Определение № 3827 от 13.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3827 гр. София, 13.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20268002102079 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Ц. С., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. К. Н., и по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ), подадена чрез прокурор А. П., срещу решение № 59/19.01.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 868/2025 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 7210/31.12.2024 г. по гр. дело № 10886/2024 г. на Софийския градски съд (СГС), ответната ПРБ е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца С. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени му от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда № 30001/17.11.2022 г. по н.о.х.д. № 3445/2021 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Ищецът С. обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответната ПРБ – в осъдителната част.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок от процесуално легитимирани за това страни срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, т.е. навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Страните не са подали отговор на касационната жалба на насрещната страна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца С., също чрез адв. Н., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и са надлежно доказани в процеса; дължи ли съдът подробен анализ на тези обстоятелства с оглед значението им за присъдената сума на обезщетението; 2) при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по справедливост, кои са конкретните обективни критерии, с които решаващият съд 1 трябва да се съобрази; и 3) следва ли държавни служители да получават обезщетение в срвнително по-голям размер поради публичната си функция и завишените обществени изисквания към тях за почтеност и спазване на законите. Жалбоподателят-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: по първия въпрос – в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.; по втория въпрос – в противоречие с решение № 31/28.03.2017 г. по гр. д. № 3333/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 223/04.07.2011 г. по гр. д. № 295/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 291/16.11.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 388/21.06.2024 г. по гр. д. № 1960/2023 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 30/08.03.2022 г. по гр. д. № 2300/2021 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; и по третия въпрос – в противоречие с решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответната ПРБ, чрез прокурор П., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) относно определянето на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД; и 2) как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по първия от тези въпроси в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос – в противоречие с решение № 50298/16.12.2022 г. по гр. д. № 912/2022 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50077/16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 60192/13.10.2021 г. по гр. д. № 782/2021 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка по делото:

С прокурорско постановление от 22.11.2016 г. е разпоредена предварителна проверка по повод подаден сигнал, като извършването й е възложено на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, а с постановление от 14.03.2017 г. е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител. В хода на досъдебното производство, със съдебни определения от 03.06.2017 г. е разрешено извършването на процесуално-следствени действия, включително претърсване и изземване в обитавания от ищеца недвижим имот в [населено място], обиск на ищеца, както и претърсване на управляваните от него моторни превозни средства. На 07.06.2017 г. ищецът е задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място], като са извършени допълнителни действия по разследването, в това число обиск на ищеца и претърсване в жилището му; в същия ден той е бил конвоиран по маршрут, включващ различни административни и полицейски структури, до 7-мо РУ на СДВР. С постановление от 08.06.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че за периода от неустановена дата през месец януари 2016 г. до момента, в качеството му на длъжностно лице – старши инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място], участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл. 301 и чл. 282 от НК (получаване на доходи от престъпна дейност), като групата е създадена с користна цел и в нея са участвали длъжностни лица – престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК. Впоследствие обвинението е прецизирано, като ищецът е бил повторно привличан като обвиняем, включително с постановление от 23.03.2021 г. По постановление от 08.06.2017 г. ищецът е задържан за срок до 72 часа, като задържането е изпълнено в ареста на ОЗ „СА“ – София. Със съдебно определение от 10.06.2017 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 7 000 лв.; с окончателно определение от 25.07.2017 г. е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на мярката „домашен арест“; с определение от 05.09.2017 г. е определена нова мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 15 000 лв. На 16.10.2018 г. от прокуратурата е внесено искане по чл. 69, 2 ал. 1 от НПК за отстраняване на ищеца от заеманата длъжност, а с постановление от 04.02.2019 г. е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер 15 000 лв. На 02.08.2021 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца и още пет лица, но с определение от 30.09.2021 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, като това определение е частично потвърдено с въззивно определение от 26.10.2021 г. След изпълнение на дадените указания, на 01.11.2021 г. е внесен нов обвинителен акт, производството е насрочено и разгледано в разпоредително заседание, като през 2022 г. са проведени общо 13 открити съдебни заседания. С присъда № 30001/17.11.2022 г. ищецът е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, като присъдата е потвърдена с въззивно решение от 03.07.2023 г. и е влязла в сила на 12.09.2023 г.

