Решение № 147 от 05.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. К. при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. К. Гражданско дело № 20221110116016 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба, подадена от И. Н. В., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на малолетния М. И. В., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в негова полза срещу И. А. Н., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че ответницата е майка на малолетния М., като с бащата са разведени от 2011г.

На 25.03.2022г. бащата следвало да вземе детето съгласно действащия режим на лични отношения в 19.00 часа от дома на майката. В същия ден около 10.30 часа бащата се чул с детето по телефона и то му казало, че има конфликт със своята майка, като бащата няколко пъти чул как й казва да го остави намира. По това време бащата трябвало да влезе в сградата на общинската администрация на община Витоша по служебен ангажимент и казал на детето, че ще му се обади отново след малко и да не се кара с майка му. Малко след 11.00 часа бащата позвънил отново на сина си. Детето вдигнало телефона, като плачело силно по телефона. Бащата попитал какво се е случило и детето казало, че е избягало от вкъщи бос и се е скрил в коридора на блока, защото майка му е започнала да удря силно по главата с ръце през лицето, бузите и ушите. Детето помолило баща си да отиде и да го вземе, като същият му отговорил, че след малко ще бъде пред блока. Бащата 1 потеглил към дома на майката, където се отглеждало детето, а именно гр.

София, ж.к. Люлин 8, ул. „3011“ 1, ет. 4, ап. 11. Позвънил на тел. 112 и помолил патрул да се отзове на място, защото детето мус е обадило, че било набито от майка си и плаче само по коридорите на блока. От тел. 112 го свързали с 09 РУ – СДВР, бащата обяснил ситуацията и казали, че веднага изпращат патрул. Бащата пристигнал на адреса малко преди полицейския патрул, обадил се на детето по телефона, то все още плачело. Помолил го да слезе долу при колата. След няколко минуто детето излязло от входа босо и по пижама и притичало в автомобила на бащата. Цялото треперело от страх, имало червени следи по лицето от нанасяни шамари, както и засъхнала кръв.

Детето споделило, че майка му го е удряла и го болят най – много ушите.

Полицаите от 09 РУ – СДВР говорили насаме с детето в колата на бащата, както и се качили до жилището, за да говорят с майката. Полицаите придружили детето до апартамента, за да може да си вземе дрехи и учебници.

След това полицаите заявили на бащата, че детето остава с него, докато се успокои и се съвземе от шока. Детето било прегледано от д-р Александър Александров, за което било издадено медицинско удостоверение. Твърди се също, че след случая отр 25.03.2022г. детето не иска да се прибере при майка си и се страхува неистово от нея.

На 29.03.2022г. срещу ответницата е издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която са й наложени предвидените в чл.

5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита.

В съдебно заседание молителят чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде уважена. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното и прието по делото заверено копие на удостоверение за раждане, ответницата е майка на детето М..

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдът 2 не кредитира като годно доказателство, тъй като същата изхожда от бащата на детето – И. Н. В., а не от пострадалото лице, като в същата са декларирани обстоятелства от името на трето лице.

Видно от заключението на изготвеното от доц. д-р Александър Александров съдебномедицинско удостоверение, при прегледа на М. И. В. се установяват следните травматични увреждания: характерни двойно ивицести кръвонасядания на лявата буза, кръвонасядания и лек оток на двете ушни миди в средните в средните им трети с охлузвания по тях, ограничени окръглени оток и кръвонасядане в двете задушни области с характерни охлузвания в тези и подлежащите им области. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и полутвърди предмети, както и такива с характерна подредба и ограничена контактуваща повърхност, каквито характеристики имат и човешките пръсти и свободните ръбове на човешки нокти и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Всяко едно от уврежданията му е причинило болка и страдание.

С решение на СРС, 37 състав от 12.09.2021г., влязло в сила на 22.10.2021г., на основание чл. 127а, ал. 2 СК е заместено съгласието на майката И. А. В.а за пътуване на детето М. до всички държави от Европейския съюз, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Черна гора, Република Босна и Херцеговина и/или Република Турция, придружавано от бащата И. Н. В., за срок от постановяване на съдебното решение до навършване на 18 – годишна възраст на детето, без ограничение на броя на пътуванията и за време, което съвпада с определения режим на лични отношения. Заместено е и съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето. На основание чл. 59, ал. 9 СК, е изменен режимът на лини отношения на бащата с детето.

