Протокол № 496 от 03.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 496 гр. Пазарджик, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500541 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За жалбоподателя „А. – М.“ АД, редовно призован чрез процесуален представител адв.Г. М. не се явява законен представител. Не се явява и процесуалния му представител адв.Г. М..

Ответникът Н. Г. Ч., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

Г., редовно упълномощена от първата инстанция.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили Писмени бележки от адв. М., в качеството му процесуален представител на „А. – М.“ АД. В същите, от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направена молба да бъде даден ход на делото и същото бъде гледано в негово отсъствие, тъй като е служебно ангажиран по друго дело. Заявява, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба, като няма да сочи нови доказателства. Моли делото да бъде приключено и да бъде даден ход по същество. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат. Искането е да се постанови решение, с което да бъде уважена изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се разноски. Представя се списък на разноските.

Адв. Г. : Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото.

В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 50/27.03.2024г., постановено по гр.д.№794/2021г. по описа на РС - П. е осъден „А. М.“ АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност „А.“, да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„П. С.“ №18, сумата от 5000лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди на Ч. във връзка с влошаване на състоянието му за заболяването „Вегетативна полиневропатия на горни крайници- III стадий“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на установяването на ексцеса- 29.01.2020г., до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата над 5000лв. до претендирания размер от 10000лв., като неоснователен и недоказан.

Осъден е „А. - М.“ АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност А., да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул. „П. С.“ №18, сумата от 1250лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди на Ч. във връзка с влошаване на състоянието му за заболяването „Невритис нерви акустици билатералис - тежко чуване, за слухопротезиране за ляво ухо“, ведно със законната лихва, считано от датата на констатиране на ексцеса05.12.2019г., до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата над 1250лв. до претендирания размер от 2500лв., като неоснователен и недоказан.

Осъден е „А. М.“ АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност „А.“, да заплати на Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„П. С.“ №18, сторените съдебно- деловодни разноски съобразно с уважената част от исковете, в размер на 415лв.- за адвокатско възнаграждение.

Осъден е Н. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.П., ул.„П. С.“ №18, да заплати на „А. М.“АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност А., сторените съдебно- деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, 2 възлизащи на сумата от 450лв.- възнаграждение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза.

Осъден е „А. М.“АД, с ЕИК- ******, със седалище: гр.П., местност А., да заплати по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд- П. сумата от 245лв.- държавна такса, съгласно уважената част от иска.

Допуснато е на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението относно обезщетението по реда на чл. 200 от КТ.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на адв.Г. М., в качеството му на процесуален представител и пълномощник на „А. - М.“ АД гр.П., в частта която съдът е уважил частично предявените от ищеца Н. Г. Ч. искове и е осъдил ответника- „А. - М.“ АД да заплати съответно посочените в решението суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл. 200 от КТ.

Считам, че в тези си части постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила, а така също е необосновано, немотивирано и недопустимо.

Приема се, че крайните изводи на съда в постановения съдебен акт не съответстват на събраните по делото доказателства и духа на закона.

Твърди се, че с предявената срещу „А. - М.“ АД гр.П. искова молба от Н.

Г. Ч. се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ във връзка с влошаване на здравословното му състояние поради придобити професионални заболявания.

Сочи се, че в хода на образуваното съдебно производство предявените искове не са доказани по надлежния начин от ищцовата страна, нито по основание, нито по размер, поради което същите е следвало да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни от съда.

Визира се, че при формирането на своите правни изводи, съдът не е извършил цялостен и задълбочен анализ на всички относими към спора доказателства и не е обсъдил в постановеното решение доводите и възраженията на „А. - М.“ АД по отношение на безспорните правнорелевантни факти, което прави решението необосновано и незаконосъобразно. Вместо това, първоинстанционният съд при постановяване на своето решение се е задоволил само да преразкаже в 3 хронологичен ред хода на правния спор и съдържанието на приетите по делото писмени доказателства и съдебно- медицинска експертиза, без да анализира същите в пълнота и взаимовръзка, както и да посочи какви фактически и правни изводи относно значимите за спора факти прави въз основа на тях.

Твърди се, че в оспорвания съдебен акт липсват изцяло мотиви, защо съдът „не кредитира заключението на вещото лице в частта, с която се констатира от експерта, че не съществува причинно- следствена връзка между заболяванията на ищеца и работата му като булдозерист в „А. - М.“ АД, през периода 1990-1999г.“ /стр. 7/.

