Решение № 153 от 13.03.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Разград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330102101 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник, срещу С. П.

И. с ЕГН: **********. Моли се съдът да установи съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника за главница в размер на 650,00 лв.

(шестстотин и петдесет лева), договорно възнаграждение в размер на 314,32 лв. (триста и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки), законна лихва в размер на 293,21 лв. (двеста деветдесет и три лева и двадесет и една ст.), законна лихва начислена върху главницата дължима за периода от 05.05.2020 г.

- датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., 141,79 лв. (сто четиридесет и един лева и седемдесет и девет ст.) законна лихва, начислена върху договорното възнаграждение дължима за периода от 05.05.2020 г. датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3031247484, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Моли се за осъждане на ответника да заплати във връзка с ДПК № 3031247484 възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки) и 352,06 лв. законна лихва начислена върху пакет от допълнителни услуги дължима за периода от 05.05.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от дата на 1 подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ищецът сочи, че предявява иска на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съобразно дадените му указания с разпореждане чл. 415, ал. 1 от ГПК по гр. д.

№ 1684/2023 г. по описа на Районен съд - Разград, относно вземанията на заявителя срещу ответника в общ размер 2 531,86 лв. по Договор за потребителски кредит № 3031247484. Твърди, че посочения договор е сключен между страните на 03.05.2018 г. при следните параметри: сума на кредита: 650,00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 40,18 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49,88 %; годишен лихвен процент:

41,17%; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 964,32 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 780,48 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 32,52 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 1744,80 лв.; общ размер на вноска: 72,70 лв.; дата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Твърди се, че чрез подписаните декларации длъжникът се е запознал с ОУ и ще ги спазва. Сочи се, че ищецът е изпълнил задълженията си, предоставяйки договорената сума, която е преведена по посочена от ответника сметка. Съгласно чл. 4 от ОУ ответникът дължи на ищеца договорно възнаграждение, към падежа на последната погасителна вноска в размер на 314,32 лв. и за времето от 05.06.2018 г. до 05.05.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план. Съобразно споразумението ответникът дължал на ищеца възнаграждение за допълнителните услуги в размер на 780,48 лв. за времето от 05.06.2018 г. до 05.05.2020 г. Твърди се, че предоставянето на допълнителните услужи не е задължително за отпускането на кредита, а опционално – по искане на потребителя. Услугите се изразявали в следното: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Твърди се, че всяка от тези услуги можела да бъде използвана, когато потребителя пожелае.

С пакета закупени услуги ответникът ги гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да изпадне в забава, кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото му състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необхоД.ст от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необхоД. да попълва и представя купища документи.

Твърди се, че предоставянето на тези услуги не е задължително и не е свързано пряко с договора, а са повод. Твърди се, че ответникът не е изпълнил поетите задължения, не е направил нито една погасителна вноска. Сочи се, че ответникът дължи 2531,86 лв., от които: главница в размер на 650,00 лв., договорно възнаграждение в размер на 314,32 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 780,48 лв., законна лихва в размер на 787,60 лева, начислена съгласно посоченото в договора, както следва:

2 претендираната лихва върху вземането за главница е 293,21 лева; претендираната лихва върху вземането за договорно възнаграждение е 141,79 лева; начислената лихва върху вземането за услуги е 352,06 лева. Претендира законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че на 03.05.2018 г. страните сключили Договор за потребителски кредит № 3031247484 при следните параметри: предоставена сума на кредита на ответника: 650,00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 40,18 лв.; годишен процент на разходите (ГПР):

49,88 %; годишен лихвен процент: 41,17%; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 964,32 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 780,48 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 32,52 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 1744,80 лв.; общ размер на вноска: 72,70 лв.; дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.

Според посоченото в ОУ и договора допълнителните услуги предоставят следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падежната дата на вноските, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Възнаграждението за тези услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя ло към месечните вноски за погасяване на кредита.

Ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПКс искане срещу ответника да бъде издадена заповед за изпълнение за дължимите суми по посочения погоре договор. Образувано е ч. гр. д. № 1684/2023 г. по описа на РС – Разград, по което съдът издал заповед срещу ответника за част от посочените суми в заявлението: 650,00 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляващи неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 3031247484 от 03.05.2018 г.; 314,32 лв. (триста и четиринадесет лева и 32 стотинки), представляващи неплатено договорно възнаграждение (възнаградителна лихва), дължимо за периода от 05.06.2018 г. до 05.05.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 438,14 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и 14 стотинки), начислено от 06.06.2018 г. до 28.09.2023 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху дължимите суми за главница и договорно задължение (възнаградителна лихва) от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане; направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от заявлението до размера общо от 126,37 лв. (сто двадесет и шест лева и 37 стотинки). В останалата част съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, а именно за заплащане във връзка с Договор за потребителски кредит № 3031247484 от 03.05.2018 г., сключен между заявителя и длъжника: неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и 3

48 стотинки) ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; непогасени такси в размер по Тарифата за извънсъдебно събиране в размер на 30,00 (тридесет) лева, начислени на 20.06.2018 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; непогасена лихва за забава върху вземането за пакет услуги в размер на 352,06 лв. за периода от 05.05.2020 г. до 28.09.2023 г. и непогасена лихва за забава върху вземането за пакет услуги в размер на 2,54 лв. за периода от 06.06.2018 г. до 05.05.2020 г.

Със съобщение по ЧГД предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си, посочени в издадената заповед. В този срок е предявен установителен иск за съществуването на вземания в полза на ищеца срещу ответника, посочени в издадената срещу ответника заповед.

За сумите, за които съдът не е уважил заявлението, ищецът предявява в настоящото производство осъдителен иск и моли за осъждане на ответника да заплати във връзка с ДПК № 3031247484 възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки) и 352,06 лв. законна лихва начислена върху пакет от допълнителни услуги дължима за периода от 05.05.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В с.з. ответникът оспорва размера на лихвата. Сочи, че дължи 483,49 лева при общо задължение в размер на 1133,49 лева. Оспорва и сумата за допълнителните услуги като недължими. Сочи, че дължи единствено на ищцовото дружество 650 лева за главница и 483,49 лева за законна лихва.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца като кредитор, и ответника като клиент, в резултат на сключения между тях договор.

Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за 4 потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.