Решение № 793 от 01.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500114 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 266787 от 01.12.2021г., постановено по гр.дело № 8869/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 21 състав, е признато за установено по отношение на А. С. П. и И. П. Б., че А.П. е собственик по силата на договор за покупкопродажба, оформен с нот.акт № 143 от 17.12.2002г., том II, рег. № 6442, дело № 310/2002г. на 2/6 идеални части и по силата на десетгодишно давностно владение на 1/6 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастрална карта, с адрес: гр. София район Триадица на ул. „***“ №26, ап.5, който обект се намира на 5 етаж в сграда с идентификатор № ***, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, с предназначение на административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обектжилище, апартамент, с посочена в документа площ 222 кв.м, без посочени прилежащи части, с брой нива на обекта 1, стари идентификатори: С.О.С с ид.№ *** и С.О.С с ид. № ***, при съседи: на същия етаж няма, под обекта: С.О.С. ид. № ***, над обекта: С.О.С. ид. № ***, който по решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийски областен съд ІІ ГО по гр. дело № 1067/1947г. представлява апартамент в гр.

София, Столична община, район „Триадица“ в сградата на ул. „***“ № 26, разположен на целия пети (четвърти надпартерен) етаж на сградата, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две гардеробни антрета и килер, със застроена площ 222,50 кв.м, заедно с едно таванско помещение, понастоящем част от обект с идентификатор № ***, със застроена площ 8 кв.м в западната част до таванско помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 ид.части от общите части 1 на сградата и дворното място с площ 378 кв.м, съставляващо УПИ V-5 кв. 304 местността „ГГЦ-Г-Б-1 част, при граници: ул. „***“, УПИ ІІ-ОЖС, УПИ ІІІ-4, УПИ ХІV-6, УПИ VІІ-13 и УПИ VІІ-14 и И. П. Б. е осъдена да предаде на А. С. П. владението върху ½ (една втора) идеална част от имота. С решението на СГС е признато за недоказано оспорването на автентичността на обратен документ с дата 17.12.1948г., подписан от вписаните като автори лица: К. И. П., С. П. И., Н. П.

И., П. Ц. Д., П. Д. П. (като представител на малолетните деца Ц., Р. и М. Д. П.) и Р. д-р К. П.. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, И.Б. е осъдена да плати на А.П. разноски за първоинстанционното производство в размер 6017,55 лева.

Въззивна жалба против решението е подадена от И. П. Б., чрез пълномощника адв. Е. П., с оплаквания за недопустимост на съдебния акт, евентуално за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателката решението е недопустимо, тъй като съдът е приел, че решение № 802/04.12.1947г. по гр.дело № 1067/1947г. е нищожно на основание чл. 18 и чл. 19 от ЗОЕГПНС, без ищцата да е въвела подобно възражение за нищожността му. Смята, че по този начин съдът се е произнесъл по съществен за решаването на спора въпрос без да е сезиран от страните и е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса. Сочи, че решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил нито едно от възраженията, направени от ответницата Б. и не е съобразил представените от нея доказателства.

Поддържа, че по делото не е установено наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, поради което той следва да се отхвърли.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца А. С. П., чрез пълномощника адв. С.Х., е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. С. П., с която против И. П. Б. е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС (уточнен с молба с вх. № 87653/27.08.2020г. и с молба с вх. № 303703/08.04.2021г.)-да се признае за установено по отношение на ответницата Б., че ищцата А.П. е собственик на 2/6 ид. части от подробно описан недвижими имот, намиращ се в гр.София на 5 етаж (четвърти надпартерен етаж) в пететажна сграда на ул. *** № 26, на основание покупко-продажба на идеалните части от имота, възстановен по чл. 1 ал. 1 от ЗВСОНИ на наследниците на К. П. И.; евентуално на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност по чл.79, ал. 1 и ал.2 от ЗС, както и да се признае собствеността на ищцата по отношение на 1/6 идеална част от имота, придобита от нея на основание придобивна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС и да бъде осъдена ответницата Б. да предаде на ищцата ½ от процесния недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че на 15.12.2000г. с нот.акт. № 123, том І, дело № 151/2000г. на нотариус В. Г. ищцата придобила от Е. Х. П. 1/6 идеална част от 2 пететажна жилищна сграда (без първия и четвъртия етаж), намираща се в гр.

София на ул. „***“ № 26, а именно: от партерния етаж, състоящ се от два магазина и склад, с обща площ 299 кв.м, с подробно описани съседи, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; от втория етаж, състоящ се от шест канторски стаи, покрита тераса и сервизни помещения, с обща площ 292,04 кв.м, заедно със съответните тавански и избени помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място; от третия етаж, представляващ апартамент, състоящ се от пет стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ 222 кв.м, заедно със съответните тавански и избени помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място; от три тавански стаи в таванския етаж на жилищната сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена; от избасклад с обща площ 319 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място; от дворното място, цялото с площ 379 кв.м, съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено строителство, ул.„***“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.

