Решение № 599 от 12.07.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 232/2021
- Вид
- Решение № 599
- Подписан
- 12.07.2021
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 599 гр. П. , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20215220100232 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.79, ал.1, предл.І вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1500лв. – заемна сума по договор за паричен заем.
Ищецът Д. П. Б. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „***** № **, ет. *, ап. *** твърди да е предоставил на ответника Н. А.. Л. с ЕГН ********** от гр.П., бул. „*** " № **, вх. **, ап. *, ет. * паричен заем в размер на 1500 лв., което е станало на ***., съгласно договор за паричен заем от същата дата, който служи и като разписка за предаването на сумата. Поддържа, че ответницата се е задължила да върне заема в срок до ***., което не е направила. Иска от съда да осъди ответницата да изпълни договора като му заплати сумата от 1500 лв. Претендира и присъждане на съдебни разноски.
Ответницата Н. А.. Л. прави възражение за недопустимост на иска, без да твърди процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. По същество оспорва иска при твърдението, че не е получила заема и не е подписала документа /договора/, представен за доказване на неговото сключване. Оспорва автентичността на положения под името й подпис в него. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на съдебни разноски.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за реално изпълнение на договорно задължение за връщане на заета сума. Искът е допустим, доколкото в исковата молба ищецът твърди да е кредитор на неизпълнено от ответника в срок договорно парично задължение и претендира изпълнение.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил на ответницата паричен заем в размера най-малко на сумата, чието връщане претендира, както и настъпването на падежа за връщането на заемната сума.
При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на връщането на заема, ако твърди да е налице изпълнение.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
Ищецът е представил в оригинал писмен договор за паричен заем, сключен на ***. между него като заемодател и отв. Н. А.. Л. като заемател. От съдържанието на договора (т.3) е видно, че същият служи като разписка за получаването на заемната сума в размер на 1500лв. от заемателя. С оглед характеристиката на заема като неформален едностранен реален договор изявлението на заемателя, че е получил заемната сума доказва сключването на договора. Именно от момента на получаването на сумата възниква задължението на заемателя да я върне на заемодателя, което поставя и началото на облигационната връзка.
Видно от приетата съдебна почеркова експертиза, писменият договор, с който ищецът се легитимира като заемодател, не е подписан от отв. Н.Л., което прави документа неистински и налага същият да бъде изключен от доказателствата по делото, както и да бъде изпратен в прокуратурата на основание чл.194, ал.2 ГПК.
Липсват други доказателства за сключването на договора.
Въпреки възложената му от съда тежест на доказване, ищецът не успя да 2 докаже наличието на сключен договор за заем с отв. Н.Л., поради което последната не дължи връщането на исковата сума на соченото правно основание. Затова искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на отв. Н.Л. съдебни разноски в размер на 750лв., от които 500лв. заплатено възнаграждение за един адвокат и 250лв. разходи за вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.240, ал.1 ГПК, предявен от Д. П. Б. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „***** № **, ет. *, ап. 2 против Н. А..
Л. с ЕГН: ********** от гр.П., бул. „*** " № **, вх. **, ап. *, ет. * за заплащане на заемна сума в размер на 1500 лв., дължима по договор за паричен заем от ***.
ОСЪЖДА Д. П. Б. с ЕГН ********** да заплати на Н. А.. Л., ЕГН:
********** съдебни разноски по делото в размер на 750лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него, заедно с признатия за неистински документ – оригинал на договор за паричен заем от ***., да се изпрати на Районна прокуратура – П., на основание чл.194, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 3