САС е установил също, че към момента на повдигане на обвинението и считано от 15.05.2015 г. ищецът е бил назначен на длъжност „инспектор“ в Отдел „Водачи и административна дейност“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Установил е и публикувани статии от интернет издания, както следва: от „Днес“ на 12.06.2017 г., със заглавие: „И. Г.: Ако задържаните от ДАИ се върнат на работа, същите схеми са възможни“; от „Труд“ на 08.06.2017 г., със заглавие: „Арест на 12 от ДАИ, пускали убийци на пътя (обзор)“; от неустановено издание, със заглавие: „И. Г.: Корумпираните от ДАИ трябва да бъдат отстранени, ако няма арест“; от „Клуб Z“ на 08.06.2017 г., със заглавие: „12 задържани в ДАИ при акция на ГДБОП“; от „Вести“ на 08.06.2017 г., със заглавие „Арестуваха 14 души при акция в ДАИ“.

Въз основа приетите по делото заключения на Съдебно-медицинската експертиза, въззивният съд е приел за установено следното: В периода след месец юни 2017 г. ищецът е страдал от оплаквания, които са били медицински документирани при болничния му престой през септември 2017 г. В рамките на този престой са били поставени диагнози: „други периферни световъртежи“, „есенциална хипертония“ и „увреждания на шийните коренчета“, като последните две са определени като придружаващи заболявания. Вещото лице е установило, че артериалната хипертония и дегенеративните изменения в шийния отдел на гръбначния стълб, са с давност отпреди месец юни 2017 г. и не са възникнали вследствие воденото наказателно производство. От медицинската документация и данните, събрани при разпита на ищеца в хода на досъдебното производство, е установено, че същият е страдал от високо кръвно налягане в продължение на години и е приемал поддържаща медикаментозна терапия, както и че непосредствено преди задържането му е претърпял инцидент с мотоциклет, довел до травматични увреждания. По отношение възможността за влияние на стресови преживявания върху здравословното състояние на ищеца, експертът сочи, че при стресови ситуации е възможно единствено обостряне на артериалната хипертония чрез повишаване на стойностите на кръвното налягане. Същевременно вещото лице е посочило, че по време на болничния престой в лечебното заведение „Св. Наум“, отчетените стойности на кръвното налягане и пулсът на ищеца са били в референтни граници, поради което не могат да се направят категорични медицински изводи за обостряне на заболяването вследствие на преживян стрес. Освен това, според вещото лице не се установяват трайни здравословни увреждания, настъпили след 2016 г., които да могат да бъдат отнесени в пряка причинно-следствена връзка с преживян стрес, тревожност или депресивни състояния през периода 2017-2023 г. Вещото лице изрично е посочило, че макар теоретично да е възможно стресът да повлияе върху протичането на артериалната хипертония, на практика не съществуват достатъчно медицински данни, които да позволяват извеждането на сигурна и категорична причинно-следствена връзка между наказателното преследване и констатираните оплаквания. Допълнително е отбелязано, че след 2017 г. по делото не е представена медицинска документация, удостоверяваща последващи здравословни оплаквания или усложнения. По отношение на проведеното лечение, експертът установява, че при болничния престой е била приложена медикаментозна, симптоматична терапия, насочена към овладяване на световъртежа, гаденето и болковите оплаквания, без да се налага провеждане на специфично или дългосрочно специализирано лечение. Впоследствие, при амбулаторен преглед през 2019 г., е била назначена поддържаща терапия с растителни препарати, насочена към подобряване на концентрацията и преодоляване на умората, като и в този случай не са били установени обективни данни за тежко или трайно увреждане на здравето на ищеца.

Разпечатката съдържа 19 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8cb30328-8770-4c37-b820-f6beec401cbc