Решение № 366 от 06.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000487 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. Д. Д. от гр.Варна, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „ЗД „Бул Инс““ АД срещу решение №120/31.03.2022 г. по т.д.341/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на А. Д. Х., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на сина й М. М. Х., настъпила при ПТП от 18.10.2015 година, виновно причинено от водача на лек автомобил „Ауди A3" с peг. № В 4039 ВА - С. Д. Д., е уважен за горницата над 60 000 лева до 126 000 лева, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, както и в частта, с която искът за заплащане на законната лихва върху присъдената главница за периода от 08.10.2017 година до 07.10.2020 г., е уважен за горницата над 18 266.68 лева до 38360 лева.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния съд.

Насрещните страни А. Д. Х. от гр.Варна и К. М. Х. от гр.София са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София срещу решение №120/31.03.2022 г. по т.д.341/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на А. Д.

Х., изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на сина й М. М. Х., настъпила при ПТП от 18.10.2015 година, виновно причинено от водача на лек автомобил „Ауди A3" с peг. № В 4039 ВА - С. Д. Д., е уважен за горницата над 60 000 лева до 126 000 лева, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, както и в частта, с която искът за заплащане на 1 законната лихва върху присъдената главница за периода от 08.10.2017 година до 07.10.2020 г., е уважен за горницата над 18 266.68 лева до 38 360 лева.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния съд.

Насрещните страни А. Д. Х. от гр.Варна и К. М. Х. от гр.София са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от А. Д. Х. от гр.Варна срещу решение №120/31.03.2022 г. по т.д.341/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, за горницата над 126 000 лева до 150 000 лева., както и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, за горницата над 38 360 лева до 45 708 лева.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че не са налице основания за намаляне размера на обезщетението, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Постъпила е въззивна жалба от К. М. Х. от гр.София срещу решение №120/31.03.2022 г. по т.д.341/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на брат й М. М. Х., настъпила при ПТП от 18.10.2015 година, виновно причинено от водача на лек автомобил „Ауди A3" с peг. № В 4039 ВА - С. Д. Д., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6 094,44 лева, представляваща законната лихва за забава върху присъдената главница за периода от 08.10.2017 година до 07.10.2020 г.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани изводи.

Насрещната страна „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София и третото лице помагач С. Д. Д. от гр.Варна са подали писмени отговори, в които оспорват жалбите на двете ищци.

По жалбите на С. Д. Д. от гр.Варна, „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София и А. Д. Х. от гр.Варна.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Ищцата А. Д. Х. поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за справедливост. Застрахователят и третото лице помагач, поддържат неправилно определяне 2 на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

От показанията на свидетелите К. П. и Х. М. , които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че смъртта на М. Х. е понесена тежко от неговата майка, тъй като след смъртта на съпруга и́ през 2007 г. и преместването на дъщеря й в гр.София, същата е разчитала основно на грижите, полагани от нейния син. Независимо, че още от 1984 г. е било диагностицирано психично заболяване на М. Х., това не е променило отношението на майката към сина, напротив, установява се, че двамата са общували ежедневно, помагали са си взаимно, подкрепяли са се в трудни моменти, като М. Х. е съзнавал, че има психически проблеми и се е извинявал на майка си, в случаите на проявена вербална агресия, а майката се е грижила за него. След смъртта на сина си, А. Х. се е затворила в себе си, не е била толкова общителна, занемарила е жилището, в което живее.

Следва да се съобрази, че търпените от ищците болки и страдания, както в психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим за А. Х. човек – синът й, настъпила вследствие на процесното ПТП, а тези болки и страдания продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели, за което говорят у събраните свидетелски показания. В един миг майката на пострадалия, макар и зрял индивид е претърпяла огромната скръб от загубата на скъп и незаменим за нея човек, която горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на майката и нейния син. Ищцата завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба, изгубвайки едно от децата си при трагични обстоятелства, като такава загуба няма паричен еквивалент.

Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. Основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, поради което оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е ограничителен критерий за определяне размера на справедливото обезщетение от страна на съда. Ето защо посоченият от пострадалия паричен еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди, не обвързват съда, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера на справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). При постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода 3 на процеса болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение може да не е равно по размер на определеното от съда по справедливост. В този смисъл са и дадените разяснения в ТР 1/2021 г., постановено по тълкувателно дело N1 по описа за 2021 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.

Ето защо, по изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното от ВОС обезщетение за неимуществени вреди, преди разглеждане на възражението за съпричиняване, в размер на 140 000 лева е занижено съобразно гореопределените критерии и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищцата А. Х. да се завиши с още 40 000 лв.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – октомври 2015 г. съгл. §27 ал. 1 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1 000 000 лв.