Определение № 12058 от 21.09.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2909/2026
- Вид
- Определение № 12058
- Подписан
- 21.09.2026
- Състав
- Даниела Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 44, ал. 4 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 44, ал. 4, т. 1,т.2 и т. 3 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 44, ал. 4, т. 1,т.2 и т. 3 · Закон за чужденците в Република България
- чл. 44, ал. 4, т. 1,т.2 и т. 3 · Закон за чужденците в Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12058
Варна, 21.09.2026 г.
Административният съд - Варна - XXVIII състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА като разгледа докладваното от съдията Даниела Станева административно дело № 2909/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С. Ц., гражданка на У. против Заповед № 365з-7064/03.09.2026г. на Директор на ОДМВР-Варна. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Твърди, се че от предварителното изпълнение на заповедта за нея ще настъпят значителни и труднопоправими вреди,включително с оглед на здравословното й състояние, напреднала възраст и трайни семейни връзки с РБългария.
Ответната страна не изразява становище по направеното искане за спиране.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е допустимо, разгледано по същество е неоснователно.
По силата на чл. 44, ал. 4, т. 1,т.2 и т. 3 от ЗЧРБ, подлежат на незабавно изпълнение заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а, заповедите за налагане на забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 1а и заповедите за експулсиране, с изключение на случаите, когато са издадени на основание сериозна заплаха за обществения ред. Процесната заповед изцяло попада в хипотезата на чл. 44, ал. 4 от ЗЧРБ, в който случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно, ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
В тежест на молителя е да посочи и установи пред съда нови обстоятелства по чл. 166, ал. 2 от АПК -такива, каквито са се осъществили след издаването на оспорения акт, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно.
В хипотезата, когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя.
Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били мотивите на законодателя за изключението на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. С оглед на това дали те са или не са били някоя от целите по чл. 60, ал. 1 АПК е без правно значение за преценката на основателното на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното /тъй като е по силата на закона/ предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти, а в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК преценката на органа е върху наличието на обстоятелствата, които допускат предварителното изпълнение. В случая жалбоподателят аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с твърдение за значителни и трудно поправим вреди. Какви са тези вреди конкретно не се посочва, нито са представени доказателства. В конкретният случай, съдът след като прецени в съвкупността им и обусловеността им представените доказателства и твърденията, намира, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на оспорените ПАМ, постановено по силата на закона.Ето защо съдът приема искането за неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Ц., гражданка на У. за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 365з-7064/03.09.2026г. на Директор на ОДМВР-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