Решение № 4748 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4748 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Димитър Ковачев

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно гражданско дело № 20251100508170 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК .

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №185703/28.05.2025 г., подадена от О. С. С., срещу Решение №7555/28.04.2025 г., постановено по гр. д. №68685/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от настоящия въззивник срещу И. Д. М., ЕГН**********, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумите от 1099.42 лева, представляващи имуществени вреди от наложен запор на 9.10.2020 по изпълнително дело №2020922040018 по описа на ЧСИ И.Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело №32584/2016 по описа на СРС, както и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от посегателство към доброто име на ищеца.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на постановения съдебен акт, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени. Въззивникът поддържа, че И.

М. в качеството си на взискател виновно му е причинила неимуществени и материални вреди. Излага, че делото, по което е бил издаден изпълнителен лист в нейна полза е било разгледано при допуснати съществени процесуални нарушения. Софийският районен съд незаконосъобразно бил отбелязъл, че постановеното решение е влязло в законна сила. Излага аргументи за 1 неправилност на процесния съдебен акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист в полза на И. М.. При тези доводи моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Д. М. чрез адв. Р. Н., с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД от О. С. С. срещу И. М. за осъждане на ответницата да заплати сумите, както следва: 1099,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от наложен запор на 09.10.2020 г. по изпълнително дело №2020922040018 по описа на ЧСИ И.Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д.

32584/2016 г. по описа на СРС, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от посегателство към доброто име, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 16.10.2020 г. –до окончателното изплащане на вземането.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че образуването на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист от страна на ответницата не е противоправно поведение, изразяващо се в злоупотреба с право. Приел, че действията на ответницата са законосъобразни и такива, които се пораждат въз основа на издадения изпълнителен лист.

Намерил е, че образуването на изпълнително дело и искането за предприемане на изпълнителни действия не представляват противоправни действия, доколкото взискателят е легитимиран да ги иска въз основа на изпълнителния титул. Изложил е, че в случай, че в рамките на изпълнителното производство е наложен запор при неспазване на принципа за несеквестируемост на вземанията, тогава отговорен е ЧСИ, а не взискателят, като длъжникът разполага с възможност да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира 2 обжалваното решение за правилно, като споделя в пълна степен изложените в него мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По наведените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде казано следното.

Между страните е безспорно, че с изпълнителен лист от 16.09.2020 по гр.дело №32584/2016, СРС, 140 състав О. С. е осъден да заплати на И. Д. М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер от 800 лева разноски по производството за адвокатско възнаграждение. Не се спори, че с покана за доброволно изпълнение от 6.10.2020 длъжникът по изпълнението е уведомен, че задължението му по изпълнителното дело е в размер от 1390.10 лева, както и че му е наложен запор върху банковите сметки в „ПИБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.

Фактическият състав, пораждащ вземането с правно основание чл. 45 ЗЗД включва пълното и главно доказване на наличието на следните материалноправни предпоставки: противоправно поведение от страна на ответника, вследствие на което са настъпили вреди, както и причинноследствената връзка между действията или бездействията на ответника и настъпилите вреди.

Поддържаните от ищеца твърдения за извършени от страна на И. М. противоправни действия са неоснователни, както правилно е приел и районният съд. Ищецът твърди, че противоправното поведение се изразява в налагането на запор на вземанията по банковите му сметки. Видно от приетите по делото доказателства в полза на ответницата М. е бил издаден изпълнителен лист, който представлява процесуална ценна книга, материализираща правото на принудително изпълнение и овластяваща кредитора по нея да предприеме действия по принудителното удовлетворяване на вземането си. Действията на М. не могат да бъдат приети за противоправни, тъй като представляват упражняване на процесуалните й права по чл. 426 и сл. ГПК. Всички възражения на ищеца, настоящ въззивник касателно производството, по което е постановено решението, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, отново не биха могли да бъдат обвързани с противоправно поведение от страна на ответницата. Дали в действително първоинстанционното решение е било влязло в законна сила, както е надлежно удостоверено на него, е въпрос, по който ищецът може да бъде процесуална защита по друг ред, а именно чрез обжалване на същото или евентуално с отправяне на искане за неговата отмяна по реда на чл. 303 ГПК.

Използвайки издадения в нейна ползва изпълнителен лист, ответницата не действа противоправно, тъй като е овластена чрез механизмите на държавната санкция чрез орган на съдебната власт, който е удостоверил влизането в сила на процесното решение и е издал процесуалната ценна книга. При същите съображение поради липса на извършено противоправно поведение не би могло да бъде прието, че въззиваемата е причинила твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от 3 посегателството към доброто име на ищеца.

При недоказаност на първия елемент от фактическия състав на претендираните вземания, то правилно предявените искове са били отхвърлени от районния съд, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за адвокатско възнаграждение, определено от съда, но доколкото не е представен договор за предоставяне на безплатна правна помощ, то съдът не дължи присъждането им в тежест на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №7555/28.04.2025 г., постановено по гр. д.

№68685/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4