нещо друго. По същество това твърдение представлява твърдение за плащане погрешка. Този, който е платил погрешка е немското дружество „Митнец“, а не ищцата. Ако има някакви облигационни претенции за неизвършеното плащане, те следва да се адресират към платеца на дохода, а не към доверителя ми, защото при липсата на твърдения, че ищцата е извършила плащане, няма как, този иск да бъде гледан въобще. Освен това ако се приеме за вероятна развитата от колегата теза, би следвало да има нареждане до длъжника на А. А.-Ф. немското дружество „Митнец“, каквото нито се твърди да има, нито се твърди, че изобщо е съществувало. Ако не приемете искането ми да прекратите производството по делото, тогава ще трябва пак да оставите исковата молба без движение, защото ще трябва да разберем как така А. е наредила на третото лице да плати на доверителя ми.

Адв. П.: По делото има немско заявление до енергийния оператор в превод на български език с посочване на банкова сметка, която фирмата е приела, че по тази сметка изпълнява задължението си към А. Ф..

Адв. А.: Но това е друго твърдение. По този въпрос съм казал, че има договор за техническо и търговско обслужване, по което тя дължи плащане.

Този договор е бил факт, още преди влошаването на отношенията между 3 страните, така че това плащане не може да се установи, за какво е било извършено. Ако е така, както твърди колегата, в исковата молба липсват такива твърдения. Аз няма да кажа какви трябва да са те, но трябва да бъдат различни твърденията от това, че тя е дала назаем или че доверителят ми е получил без основание.

Адв. П.: Не можах да разбера за този договор за техническо обслужване, който сме имали сключен с тях. Нямаме такъв договор, сключен с „Ф.

Енерджи“. Твърденията ни през цялото време и в исковата, и в уточнителната молба са едни и същи. Ние имаме уговорка и устен договор с „Ф. Енерджи“ чрез управителя на дружеството, а това, че сме уведомили германската фирма да плаща тези пари директно по сметка на дружеството, това е наша устна уговорка с управителя на дружеството.

Адв. А.: Аз съм направил твърдения, че договорите за техническо и търговско обслужване са необходими според представените от колегата доказателства. Тъй като това съоръжение не може да функционира без техническа поддръжка и помощ във връзка с търговските дела, ако приемем, че А. Ф. хипотетично има някакво право да ползва съоръжението, се е съгласила, замествайки „Ф. Енерджи“ в отношенията му с “Митнец“ (Ако го приемете за вярно. Да не се разбира, че го признавам, защото позицията ми е, че тя няма учредени никакви права), тогава тя е длъжна да има техническо обслужване и да води съответната документация на немски език, каквито способности ищцата не притежава. Тя не може да води счетоводство на немски език, нито може да подава декларации, нито може да пише фактури, нито може да прави, каквото и да е.

СЪДЪТ, по отношение на искането за оставяне без движение на исковата молба, респективно за прекратяване на делото, намира, че исковата молба е ясна и не се нуждае от допълнителни уточнявания, като твърденията се поддържат и в настоящото съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата страна. Дали твърденията на ищцата в исковата молба са подкрепени с писмени доказателства, съдът счита, че това вече е въпрос по съществото на спора.

Не са налице и основания за прекратяване на делото, доколкото правният интерес се извежда единствено и само от твърденията, изложени в исковата молба. В случая те обосновават извод за допустимост на иска.

4

С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответната страна за оставяне без движение на исковата молба, респективно за прекратяване на делото.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА

ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в Определение № 1009 от 30.07.2024 година, а именно:

Постъпила е искова молба от А. А.-Ф. от гр.Варна срещу Ф. ЕНЕРДЖИ ООД, ЕИК 203511969, със седалище и адрес на управление с.Горен чифлик, ул.Люлин №2А, с която при условията на обективно съединяване са предявени иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19170,36 евро, представляваща главница по договор за заем от 18.03.2019г., както и сумата от 32236,64 евро, представляваща главница по договор за заем от 16.04.2019г., а в евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19170,36 евро, представляваща получена от ответника при първоначална липса на основание сума на 18.03.19г., както и сумата от 32236,64 евро, представляваща получена от ответника при първоначална липса на основание сума на 16.04.19г.

В исковата молба се твърди, че ищцата и съпругът й - Е. Х. Ф., са съдружници в ответното дружество, като последният е негов управител, а в периода 31.08.2015 г. - 02.08.2019г. тя била назначена за заместник-управител с месечно възнаграждение от 11734,98 лв. Твърди, че на 01.08.17г. Е.Ф. учредил в нейна полза право на ползване върху ветрогенератор, намиращ се в Германия, със заявление до енергоразпределителната компания, която изкупувала произведената ел.енергия. Излага, че учреденото право било безвъзмездно, като постъпленията от енергоразпределителното дружество се изплащали в полза на ищцата. Твърди, че през м.02.18г. поради липса на финансови постъпления в сметките на дружеството между страните била постигната устна уговорка ищцата да предостави в заем на дружеството постъпленията от ветрогенератора, които впоследствие да бъдат върнати, като парите от енергоразпределителното дружество били превеждани по банкова сметка на ответника в Райфайзенбанк България АД. Твърди, че на 18.03.19г. от енергоразпределителното дружество била преведена сумата от 19170,36 евро, 5 а на 16.04.19г. била преведена сумата от 32236,64евро, които суми не й били върнати. Твърди, че сумите били отразени в ГФО и счетоводните книги на ответника, което свидетелствало, че е запознат със заемния договор и не се е противопоставил на сключването му. С настоящата искова молба отправя покана за връщане на дадените в заем суми. В случай, че не се установи наличието на заем между страните, твърди, че сумите са получени без основание от ответника. С допълн.искова молба оспорва твърденията на ответника.

В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът Ф. ЕНЕРДЖИ ООД, ЕИК 203511969, със седалище и адрес на управление с.Горен чифлик, ул.Люлин №2А, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че имотът, ведно с ветрогенератора, били собственост на Е.Ф., като ищцата не притежавала право на ползване върху тях, тъй като в имотния регистър не били вписани никакви права в полза на ищцата. Излага, че ветрогенераторът бил трайно прикрепен към земята, поради което и не бил движима вещ, а права върху него се учредявали само с нотар.заверен договор.

Счита, че след като няма учредено право на ползване плащането от купувача на ел.енергия се дължи на Е.Ф.. Твърди, че ищцата е имала само право да събира от името и за сметка на Е.Ф. доходите от производството на ел.енергия и е била длъжна да дава отчет и да му превежда приходите, което тя не правела. Тъй като учреденият в нейна полза мандат бил само за събиране на прихода, тя дължала всички постъпили средства, без да има основание да ги задържа. Оспорва като неоснователни предявените в евентуалност искове, като твърди, че плащането е извършено на основание договор за техн.ръководство и договор за търг.ръководство, които ищцата била приела чрез конклудентни действия и по които продължила да плаща. Твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане между свои насрещни вземания на обща стойност 90000евро с вземанията на ищеца. С допълн.отговор поддържа оспорванията си.