Решение № 764 от 30.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330201173 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдията АНД № 1173 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „****“ ЕООД с ЕИК**** , със седалище и адрес на управление в гр.П., против Наказателно постановление НП № 52 от 12.01.2024 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание чл.31, ал.2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред на ОбС – Пловдив за нарушение на чл.9, ал.1, т.10 от същата Наредба.

С жалбата, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника на дружеството-жалбоподател адв. М. и лично от управителя на дружеството Б., се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Твърди се недоказаност на нарушението и недопустимост на осъщественото санкциониране предвид конкретната обстановка и точния смисъл на сочената за нарушена разпоредба. Моли се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ се представлява от процесуалния представител юрисконсулт П., която моли за отхвърляне на жалбата, като сочи законосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че нарушението е доказано и че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, независимо от предстоящите ремонтни дейности по улиците, за които е установено нарушение. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт от категорията на тези по чл.58д от ЗАНН и от лицето, което е адресат на обжалваното наказателно постановление. Поради това и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че съгласно издадено разрешение за строеж на жилищна сграда на ул.“А.П.“ № * в гр. П., изпълнител на който било дружеството-жалбоподател, на 23.10.2023 г. от дружеството се извършвали дейности по премахването на съществуваща стара жилищна ъглова сграда на ъгъла на ул.“А.П.“ и ул.“К.“, като на място се намирал свидетелят В., който имал сключен договор с дружеството жалбоподател за осъществяване на безопасността и здравето на работниците, ангажирани със строежа, както и управителят на дружеството-жалбоподател.

По повод на дейността на мястото на строежа имало и багер, посредством който се осъществявало събарянето на сградата, като за машината се осъществявал достъп до имота по ул.“К.“. На посочената дата на мястото на строежа по сигнал била извършена проверка от служителите на Пловдивски общински инспекторат - свидетелите П. и Б., като от тях се констатирало замърсяване от строителни отпадъци на тротоар и липса на поставена ограда около имота, съгласно одобрения проект. В тази връзка и се съставил констативен протокол от дата 24.10.2023 г., серия А, № 115463, с който се дали предписания на дружеството да се почисти общинския терен - тротоар и при компрометирана настилка да се възстанови с нови тротоарни плочи до 03.11.2023 г., а до 17.10.2023 г. да се огради имота с предпазна ограда.

Протоколът бил връчен на управителя на дружеството срещу подпис. След изтичане срока на даденото предписание, на 07.11.2023 г. била извършена нова проверка от свидетелите П. и Б. на мястото на строежа, като се установило, че на място се извършват вече изкопни работи с багер, а с камион се извозва пръст от обекта. Констатирано било, като се извършило и замерване, че е повредена тротоарна настилка по ул.“П.“ на площ около 23,4 кв.м и по ул.“К.“ – 11,10 кв.м. За установеното на дружеството бил съставен АУАН с № 001068 от 07.11.23 г. от свидетелката П., в който същата посочила, че повредената тротоарна настилка е в следствие на преМ.ване на тежкотоварна техника през нея и че към момента на проверката багерът е позициониран върху тротоарната настилка. АУАН бил връчен на управителя на дружеството- жалбоподател, който го подписал без възражения.

Съгласно сключен договор за обществена поръчка между Община Пловдив и „*****“ ЕООД от 03.09.2023 г. за реконструкция и рехабилитация на улици и прилежащи тротоари и въвеждане на енергоспестяващо улично осветление на улици в гр. П., Първа градска част – юг и инженеринг – проектиране на ВИК инфраструктурата на същия обект, със Заповед на Кмета на Община Пловдив от 15.11.2023 г. била въведена временна организация по безопасност на движението със спиране на движението за периода 15.11.2023 г. до 22.12.2023 г., включващо и ул.“Ал.П.“ и ул.“К.“, след което започнали дейностите по изпълнение на посочения договор с разкопаване на улиците, 2 подмяна на ВиК инсталации.

Така посоченото от фактическа страна съдът намери за установено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., както и на свидетелите В, и Б., като дадени добросъвестно и логични, макар и да са налице известни противоречия касателно установеното на място при първата проверка в показанията на служителите от инспектората П. и Б..

