Определение № 3708 от 11.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3708

Окръжен съд – Варна

10.11.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 10.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501995 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.436 ГПК.

С жалба от Г. Г. Д. , чрез адвокат Герасим Ковачев, са обжалвани действия на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716, по изп.дело № 1144/ 2018г. , изразяващи се в мълчалив отказ за прекрати изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК , и постановление от 27.03.2020г., с което на длъжника за възложени разноски по изпълнението. Оспорва а посочените действия като незаконосъобразни, предвид влязъл в сила съдебен актопределение № 11467/ 14.11.2018г. по ч.адм.д.№ 3012/ 2018г. на Административен съдВарна, с който е отменен АУЗ № МД-АУ-1599-1/ 14.02.2018г. на Община Варна, послужил за образуване на изп.д.№ 1144/ 2018г. По искането за прекратяване, съобразно подадена молба вх. 2235/ 26.03.2020г., съдебният изпълнител не се е произнесъл. Вместо това е издадено постановление за такси и разноски, връчено на длъжника на 15.05.2020г., в нарушение на правилото по чл.79, ал.1, т. 1 от ГПК . По същество претендира отмяна на отказа да бъде прекратено изпълнителното дело и отмяна на постановлението за такси и разноски, неправилно възложени на длъжника, вместо на взискателя.

Община Варна не изразява становище по жалбата в срока по чл. 436,ал.3 ГПК.

Жалбата е администрирана с копие от изпълнителното дело и мотиви на съдебния изпълнител.

Съдът, съобразно приложените доказателства, приема следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е инициирано с молба вх.№ 4286/ 27.04.2018г. от Община-Варна, въз основа на издаден Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК - № МД –АУ-1599-1/ 14.02.2017г. , издаден от Дирекция „МД“, за посочените в него суми / данък върху превозните средства- 2175.87лв./ главница/, лихва по акт- 363.69лв., законна лихва от 14.02.2017г. до окончателното погасяване на задължението. Съгласно извършената заверка с печат на издателя АУЗ е влязъл в сила на 24.04.2017г. От ЧСИ са предприети действия по проучване имущественото състояние на длъжника Галина Георгиева Дойкова, и налагане запор върху налични банкови сметки , депозити, банкови сейфове, върху трудовото възнаграждение на лицето.

На 06.08.2018г. е връчена покана за доброволно изпълнение на парично задължение в 1 размер на 3398.08лв., от които 2175.87лв.- главница, 319.13лв.- законна лихва за периода 14.02.2017г.- 27.07.2018г., 363.69лв.- неолихвяеми вземания / мораторна лихва/ ; 539.39лв. такси по ТТР към ЗЧСИ , дължими към 27.07.2018г.

С молба вх.№ 5340/ 05.07.2019г. Галина Дойкова, чрез пълномощник, е уведомила ЧСИ за постановеното определение по ч.адм.д.3012/ 2018г. ВАС , с което е прието, че АУЗ по чл.107, ал. 3 ДОПК е нередовно връчен и преписката е върната на Общината за продължаване на процесуалните действия. Междувременно дължимите суми- данък и мотаторни лихви, са заплатени. Поради това, че Актът не може да се счита за влязъл в сила, и с поведението си не е дала повод да бъде възлагано събирането на данъка от ЧСИ, не следва да понася и разноските по изпълнението.

В отговор на това искане е депозирана молба вх.№ 8859/ 08.11 2019г. от взискателя, с която заявява, че задължението е погасено напълно и изпълнителното производство следва да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК след събиране на дължимите такси и разноски.

Искане за прекратяване на производството , на основание чл. 433, ал.1, т. 4 ГПК е отправено от длъжника с нова молба вх.№ 2235/ 26.03.2020 г., чрез упълномощен представител –адв.Г.Ковачев.

На 27.03.2020г. ЧСИ е издал постановление за такси и разноски, предвид изпълнението на паричното задължение, с което е приел за дължими такси по т.4, т.5, т.9, т.26 и т.31 от ТТР към ЗЧСИ, общо в размер на 463.90лв. , и уведомил длъжника със съобщение, връчено на 15.05.2020г.

По допустимостта на производството :

Жалбата е депозирана в законния срок от легитимирана страна- длъжник, по изп.д.№ 1144/ 2018г.по описа на ЧСИ Николай Георгиев.

Жалбата срещу действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в мълчалив отказ да прекрати изпълнителното дело, е процесуално недопустима. Посоченото действие не е от изчерпателно посочените и подлежащи на обжалване в чл.435, ал.2, т.1-2 от ГПК. Липсва постановен от съдебния изпълнител акт, с който отказва прекратяване/ приключване/ на изпълнението поради извършено плащане на дълга. Образуваното съдебно производство по жалба срещу мълчалив отказ на ЧСИ следва да се прекрати.

Жалбата е допустима и основателна по отношение на обжалваните разноски, на основание чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК. Постановлението от 27.03.2020г. определя по правилото на чл.79,ал.1 ГПК разноски за длъжника, с оглед извършеното плащане след започване на изпълнението.

Съображението, че разноските следва да се понесат от длъжника, не кореспондира с факта, че изпълнителното дело е образувано на 27.04.2018г. по невлязъл в сила АУЗ. С определение № 11467/ 14.11.2018г. по ч.адм.д.№ 3012/ 2018г. АС-Варна, е прието, че Актът не е надлежно връчен на жалбоподателя, тъй като изискванията на чл. 32, ал.1 и ал.2 от ДОПК не са изпълнени.

В образуваното изпълнително производство ЧСИ е уведомен от взискателя, посредством справка от информационната система на Общината, че задължението е заплатено на 10.08.2018г., и за прекратяване на изпълнителното дело след събиране на дължимите такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, на основание чл. 433, ал.1, т.2 и ал. 2 от ГПК.

Макар формално погасяването на задълженията по издаден АУЗ да е извършено след 2 връчване на ПДИ, длъжникът не понася тежестта на разноските по изпълнението, защото с поведението си не е станал причина за започване на принудително изпълнение. По аргумент от чл.79, ал.1 , т.1 ГПК разноски не се дължат при прекратяване на делото съгласно чл. 433, ал.1, т. 1-8 ГПК, от които по т.1- в случаите на извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство, към които следва да се приведе и конкретното правоотношение.

С изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Г. Д. , чрез адвокат Герасим Ковачев, постановление от 27.03.2020г. за разноски по изп.дело № 1144/ 2018г.на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716, като незаконосъобразно на основание чл.435,ал.2, т.7 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. Г. Д. , чрез адвокат Герасим Ковачев, срещу мълчалив отказ на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716, да прекрати производството по изп.дело № 1144/ 2018г., на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, и ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо срещу посоченото действие.

Решението в частта, в която производството е прекратено,има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

В останалата част решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3