Решение № 533 от 25.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4193/2020
- Вид
- Решение № 533
- Подписан
- 25.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, предл. последно · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 41, ал. 1, изр. 1, предл. 3 · Конституция на Република България
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 252 · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 20 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 533 гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Ангелова
Красимир Машев
Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000504193 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260839/28.10.2020 г., постановено по гр. дело № 243/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 16 с-в, частично е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 93, т. 20 НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила Присъда от 10.11.2015 г., постановена по нохд № 1164/2013 г. по описа на СпНК, 5 с-в (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв.), ведно със законната лихва от 23.12.2016 г. до окончателното й заплащане (тъй като ПРБ не е подала съответен протест срещу въззивното решение на АСпНС в частта, в която оправдателната присъда срещу ищеца е била потвърдена - той е бил изцяло оправдан за престъпното деяние, за която му е било повдигнато обвинение, по отношение на него присъдата е влязла в сила с изтичане на срока за протестиране и обжалване на въззивното решение, т.е. на 23.12.2016 г. , както е удостоверено в Разпореждане от 02.03.2018 г. на съдията докладчик по нохд № 1164/2013 г. по описа на СпНС, 5 с-в - в този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 5/21.05.2018 г. на ВКС, ОСНК; именно от този момент е възникнало и станало изискуемо акцесорното вземане за заплащане на законна лихва върху размера на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение).
1
Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди – над сумата от 6500 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв. Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените болки и страдания от незаконното обвинение за извършено тежко престъпно деяние по чл. 321, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 93, т. 20 НК, за което се предвижда тежко наказание, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен дискомфорт, вкл. и с оглед на обстоятелството, че поради наложените му най-тежки мерки за неотклонение - „задържане под стража” и „домашен арест” (общо около 1 година), неговото основно човешко право - за свободно предвижване, е било накърнено в значителна степен, както и че неговото достойнство и добро име в обществото са били злепоставени от публично разгласените обстоятелства от воденото срещу него наказателно производство.
Поддържа правното съждение, че с оглед действителната правна и фактическа сложност на наказателното производство, по което той е бил незаконно обвинен, наказателната репресия е продължила в неразумен срок (почти 8 години), както и че за определяне размера на претендираното заместващо обезщетение за причинените му имуществени вреди от несъществено значение е правнорелевантното обстоятелство, че той е бил осъждан преди процесното обвинение с вляла в сила присъда за извършване на друго престъпно деяние, респ. че през релевантния период са били висящи други наказателни производства срещу него.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но неговият процесуален представител в проведеното пред въззивния съд о. с. з. на 11.05.2021 г. изразява становище за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за сумата от 6500 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
2
СГС, І ГО, 16 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4) причинените неимуществени вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение – за сумата от 6500 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
Установява се, с Постановление от 27.03.2009 г. на разследващ полицай при Областна дирекция „МВР”-Бургас по ДП № ЗМ-315/2008 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на следното престъпно деяние: за времето от м. 01.2007 г. до 20.02.2009 г. е участвал в организирана престъпна група, която чрез използване на сила и внушаване на страх е извличала облаги - престъпление по чл. 321а, ал. 2, във вр. с. 1 НК.
Впоследствие това обвинение е било прецизирано, като с влязла в сила на 23.12.2016 г.
Присъда от 10.11.2015 г., постановена по нохд № 1164/2013 г. по описа на СпНК, 5 с-в, ищецът е бил оправдан за извършване на повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 93, т. 20 НК (през периода от м. 12.2006 г. до 20.02.2009 г. е участвал в организирана престъпна група с цел да извършва престъпления по чл. 252 НК: като физически лица, без съответното разрешение, да извършват по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихва, като от дейността да получат значителни доходи).
3
Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия С. Д. Т. е продължило от 27.03.2009 г. до 23.12.2016 г., т.е. почти 7 години и 9 месеца.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража” за период от 27.03.2009 г. до 04.09.2009 г. (почти 5 месеца), която впоследствие е била изменена в „домашен арест” за период от 04.09.2009 г. до 06.04.2010 г. (7 месеца), а по-късно и в „парична гаранция”.
От представените факсимилета от две електронни издания, както и от показанията на разпитания пред СГС свидетел се установява, че е изнесена подробна информация за престъпленията, за които всички подсъдими, вкл. и ищецът са били обвиняеми.
От показанията на свидетеля К. М., приятел на ищеца от дълги години, се установява, че след привличането му като обвиняем в извършване на процесното престъпно деяние С. Д.
Т. се затворил в себе си („Изпадна в тежка депресия”). Изяснява, че по това дело имало значителен медиен интерес, тъй като в него били „замесени” много лица, известни на бургаската общност. Преди да бъде привлечен като обвиняем за извършване на процесното престъпно деяние С. имал много приятели, които обаче се отдръпнали от него - „Останаха 56 човека..., които не го изоставиха в това време и до сега му помагам”. Свидетелства, че при задържането му работел, но след това работодателят го освободил. Обаче и след влизане в сила на процесната оправдателна присъда никой не искал да го взима на работа - „С такова нещо кой ще го вземе на работа”. Установява, че причината за раздялата с неговата приятелка било релевантното наказателно производство.
От Справка за съдимост от 15.04.2019 г. се установява, че ищецът е бил признат за виновен в извършване на няколко престъпни деяния, вкл. преди повдигане на релевантното незаконно обвинение: 1) по нохд № 2429/2003 г. по описа на РС-гр. Бургас - за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК (присъдата е влязла в сила на 23.12.2003 г.); 2) по нахд № 229/2007 г. по описа на РС-гр. Несебър - за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК (решението по чл. 78а НК е влязло в сила на 06.02.2008 г.); 3) по нохд № 157/2008 г. по описа на ОС-гр. Бургас - престъпление п о чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1 НК (присъдата е влязла в сила на 10.06.2008 г. ); за извършването на това тежко престъпно деяние му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което е изтърпяно ефективно на 26.09.2008 г. ; 4) по нохд № 1979/2009 г. по описа на РС-гр. Бургас - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК (присъдата е влязла в сила на 21.04.2011 г.); за извършването на това престъпно деяние му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, което е изтърпяно ефективно на 15.08.2013 г.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените 4 неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание – изяснените от свидетеля изменения в социалното общуване на ищеца (приятелите са започнали да го отбягват, но с времето не малка част от тях - „5-6 души”, не са се отчуждили от него, като и към момента му помагат и подкрепят), в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-затворен и вглъбен, нервен), в неговия трудов статус (вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена по-късно с „домашен арест” - общо за един продължителен период от време: около 1 година, е причина за преустановяване на възможността да полага труд и да придобива законни доходи) са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение, емоционална потиснатост и чувство за професионална неудовлетвореност са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години (то е тежко съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 93, т. 7 НК). Отразяването в масмедиите на наказателното преследване срещу него е накърнило достойнството му (възприемането на човешката личност в обществото като съвкупност от притежавани морални и интелектуални качества; на обществената оценка за него), неговото добро име като лице, но този интензитет не е висок, тъй като преди процесното наказателно производство е бил осъждан за три отделни престъпни деяния (по три различни обвинения), като наказанието по едно от тях е било ефективно изтърпяно.