Определение № 317 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. София, 06.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600362 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 31, ал. 4, вр. ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 29, ал. 2 НПК.

Съдия-докладчикът намира, че първостепенният съд е изпратил делото на въззивната съдебна инстанция при неупражнени от съдията от ОС, Благоевград правомощия по чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК за проверка редовността на въззивната жалба на частните обвинители Т. О. Д. и Д. К. К., чрез повереника им, адв. Т. Х. и съответствието й на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК.

С присъда от 03.12.2025 г. по нохд №316/25 г. по описа на ОС, Благоевград, подсъдимият Б. Б. У. е признат за виновен в извършено на 20.06.2023 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК и осъден, при условията на чл. 54 НК, на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години и на две години лишаване от право да управлява МПС.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано по жалба на подсъдимото лице и по жалба на частните обвинители.

Видно от съдържанието на процесуалния документ на частните обвинители, заявеното в него искане е за утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия. Моли се за изменяване на присъдата, като се увеличи „наказанието на подсъдимия в максимален размер, както и да не бъде прилаган чл. 66 от НК, а присъдата да бъде изтърпяна ефективно“.

Положителна процесуална предпоставка за упражняване от въззивната съдебна инстанция на правомощията по чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК е наличието на съответна жалба на частния обвинител.

1

Санкцията по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК е комплексна по своя характер, поради което е наложително конкретизиране към кое от двете наказания, включени в нея, е отправена претенция за изменение на присъдата. Това е така, защото проверката на първоинстанционния съдебен акт е обвързана от заявените искания и направените оплаквания срещу него, които следва да намерят отражение в съдържанието на иницииращите процесуални документи. За това въззивният съд не може да влошава положението на подсъдимия без надлежно сезиране.

А частните обвинители и повереникът им, от своя страна, нямат процесуална възможност за пръв път в производството пред апелативния съд да заявят нови претенции, да разширят обхвата на инициираната от тях проверка с въззивната жалба.

Съдията от първоинстанционния съд е следвало да констатира несъответствието на въззивната жалба с изискванията на процесуалния закон и на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК укаже на частните обвинители да отстранят несъответствието, като ги предупреди, че при неизпълнение в 7дневен срок от съобщаването жалбата ще бъде върната.

В настоящия казус наказанието лишаване от право да управлява МПС е наложено заедно с лишаването от свобода и за срок по-малък с една година от последното. Ето защо, преценката за съответствие, респ. противоречие на присъдата с чл. 49, ал. 2 НК и със задължителното тълкуване на закона, дадено в постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленум на ВС и в раздел III на тълкувателно решение 61-80-ОСНК е обусловена от валидно сезиране на въззивния съд със съответна жалба на частното обвинение, доколкото държавният обвинител не е изразил несъгласие с така постановената присъда. Произнасянето на апелативната съдебна инстанция, предвид неотстранена нередовност на жалбата на частните обвинители, би съставлявало съществено процесуално нарушение, с което ще се накърнят правата на подс. У., ще се влоши положението му, без съдът да е притежавал правомощие да стори това – без да е имало съответна жалба на частните обвинители или съответен протест на прокурора срещу първоинстанционната присъда в тази част.

На следващо място, въпреки установеното несъответствие между съдържанието на въззивната жалба на частните обвинители и това, което е изискуемо от НПК, настоящата инстанция няма самостоятелни правомощия да върне жалбата на подателя й.

Необходимо е делото да се върне на първостепенния съд, който да изпълни процедурата на чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК с всички произтичащи от това последици за страната.

Мнозинството на съдебния състав намира, че не е наложително връщане на делото на първостепенния съд, тъй като частните обвинители могат да конкретизират искането си в съдебно заседание пред въззивния съд.

Съдия-докладчикът се дистанцира от становището на мнозинството на 2 съдебния състав за липса на процесуална нужда за връщане на делото на ОС, Благоевград за привеждане на жалбата на частните обвинители със законовите изисквания на чл. 320, ал. 1 НПК. Застъпеният от мнозинството на съдебния състав процесуален подход би преградил възможността за законосъобразно приложение от въззивния съд на правилото на чл. 49, ал. 3 НК, че лишаването от право не може да бъде по-малко от основното наказание, респ. би довел до намеса в атакувания съдебен акт, влошавайки положението на подс. У. без да разполага с правомощие за това и в нарушение на чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК.

Доколкото в мотивите на настоящия съдебен акт съдия-докладчикът е взел отношение по редовността, а отчасти и по основателността на жалбата на частните обвинители, намира, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 НПК сам да се отстрани от разглеждане на делото.

Мнозинството на съдебния състав преценява направения самоотвод за неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 31, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 2 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ самоотвода на съдия Р. И. от участие в състава на съда по внохд № 362/26 г. по описа на Апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3