Решение № 126 от 07.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София,.......02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ

АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Генчева и прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВ ВНОХД № 5244/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 31.10.2017 г. по НОХД № 16799/17 г. Софийски районен съд, НО, 108-ми състав е признал обвиняемия И.Г.М. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5, вр, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. В тежест на обвиняемия на основание чл.189, ал.3 НПК са възложени направените по делото разноски.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от обвиняемия И.Г.М., в която се поддържа, че присъдата е неправилна, несправедлива и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че има нарушение на материалния закон, тъй като не е приложен чл.9, ал.2 НК, като в тази насока трябва да се отчете количеството, стойността и вида на държаното от наркотично вещество, както и положителното му процесуално поведение. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.

В съдебно заседание на 16.01.2019 г. въззивният съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо събирането на нови доказателства, поради което е дал ход на съдебното следствие. В хода на съдебното следствие са прочетени и приети представените с въззивната жалба Епикриза от Отделение по „Урология“ към МБАЛ „Дева Мария“, гр. Бургас от 25.03.2016 г. и Уверение от УНСС № 358/13.11.2017 г.

В открито заседание пред въззивната инстанция обвиняемия М. се явява лично без упълномощен защитник. В даденият ход по същество, обвиняемия поддържа въззивната жалба и изразява съжаление за извършеното от него деяние.

Представителят на прокуратурата не споделя аргументите на обвиняемия относно обществената опасност на деянието. Счита, че количеството марихуана, както и стойността на веществото, са адекватно съотнесени към определената от съда санкция, с оглед на което моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

В предоставената му последна дума обвиняемия М. изразява съжаление за постъпката си.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

XIV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава 28 от НПК. За да постанови обжалваната присъда, СРС, на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил събраните в хода на досъдебното производство /ДП/ доказателства. Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните в хода на съдебното следствие и на ДП доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.

Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери основания за съществено ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд и изразяваща се в следното:

Обвиняемият И.Г.М., е роден на *** *** -107, българин, български гражданин, , със средно образование, неженен, студент, неосъждан, с ЕГН: **********.

Полицейският служител Е.Х.О., работил в сектор „ПКП“, група 01 „Тежки престъпления“ при 07 РУ-СДВР, когато на 31.05.2017 г. получил сигнал за лице с малко име „И.“***, което живее на общежитие в ж.к „Студентски град“, бл.**, което притежавало марихуана и системно нарушавало правилника за вътрешния ред в общежитието. Свидетелят О. потърсил съдействие от колегата си В. В.Й., също полицейски служител в сектор „ПКП“, група 01 „Тежки престъпления“ при 07 РУ-СДВР и двамата на същия ден около 17:10 часа отишли на адреса на ж.к „Студентски град“, *******, за да извършат проверка. При пристигането си там разбрали, че сигналът бил подаден срещу лицето И.Г.М., който бил настанен в качеството на студент в ж.к

„Студентски град“, *******. Почукали на вратата, но след като никой не им отворил, потърсили съдействие от портиера и домакинката на общежитието, които отключили стаята. След като влезли вътре, полицейските служители установили, че няма никой в стаята и видели, че отдясно има бюро, върху което е бил поставен прозрачен буркан с растителна маса. Полицейските служители веднага уведомили началника на 01 група и запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна оперативна група. Извършено било претърсване и изземване в условията на неотложност в присъствието на две поемни лица, при което са иззети: 1 брой пластмасов буркан със синя капачка и етикет, съдържащ растителна маса, 1 брой пластмасов бял буркан с надпис „креатин“ с останали късове от растителна маса, 1 брой пластмасова зелена чаша за кафе с останки от растителна маса, 1 брой метална хромирана малка табакера с лик на лъв с останки от растителна маса, 1 брой малка електронна везна с дигитален дисплей и 1 брой кутийка с надпис „ОСВ“. Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен с определение по НЧД № 9243/01.06.2017 г. по описа на СРС-НО, 106 състав.

В хода на досъдебното производство била изготвена физико-химична експертиза, от заключението на която се установило, че предоставеното за изследване вещество представлява коноп /марихуана/, с общо нетно тегло 7,33 /седем грама и триста и тридесет милиграма/ грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 15,0-15,9% на стойност 43, 98 /четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева.

Била извършена и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на обвиняемия, от чието заключение се установило, че той не бил зависим към наркотични вещества, като при него бил налице епизодичен прием на марихуана, без формирана зависимост. По време на деянието той разбирал свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства - показанията на свидетелите В. В.Й., Е.Х.О., С.Г.С., Г.Н.П., Ж.В.А., и Р.Х.Н.

/л.7-14 и л.62 от ДП/, справка за съдимост /л.55 от ДП/, заключенията по извършените ФХЕ /л.29-33 от ДП/, ДЕ /л.34-36 от ДП/, КСППЕ /л.38 – 43 от ДП/, протокол за претърсване и изземване /л.16 от ДП/, приемо-предавателен протокол № 48461 от 06.07.2017 /л.54 от ДП/, опаковки коноп, два пластмасови буркана, табакера, електронна везна и пластмасова чаша.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени. При оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени доказателствените материали, обосноваващи приетата фактология, без да е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Следва да се отбележи изрично, че във въззивната жалба не са изложени доводи, с които да се оспорват събраните доказателствени материали по делото и въз основа на гореизложеното, настоящия съд няма намерение да ги обсъжда повторно.

Уместно, показанията на свидетелите Й., О., С., П., А., и Н. са били кредитирани от първостепенния съд. Същите са изчерпателни, логични, последователни и безпротиворечиви помежду си, като не само съответстват на останалите доказателствени материали, а и не се оспорват от защитата на обвиняемия. Изложеното от двамата полицейски служители е основният източник на информация досежно стеклите се събития, като в случая не са налице основания за съмнение в достоверността на техните разкази, с оглед на което и въззивният съд им даде пълна вяра.

Настоящият състав приема за обективни и компетентни заключенията на извършените в ДП ФХЕ и КСППЕ, въз основа на които се установяват характеристиките на процесното вещество и психическото състояние на обвиняемия М..

СГС кредитира заключенията на експертизите, като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.

Съгласявайки се с правните изводи на първата инстанция и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Обвиняемият И.Г.М. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

Непосредственият обект на това престъпление са обществените отношения свързани със здравето на гражданите и правния режим на наркотичните вещества и контрола върху тяхното разпространение.

Предмет на престъплението са високорискови наркотични вещества и/или техни аналози. Легални дефиниции на тези понятия се съдържат в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, което придава елемент на бланкетност на наказателноправната диспозиция на нормата. Според § 1, т.11 от ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Според § 1, т.17 ЗКНВП „Аналог“ означава всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. Според чл.3, ал.2 ЗКНВП, с наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 2. Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 3. Списък III - Рискови вещества. Цитираните списъци представляват приложения към чл. 3 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.

Изпълнителното деяние в конкретния случай се изразява в държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата му власт. Престъплението по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК е единно, трае продължително във времето и държането като проявление на фактическото господство върху вещта се осъществява по едно и също време.