Решение № 10 от 30.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Горна Оряховица, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20244120200585 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Д. И. от гр. ***********, ул. „******“ № ********, с ЕГН ********** останала недоволна и чрез адв. С. С. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 24-0268-001079/18.10.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за това, че е нарушила чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание лично и чрез адв. С. жалбоподателят поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства.

ВЪЗЗИ.ЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР ВЕЛИКО

ТЪРНОВО, РУ ГОРНА ОРЯХОВИЦА редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на жалбата. В 1 съпроводителното писмоправи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН № GA590600/03.10.2024 г., М. М. И. – полицай в РУ - Горна Оряховица в присъствието на свидетеля Х. Х. Х., констатирал, че на 03.10.2024 г. в 15:20 часа в Община Горна Оряховица, на ПП I-5, км 91 в посока гр. Велико Търново жалбоподателят И. Д. И. управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320” с рег. №********** като не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, с какъвто е оборудван автомобила. И. отразил, че с описаното деяние И. И. е нарушила чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен същия ден на И. и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.

В законоустановения срок И. Т. Н. – Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., издал против И. Д. И. обжалваното Наказателно постановление № 24-0268001079/18.10.2024 г., в което дословно са възпроизведени отразените в АУАН описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Вписани са и други обстоятелства, които са различни от тези, отразени в АУАН, въз основа на който е издадено НП, а именно „…като водач на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320” с рег. № *********…”. С Наказателно постановление № 24-0268-001079/18.10.2024 г . Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наложил на И. административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за това, че е нарушила чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на И. на 23.10.2024 г. и на 06.11.2024 г. последната депозирала жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

В хода на съдебното следствие актосъставителят И. и свидетелят Х. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърдят, че са видели, че И. е без поставен обезопасителен колан преди подаване сигнала за 2 спиране. Х. сочи, че той е подал сигнала за спиране, а И. не си спомня кой е подал сигнала. И. твърди, че е бил до полицейския автомобил, когато е видял И., че е била без обезопасителен колан. Сочат, че в автомобила имало пътник до водача и две деца на задната седалка.

От показанията на свидетеля М. Б. Й. се установява, че е колега с И..

Преподават в гимназията в гр. *****, той – по български език и литература, а тя – по физика. В деня на проверката пътувал с И. и двете й деца от гр. Полски Тръмбеш за гр. Велико Търново. И. управлявала автомобила. Всички били с поставени обезопасителни колани, вкл. децата. Коланите били поставени още при тръгване, тъй като в автомобила има система, която издава звуков сигнал, ако има непоставен колан. След подаване на сигнала за спиране, И. си откопчала колана и когато полицаите дошли до автомобила, видели, че тя е с откопчан колан. При подаване на сигнала за спиране единият полицай бил на платното за движение, а другият – в автомобила. Полицаите извикали И. да отиде до полицейския автомобил и там й съставили акта.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели М. М. И., Х. Х. Х. и Н. А. и М. Б. Й. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН от младши инспектор М. М. И. – ст.полицай в група ППД. Не са събрани доказателства АУАН да е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 2.2 от приложената на л. 9 и л. 10 МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. са упълномощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП полицейските органи, определени в т. 1.2.1, т. 1.3.3 и т. 1.3.4, след успешно положен изпит за 3 познаване съдържанието на ЗДвП. Въпреки дадената от съда на АНО възможност с определение по протокол № 1246/16.12.2024 г., да представи писмени доказателства, че към датата на съставяне на АУАН – 03.10.2024 г. актосъставителят М. М. И. успешно е положил изпит за познаване съдържанието на ЗДвП, АНО не е представил такИ. и твърдението на актосъставителя И., че е преминал обучение за съставяне на актове за нарушения по ЗДвП е недоказано. Представената Заповед № 366з5212/12.12.2024 г. на Директора на ОДМВР Велико Търново за определяне на полицейските служители от ОДМВР Велико Търново, които съгласно т. 1.3.3 и т. 1.3.4 от МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. могат да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, не доказва, че към 03.10.2024 г. мл. ПИ М. М. И. е бил компетентен съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН, и т. 2.2, във вр. с т. 1.3.3 от МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, тъй като представената Заповед № 366з-5212/12.12.2024 г. на Директора на ОДМВР Велико Търново е издадена на 12.12.2024 г. - след съставяне на АУАН на 03.10.2024 г.

Съставянето на АУАН от некомпетентно съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН лице е съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано, опорочава изцяло воденото административнонаказателното производство и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че в НП е посочен регистрационен номер на управляваното от И. И. МПС, който е различен от посочения в АУАН регистрационен номер на лекия автомобил. Нещо повече, видно от обстоятелствената част на НП първо е посочено, че „…на 03.10.2024 г. в 15:20 часа в Община Горна Оряховица, на път Първи клас № 5 като водач на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“, *******, България“, а по – надолу при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е посочено:

„П П I-5, км 91 в посока гр. Велико Търново управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320” с рег. №*******…“. Посочването на различни регистрационни номера на управлявания от И. лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“ не отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в НП да се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, прави неясна волята на 4 административнонаказващия орган и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на И. и същевременно лишава съда от възможността да се произнесе по същество относно законосъобразността на НП. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила не може да бъде санирано и също е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Обжалваното наказателно постановление е издадено и в нарушение на материалния закон, тъй като нарушението не е доказано по несъмнен начин.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че на 03.10.2024 г. в 15:20 часа в Община Горна Оряховица, на ПП I-5, км 91 в посока гр. Велико Търново жалбоподателят И. Д. И. като водач на МПС – собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320” с рег. № ********, в нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП при движение да не е използвал обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано, което да обуславя ангажиране на административнонаказателната й отговорност за административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

От показанията на св. М. Б. Й. се установява, че при управление на лекия автомобил И. е използвала обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано и едва след подаване на сигнала на спиране от полицейския служител е откопчала колана и когато полицаите дошли до автомобила, видели, че тя е с откопчан колан, както и, че при подаване на сигнала за спиране единият полицай бил на платното за движение, а другият – в полицейския автомобил. Второто обстоятелство се потвърждава от показанията на св. Х. Х. и не се опровергава от показанията на актосъставителя И., който не си спомня кой е подал сигнала за спиране.

Твърдението на актосъставителя, че е бил до полицейския автомобил, когато е видял И., че е била без обезопасителен колан се опровергава от показанията на св. Й. и не се потвърждава от показанията на св. Х., поради което съдът приема, че в тази част показанията на св. М. И. са недостоверни. Предвид обстоятелството, че при подаване на сигнала за спиране от св. Х. актосъставителят И. се е намирал в полицейския автомобил последният не е възприел дали И. е била с поставен колан при подаване на сигнала.

Показанията на св. Х., че И. е управлявала лекия автомобил без 5 обезопасителен колан преди подаване на сигнала за спиране не се потвърждават от показанията на св. И. /по изложените по – горе съображения/ и показанията на св. Й., поради което са изолирани и нарушението не е доказано по несъмнен начин. В този смисъл изводът на АНО, че И. е извършила административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП се явява необоснован.

Предвид гореизложеното обжалваното Наказателно постановление № 24-0268-001079/18.10.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР - Велико Търново, РУ - Горна Оряховица следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.

36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението на въззИ.емата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минимално определения размер. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ОДМВР Велико Търново /в структурата на която е административния орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя И. Д. И. направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.11.2024 г. /л. 32/.