Твърди се, че с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 143 том ІІ рег. № 6442, дело № 310/17.12.2002 г. на нотариус В.Г., ищцата придобила от Е. Х. П. и К. П. П. собствеността върху 2/6 идеални части от четвърти етаж от пететажната жилищна сграда, намираща се в гр.София на ул.„***“ № 26, представляващ един апартамент, състоящ се от пет стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща площ 222 кв.м, при съседи: ул.„***“, избени помещения, двор и ЕС „***“ № 28, без дворното място, в което е построена сградата, с площ 379 кв.м, съставляващо парцел V-5, при граници: парцел ІІ – за обществено строителство, ул. „***“, парцел ХІV-6, парцел VІІ-13, парцел VІ-14.

Ищцата сочи, че сградата на ул. „***“ № 26 е пететажна, а процесният недвижим имот се намира на пети етаж (четвърти надпартерен етаж), заснет в КККР като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, с адрес на имота: гр. София район „Триадица“ ул. *** № 26, находящ се в сграда с идентификатор № ***, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение административна, делова сграда, разположена в ПИ с идентификатор № ***, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с посочена в документа площ 222 кв.м, без посочени прилежащи части. Твърди, че прилежащото към процесния имот таванско помещение е с площ 8 кв.м и се намира в западната част на сградата, като е заснето заедно с още две тавански стаи, като самостоятелен обект с идентификатор ***.

Поддържа, че праводателите й К. П. и Е. П., които й продали 2/6 ид. части от процесния имот, са наследници на К. П. И., починал на ***г. и съпругата му Р. М.

И., починала на ***г., като процесният имот и цялата сграда, били построени от К.

П. И. и Р. М. И. след закупуването на поземления имот с нот.акт № 145 том VІІ дело № 1253/1940 г. на І нотариус при СОС и извършено от тях законно строителство на цялата сграда. Твърди, че с постановление на МС № 146 от 04.08.1949г. цялата сградата и земята били одържавени по реда на ЗОЕГПНС от К. и Р. И. по отчуждителна преписка № 4882/1948г. и за имота бил съставен АДС № 818/1949г. Сочи, че с влизане в сила на ЗВСОНИ на 24.02.1992 г., на основание чл.1, ал.1, чл.3, ал.3 ЗВСОНИ, цялата сграда, включително и процесният имот, 3 били възстановени на собствениците, от които били отнети, респ. на техните наследници.

Ищцата сочи, че ответницата И.Б. смущава правото й на собственостответницата твърдяла, че тя е собственик на четвъртия надпартерен етаж от сградата, въз основа на решение № 892 от 04.12.1947 г. на Софийския областен съд ІІ ГО, постановено по гр. дело № 1067/1947 г., по силата на което К. П. И. е бил осъден да предаде собствеността и владението върху процесния етаж на С. П.

И.-наследодател на И.Б.. Според решението от 04.12.1947г. Б. се легитимира като собственик на апартамент на V етаж в сградата, намираща се в гр. София на ул.

„***“ № 26, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, офис, две гардеробни антрета и килер, със застроена площ 222,50 кв.м, заедно с едно таванско помещение с площ 8 кв.м, намиращо се в западната част, до таванското помещение на Р. К. П., заедно с 11/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху мястото, съставляващо парцел V кв. 304 по плана на гр. София местност „Центъра“, целият с площ 389 кв.м, при съседи към датата на решението: етажна собственост „ул. Сердика“, Д. П., К. Т. и ул. „***“.

Според ищцата решението от 04.12.1947г. е нищожно, тъй като е запазено само като диспозитив (резолюция), без мотиви, а според чл. 454(634) и чл.

456(636) от глава 18 от ЗГС липсата на мотиви води до нищожност на решението.

Сочи, че от обратен документ от 17.12.1948г., подписан от всички участници по гр.дело № 1067/1947г. се установява, че сградата била построена от К. П. И. с негови средства и била изцяло негова собственост; че със завеждането на делото се целяло да спаси сградата от одържавяване, като се докаже, че К. П. И., който придобил земята през 1940г. и построил сградата изцяло със свои средства, сключил със своите братя, съпруга и наследници на брат си Д., устен договор за мандат, който бил симулативен. Твърди, че държавата узнала за тази симулация, не я признала и одържавила именно от К. П. И. цялата сграда и дворното място, като това се установява от съдържанието на приложените към отчуждителната преписка документи. Смята, че решението от 04.12.1947г., с което се легитимирала ответницата, няма конститутивен характер и не представлява титул за собственост. Сочи, че не са налице и основанията, предвидени в чл. 77 ал. 1 от ЗС във вр. с чл. 1 от Закона за давността (отм.)и чл. 218 от ЗЗД (отм.). Поддържа, че договорът за мандат, на който основава правата си ответницата, е нищожен, тъй като не е сключен в предвидената от закона форма-чл.171 ал.2 от ЗГС (отм.), така и поради заобикаляне на закона. Предвид всичко изложено, ищцата твърди, че е собственик на 2/6 идеални части от описания имот, като ги е придобила на основание договор за покупко-продажба от наследниците на К. П. И., на които имотът е възстановен, на основание ЗВСОНИ, а при условията на евентуалност се позовава на петгодишна придобивна давност като добросъвестен купувач, от 15.12.2000 г. до 15.12.2005г. или при условията на евентуалност се позовава на изтекла десетгодишна давност от 15.12.2000г. до 15.12.2010г.