Решение № 43 от 28.04.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20211800900183 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, инициирано служебно от съда и по реда на чл.248 от ГПК, инициирано от ищеца.

С въззивната жалба вх. № 1663/15.03.2022 год. по описа на СОС, подадена от „Е.к.“ ЕООД, ЕИК чрез пълномощник адв. В.П. от САК против решение № 17/25.02.2022 год. на СОС по т.д. № 183/2021 год., е направено и искане за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решението по делото в частта му за разноските – чрез увеличаване на размера на присъдените на ищеца разноски – внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, до размер от 5 490.56 лева.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК с подадения отговор на въззивната жалба ответникът Община Правец е изложил доводи за неоснователността на молбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с разпоредбата на чл.248 от ГПК, намери следното :

I. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, но е неоснователна, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

В мотивите си към решение № 17/25.02.2022 год. на СОС по т.д. № 18 3/2021 год. съдът е изложил подробни доводи защо на ищеца следва да присъди с оглед направеното от ответника искане по чл.78, ал.5 от ГПК по-нисък размер на претендираните разноски за процесуално представителство – около минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които доводи не 1 е необходимо да се приповтарят. От друга страна, доколкото предявеният втори обективно съединен иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД е бил отхвърлен в една част, съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е следвало да присъди на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете – поради което са неразбираеми доводите на пълномощника на ищеца, че след като е намалил веднъж адвокатския хонорар на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е следвало да го редуцира и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

II. Същевременно съдът констатира очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на горното решение, която следва да се отстрани служебно по реда на чл.247, ал.1 от ГПК – в абз.2-ри на диспозитива съдът е постановил, че осъжда ответника на осн. чл.93, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца мораторна неустойка, като неправилно е посочен законовият текст, който е чл.92, ал.1 от ЗЗД – както е отбелязано нееднократно в мотивите на решението.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17/25.02.2022 год. на СОС по т.д. № 183/2021 год., като ПОСТАНОВЯВА :

Вместо израза

„ОСЪЖДА на осн. чл.93, ал.1 от ЗЗД Община П.“ в абз.2-ри на диспозитива на решението да се чете :

„ОСЪЖДА на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД Община П.“.

Решението в тази му част подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба вх. № 1663/15.03.2022 год. по описа на СОС, подадена от „Е.к.“ ЕООД, ЕИК чрез пълномощник адв. В.П. от САК против решение № 17/25.02.2022 год. на СОС по т.д. № 183/2021 год. – за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решението по делото в частта му за разноските чрез увеличаване на размера на присъдените на ищеца разноски – внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, до размер от 5 490.56 лева.

Решението в тази му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване от страните пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Слез влизане в сила на същото делото незабавно да се върне на САС за произнасяне по подадената въззивна жалба.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

2