Приема се, че този въпрос е от особена важност за формирането на законосъобразни правни изводи от решаващия съд, тъй като в практика на ВКС по приложението на чл.200 КТ при ексцес от трудова злополука и професионалната болест се приема, че: „… в тези случаи следва да се установи: 1/ усложнено и влошено здравно състояние на работника или служителя, пострадал от трудова злополука или професионална болест, като влошено здравно състояние е налице, както когато е довело до намаляване на работоспособност, така и когато се изразява само в изостряне на болки и страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна неработоспособност и 2/ причинна връзка между трудовата злополука или професионалната болест и ексцеса.“ (в този смисъл Решение №50177 от 15.02.2023г. по гр.д.№3159/2021г., IV г.о. на ВКС).

Твърди се, че от мотивите не става ясно и кои конкретни обстоятелства, приети за установени от съда по делото е взел той предвид и какъв логически подход е предприел при оценката им, за да приеме, че именно сумите 5000лв. и 1250лв. са справедливия в случая размер на присъдените обезщетения за ексцес на професионалните заболявания „вегетативна полиневропатия на горни крайници ІІІ, тежка степен“ и „невритис нерви акустици билатералис, тежко чуване.

Поради това се счита, че решението на PC - П. е постановено в противоречие с трайно установената практика на ВКС, включително и ППВС №1/1953г., която изисква съдът да мотивира своя акт, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да посочи кои релевантни за спора факти приема за доказани или недоказани и 4 какви правни изводи следват от тях. Като не е сторил това, първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че посочените в исковата молба на ищеца претенции по двата осъдителни иска се основават на неверни фактически твърдения, а тези, които са верни, се подвеждат под неправилни правни квалификации, въз основа на което се правят и неверни и необосновани крайни изводи. В постановеното от съда решение са напълно игнорирани направените възражения за основателност на предявените искове от страна на ответника в хода на съдебното производство.

Сочи се разпоредбата в чл.56 от КСО, която съдържа легална дефиниция на професионалната болест, като приравнява на нейните правни последици „ексцес“, като последващо усложнение, по- късна неблагоприятна последица от вече установената професионална болест /по арг. чл.56, ал.3 КСО/.

Усложненията, резултат от призната професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в пряка причинно - следствена връзка с признатата професионална болест. Признаването на едно заболяване за професионално става само по изрично уредения в чл.61-63 на КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността ред. Признаването на професионалния характер на заболяване, на неговите усложнения и по - късни последици /ексцес/ е от изключителната компетентност на органите на експертизата по работоспособността, в частност ТЕЛК, а по реда на обжалването- НЕЛК. Те са единствените органи, които: 1) признават определено заболяване за професионална болест; 2) установяват настъпилите здравословни усложнения /ексцес/ и 3) установяват причинно- следствената връзка между здравословните усложнения /ексцес/ и професионалната болест Визира се, че по силата на чл.62, ал.3 на КСО, във връзка с чл.3, чл.10 и чл.13 от Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, признаването на професионалната болест и нейното усложнение и късни последици /ексцес/ става с решение на ТЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен 5 характер, като от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент. Едновременно с това, то е и официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на пряка причинна връзка между професионалната болест и ексцеса като положителни юридически факти, които са елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ, от който зависи съществуването на правото на обезщетение на работника.

Твърди се, че съгласно константната практика на ВС и ВКС, гражданският съд не може да установява самостоятелно наличието на професионална болест, нито наличието на причинен от нея в пряка причинноследствена връзка ексцес, а в тази насока е обвързан изцяло от установените с официална удостоверителна сила относими факти във влязлото в сила Експертно решение на ТЕЛК. Съответно, при липсата на такова Експертно решение, твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да е във връзка с професионално заболяване е недоказано и това обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл.200, ал. 1 КТ.

I. По отношение на осъдителния иск за ексцес на професионалното заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници Ш, тежка степен“ се счита, че:

1. Не е налице ексцес на ПБ „вегетативна полиневропатия на горни крайници III, тежка степен;

2.1.

Не е налице ексцес на ПБ, причинен от въздействието на вредоносни фактори на работната среда само при „А. М.“ АД;

2.2. Ексцесът на „вегетативна полиневропатия на горни крайници III, тежка степен“ не е причинен само от ПБ „вегетативна полиневропатия на горни крайници“;

3. Не са налице твърдените от ищеца неимуществени вреди, обуславящи размера на претендираното обезщетение.