Решение № 13523 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13523 гр. *****, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110150459 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу Л. Б. Х. и Р. Г. П. за осъждане на Р. Г. П. с ЕГН: ********** и наследниците на Л. Г. И. с ЕГН:

********** да заплатят на „Т. С.” ЕАД сума в общ размер на 2238.10лв., от които 1797.56лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 378.63лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 15.10.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 1.05.2023г. 30.04.2024г. в размер на 50.10лв. - главница, ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 11.81лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 15.10.2025г. Ищецът е предявил исковете си, както следва:

- срещу Р. Г. П. с ЕГН: **********- при квота 5/8, за сумата от 1 123.47лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, и 236.64лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 15.10.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 1.05.2023г. - 30.04.2024г. в размер на 31.31лв.- главница, ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 7.38лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 15.10.2025г.

- срещу Л. Б. Х. с ЕГН: **********- при квота 3/8, за сумата от 674.09лв.

- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 30.10.2025 1 г. до окончателното изплащане на сумите, и 141.98лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 15.10.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 1.05.2023 г. - 30.04.2024 г. в размер на 18.79лв.- главница, ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 4.42лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 15.10.2025г.

Ищецът твърди, че вземанията му са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответника топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот: гр. *****, ж.к. „*********“, ул. „*********“ № 12, тавански апартамент, аб. № ***** за посочения по-горе период. Сочи се, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот и клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Д.“ ООД.

Ответницата Х. е подала отговор на исковата молба, с който твърди, че само тя живее в имота и е платила всички суми, които се претендират по делото.

Ответницата Р. П. е подала отговор на исковата молба, с който навежда твърдения, че е заплатила сумите, които ищецът претендира от нея.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди до имот на адрес: гр. *****, ж.к.

„*********“, ул. „*********“ № 12, тавански апартамент, аб. № *****; качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; че до имота с посочен по-горе адрес, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума;

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят погасяване на процесните вземания.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава, а в тежест на ответниците – да установят погасяване на вземанията за главница в срок или заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и 2 одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответниците са притежавали правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото са представени следните документи: нотариални актове на лл. 10-17 от делото, както и удостоверение за наследници (л. 58).

Видно от тези писмени доказателства, квотите на ответниците в съсобствения имот са 5/8 за Р. П. и 3/8 за Л. Х.. Ответниците не оспорват това обстоятелство, като с писмените си отговори признават задълженията и навеждат твърдения за заплащането им.

От представените по делото писмени доказателства (договор от 24.07.2002 г., протокол от 20.07.2002 г. на ОС на етажната собственост) се установява, че сградата етажна собственост, в която е топлоснабденият имот, е свързана с топлопреносната мрежа. До топлоснабдения имот е доставено количество топлинна енергия, което отговаря на претендираната с исковата молба парична стойност, като това обстоятелство се установява от представените от третото лице помагач писмени доказателства – индивидуални справки за използвана топлинна енергия, формуляри за отчет.

Ответниците не оспорват това обстоятелство, като с писмените си отговори признават задълженията и навеждат твърдения за заплащането им.

От представените от третото лице подпомагаща страна писмени доказателства се установява и извършването на услугата дялово разпределение в процесния период.

Доколкото по делото се установява, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия по отношение на топлоснабдения имот, както и че до същия е доставена топлинна енергия на стойност претендираните с исковата молба суми, както и извършване на услугата дялово разпределение, съдът намира, че претендираните от ищеца суми са дължими от ответниците.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл.

33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.

3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. В случая ответниците не твърдят да са заплатили в срок задълженията си, поради което претендираните от ищеца суми, представляващи лихви за забава, са дължими от ответниците.

3

Ответниците признават и дължимостта на сумите, представляващи лихва за забава, начислена върху дължимите суми за услугата дялово разпределение, поради което съдът цени признанието като неизгоден за ответниците факт, от който се установява дължимост и на тези суми.

По възраженията за плащане:

Ответниците с писмените си отговори са навели възражения, че са заплатили задължението. Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответницата Х., която твърди, че само тя живее в имота, е заплатила сумата в общ размер от 1233,61 евро. Същевременно ответницата П. също е заплатила сумата в размер от 1146,00 евро, което се установява от представеното от нея платежно нареждане. Ищецът е признал направените от ответниците плащания с молба от 23.01.2026 г. и с молба от 19.03.2026 г.

Доколкото заплатените от ответниците суми надхвърлят претендираните от ищеца, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради направените плащания след подаване на исковата молба.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото ответниците са заплатили претендираните суми след подаване на исковата молба и след получаването й.

Ищецът признава, че ответниците са погасили заплатената от него държавна такса по делото с направените плащания. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което следва да бъде определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл.

25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 102,26 евро, като ответниците следва да бъдат осъдени да го заплатят съобразно посочените в исковата молба квоти.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********“ № 23Б, срещу Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****,ж.к. *********, бл. 100, ет. 2, ап. 34, и Л. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*********“ № 12, ет. 3, ап. 3, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците Р. Г. П. и Л. Б. Х. да заплатят на „Т. С.“ ЕАД следните суми: за Р. Г. П. с ЕГН: ********** - при квота 5/8, за сумата от 1 123.47лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, и 236.64лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 15.10.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 1.05.2023г. - 30.04.2024г. в размер на 31.31лв.- главница, ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 7.38лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 15.10.2025г.; за Л. Б. Х. с ЕГН: ********** - при квота 3/8, за сумата от 674.09лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със 4 законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, и 141.98лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 15.10.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода 1.05.2023 г. - 30.04.2024 г. в размер на 18.79лв.- главница, ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите и 4.42лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2023г. до 15.10.2025г., които суми се претендират във връзка с доставена топлинна енергия и извършвана услуга дялово разпределение за топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*********“ № 12, тавански апартамент, аб. № *****.

ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****,ж.к. *********, бл. 100, ет. 2, ап. 34, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********“ № 23Б, сумата в размер от 63,91 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, дължимо за настоящото производство.