Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 636 от 08.11.2019, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 2181/2019
Вид
Решение № 636
Подписан
08.11.2019
В сила
04.12.2019
Състав
НАДЕЖДА ДИМИТРОВА КИРИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 152, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 152, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

636/8.11.2019г.

№............... 08.11.2019 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надежда Кирилова

Секретар:

Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2181 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №

19-1729-000436 от 17.09.2019 г. на Началник на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр.

Шумен, с което на Р.Ф.Ю., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания, съответно: 1.

„глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и недоказано, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. В представените писмени бележки процесуалния представител на дружеството – жалбоподател излага подробно допълнителни мотиви за недоказаност и неотговарящо на обективната действителност наказателно постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На

02.08.2019 г. поради пътно – транспортно произшествие на автомагистрала № А – 2

/автомагистрала „Хемус“/, движението било регулирано от представители на ГООР при РУ – Шумен към ОД на МВР - гр.

Шумен, като свидетелите К.Г.К. и Ц.Е.И. били изпратени там, за да отклоняват движението към разклона за с.

Мадара.

Жалбоподателят Р. Ф. Ю. бил неправоспособен водач, но въпреки това на 02.08.2019 г. в 10.00 часа управлявал собствения си мотоциклет, марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К, като се движел по път първи клас № I – 2 в посока от гр. Шумен към Автомагистрала „Хемус“. В този момент свидетелите К.Г.К. и Ц.Е.И. се намирали на пътното платно, като възприели движението управлявания от жалбоподателят Ю. мотоциклет, марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К. В близост до разклона за с. Мадара, обл. Шумен свидетелят Ц.И. му подал сигнал със стоп - палка за спиране. Жалбоподателят минал покрай свидетелите и продължил движението си направо в посока Автомагистрала „Хемус“. Поради това свидетелите К.К. и Ц.И. съставили докладна записка за не спряло МПС на подаден сигнал със стоп - палка до Началника на РУ – Шумен. След направена справка за собственост на МПС било установено, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран мотоциклет, марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К, собственост на жалбоподателят Р. Ф. Ю.. След това полицейските служители извършили справка по електронен път, при която установил, че жалбоподателят Ю. е неправоспособен водач. Впоследствие, на 15.08.2019 г. жалбоподателят Ю. е представил писмена декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, в която е посочил, че на дата 10.05.2019 г. между 17.30 часа и 19.00 часа не може да посочи кой е управлявал мотоциклета. Освен това, полицейският служител И.И. му снел обяснения, както и го предупредил писмено да не управлява МПС без да притежава СУМПС, както и да спазва ЗДвП на РБългария. Във връзка с тези констатации на 23.08.2019 г. свидетелят М.С.М. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 436, серия Д, Бл. № 0261963 за това, че управлява мотоциклет, без да притежава СУМПС /неправоспособен/. В акта било отразено също, че водачът след подаден ясен и своевременен сигнал със стоп – палка тип МВР не спира на посоченото място от контролния орган, а продължава движението си посока АМ „Хемус“. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-1729-000436 от 17.09.2019 г. на Началник на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.

Ф. Ю., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на

100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДВП за нарушение по чл.

150 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на

50 /петдесет/ лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.С.М., на свидетелите К.Г.К. и Ц.Е.И. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелят И.Н.И., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите К.К. и Ц.И. - полицейския екип, който към този момент е осъществявал контрол по регулиране безопасността на движение по пътищата в този участък, които са очевидци на нарушенията и лично и непосредствено са възприели действията на жалбоподателя. В показанията си служителите на МВР непосредствено сочат посоката на движение на превозното средство и възприетите от тях нарушения, допуснати от водача. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М., К.К., Ц.И. и И.И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с произтичащото от нея задължение за органите на МВР да установят и санкционират правонарушителите. При това положение съдът намира за очевидно недостоверни твърденията на жалбоподателя, направени пред полицейските служтели, че не е пътувал с мотоциклета процесния ден. Макар и да не са очевидци на нарушението, свидетелите М.М. и И.И. предоставят информация от съществено значение за събитията непосредствено след извършването на нарушенията и за направените пред тях изявления от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица /в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. По изложените съображения и при липсата на доказателства, опровергаващи изложената фактическа обстановка, съдът прие същата за установена по несъмнен начин. Макар да е допусната грешка в изписването на факти в писмената декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, в конкретния случай по делото е приложено допълнително писмено обяснение, подписано от жалбоподателя Ю., в което последният заявява, че не може да посочи кой друг е управлявал това МПС. В този смисъл следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не изисква конкретния документ да се нарича декларация, а просто да има документ, в който собственикът да сочи кой е ползвател за разлика от нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което съдът намира, че този порок в декларацията е саниран.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока, че процесния ден не е управлявал собствения си мотоциклет, марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К. В тази насока са единствено показанията на свидетелите Р.Х.М. и Ю.М.А., които в съдебно заседание заявяват, че са видели процесния ден мотоциклета, паркиран в имота, в който живее жалбоподателя и че същият не е бил управляван от страна на последния. В същото време съдът намира, че показанията на посочените свидетели не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а са изолирани и не водят до установяване по категоричен начин на фактическа обстановка, различна от установената по-горе. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените двама свидетели и поради близките отношения на същите с жалбоподателя. В този смисъл свидетелят Р.М. е негов вуйчо, а свидетеля Ю.А. е негов работник. Това до голяма степен прави показанията и на двамата прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление 19-1729-000436 от 17.09.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр.

Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи в акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Безспорно управляваното превозно средство от нарушителя е моторно такова и в този случай правилно наказващият орган е квалифицирал процесните нарушения, извършени от Ю..