Видно от проведеното от ДСП – Красно село социално проучване, малолетният М. споделя своето огорчение от поведението на майката. Казва, че майката през ден, два има потребност от скандал с него; че най – често скандалът завършва с агресия от страна на майката срещу детето. М. разказва как е наказван от същата обичайно с решаване на математически задачи или с преписване на едно „утвърдително“ изречение по 100 пъти, като например „Винаги ще изхвърлям боклука навреме“. М. допълва, че никога не се намира 3 положителен изход от подобна ситуация и че винаги се стига до крясъци, унижение и физическа агресия. В този контекст детето споделя моменти, в които майката го е гонила от жилището и се е налагало да стои вечер по тъмно в коридора на блока. М. споделя през сълзи, че тогава се почувствал много обиден и изплашен и че майката впоследствие го вкарва насила обратно в апартамента. Детето казва, че в подобни ситуации майката не се спира, докато самата тя не се измори. М. съобщава, че майка му е живяла с партньора си Мишо за един месец в едно жилище, след което същият е заживял при нейните родители. Момчето казва, че има много добри отношения с дългогодишната приятелка на баща си, с която не живеят заедно, но прекарват приятни моменти заедно и тя му готви. Малолетният е категоричен, че няма да се върне при майка си, а бащата допълва, че същата отказва да предостави личните вещи на детето. На 02.06.2022г. е проведена втора среща с детето М. по молба на баща му, тъй като детето е емоционално стресирано заради поднесена информация от сегашния партньор на майката.

Последният на име Мишо е казал на детето, че то ще бъде дадено в приемно семейство, ако баща му спечели делото в съда. На срещата малолетният М. споделя, че се чувства много добре под грижите на баща си и че след като е имал време да обмисли твърденията на въпросния Мишо, сам е осъзнал, че това не може да е вярно. Малолетният М. споделя, че не контактува с майка си понеже няма желание. Детето казва, че майката не го е търсила по телефона повече от два месеца, но и че то също не я търси. Основни грижи за М. полага неговият баща. Бащата поддържа много добри отношения с бабата на детето по майчина линия, която често гостува в дома на семейството, за да види двамата си внука и за да помогне, с каквото може. За детето е подсигурена защитена среда, доколкото същото живее под грижите и в дома на бащата. Към настоящия момент детето чувства сигурност и стабилност при отглеждащия родител и изпитва страх и несигурност от възможността да бъде върнат при майката. Налице са данни, че майката на детето прилага неподходящи възпитателни методи спрямо детето М., които накърняват неговото достойнство.

Видно от Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-СЛЮ/103/28.03.2022г., изготвен от ДСП – Люлин, малолетният М. казва, че с майката са имали скандал относно това, че не желае да ходи на училище. М. споделя, че майката не проявява разбиране, когато е уморен и не е в 4 състояние да напише домашната си работа веднага. Обвинява майка си, че е твърде взискателна към него, но не изразява категорична позиция за извършено физическо насилие спрямо него от страна на майката. От работата по постъпилия сигнал и от предишна социална работа на ОЗД – Люлин с детето се налага мнението, че са налице конфликтни взаимоотношения между родителите на детето. В предишни срещи с майката и детето е наблюдавана добра емоционална връзка между детето и майката. От проведеното проучване към момента от ОЗД – Люлин няма данни да е застрашен жИ.та и здравето на М. В., тъй като детето не заявява да има извършено физическо насилие спрямо него от майката.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите С. Б. П. и В. П. В., тъй като същите нямат съхранени спомени относно обстоятелства, свързани със случай от 25.03.2022г.

От показанията на свидетеля М. К. К. се установява, че отношенията между детето и неговата майка са много добри. Ответницата полага много сериозни грижи за детето. Опитва се да го храни здравословно и се грижи много внимателно за здравето му. Старае се да развива интересите на детето в учебния процес, в това число интересите в географията и историята. Организира екскурзии в страната и чужбина. През последните една – две години детето М. отказвало да учи достатъчно и често това било свързано с проведени телефонни разговори с баща му. Не е имало случай, в който майката да посегне на детето физически. Ответницата е учител по математика и преподавател в Университета по архитектура – УАСГ и полага специални грижи за обучението на детето по математика, като намира интересни задачи и го мотивира с предложения за екскурзии при успешно справяне на поставените задачи. Тя му намира частни учители по предметите, представляващи интерес за детето.

Съдът кредитира показанията на св. К. като обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелства, свързани с по – големият син на родителите на детето М., тъй като същите са неотносими към предмета на доказване, както и не кредитира същите в частта им осносно споделените му обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.

5

От показанията на св. Ангел Н. Тодоринов се установява, че от пролетта на 2022г. М. започнал да проявява своеволия, като отказвал някои неща, не искал да прави някои неща, свързани с ежедневието и училището. Майката не реагирала по никакъв начин. Искала да помогне за случая, но детето отказвало.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.

Тодоринов като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Съдът не кредитира останалите представени и прието по делото писмени доказателства, тъй като същите са неотносими към предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

1. По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от пострадалия съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителят твърди извършен акт на домашно насилие на 25.03.2022г., а молбата до съда е подадена на 28.03.2022г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.

2. По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния жИ.т, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.