От правна страна, според съда, се установява, че действително при извършването на строителни работи от страна на дружеството-жалбоподател е била нарушена целостта на тротоарна настилка по двете улици, на чийто ъгъл са се извършвали дейностите по издадено разрешително за строеж на жилищна сграда. В тази насока са налице показания на свидетелката П. и на свидетеля Б., които сочат компрометирано състояние на тротоарната настилка именно поради преМ.ване през нея на тежка строителна техника, изразило се в счупени тротоарни плочки и бордюри на датата на втората им проверка.

Същевременно, в показанията си свидетелят Б. сочи, че такова състояние на тротоарната настилка е било установено още при осъществяване на първата от проверките на строителния обект, като впрочем, за наличие на повредени и разместени тротоарни плочи към този момент и недобро състояние на тротоарната настилка свидетелства и свидетелят В., като в тази връзка и от страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства – снимков материал за наличие на повреди на тротоарната настилка по процесните улици, изразяваща се в изместени и извадени бордюри, далеч преди извършената проверка през октомври 2023 г., а именно през месец септември 2022 г.

Според показанията на свидетелката П. обаче, при първата от извършените проверки не е било възможно установяване на конкретни повреди, доколкото е било установено замърсяване на тротоара с със строителни отпадъци, поради което и именно в констативния протокол, изготвен по повод на тази проверка, е било посочено под условие, че следва да се възстанови тротоарната настилка, ако се окаже /след указаното почистване/, че тя е компрометирана.

При наличието на тези доказателства според съда и като се има предвид, че и според показанията на свидетелите П. и Б. втората от проверките от 07.11.2023 г. е била извършена за установяване дали са изпълнени предписания, дадени с констативния протокол, съставен за първата проверка, не може да стане категорично ясно кога според актосъставителя, респективно наказващия орган, е извършено соченото нарушение, констатирано на 07.11.2023 г.

Впрочем, нито в АУАН, нито в наказателното постановление е указана дата на извършеното нарушение, като посочената дата 07.11.2023 г. е датата на неговото установяване. В тази връзка и според съда при издаването на АУАН и наказателното постановление са допуснати нарушения на изискванията относно тяхното съдържание, визирани в чл.42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно включване на задължителния реквизит – дата на извършване на нарушението. Доколкото последното би следвало да се осъществява чрез действие – повреждане на тротоарна настилка в нарушение на забраната за 3 това по чл.9, ал.1, т.10 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, която е отразена в акта и наказателното постановление, то следвало е, както в акта, така и в наказателното постановление, да се конкретизира кога нарушението е било извършено. В тази насока, независимо от това, че според свидетеля П. при първата проверка не е могло да се види добре дали има повреди, а според свидетеля Б. е имало такива на тротоарната настилка, които вече са станали по-сериозни при втората проверка, за актосъставителя, който е установил още при първата проверка какви дейности се извършват на строителния обект и въз основа на каква съпътстваща строежа документация, както и с какви машини, не е съществувала пречка да посочи в акта си поне период на осъществяване на нарушението. Действително, в АУАН се сочи, че повредата на тротоарната настилка се дължи на преМ.ване на установената на 07.11.2023 г. на място тежкотоварна техника – багер и камион, намиращи се на място на датата на тази проверка, но следва да се има предвид, че и в констативния протокол от 24.10.2023 г. работа на двете тежкотоварни машини също е била установена на строителния обект. При това положение и според съда не може да се счете за доказано, че датата на констатиране на повредената тротоарна настилка 07.11.2023 г. е именно датата на нейното реално повреждане, респективно на извършване на нарушението.

На второ място, нарушителят е санкциониран за нарушение на забраната по чл.9, ал.1, т.10 от Наредбата за осигуряване на обществения ред.

Посочената разпоредба действително указва на забрана за повреждане и преместване на тротоарните настилки, като в своето последно изречение предвижда, че на нарушителите се съставя акт за установяване на административно нарушение, като размерът на наложената с наказателното постановление глоба или имуществена санкция е равен на сумата на причинените щети, които се установяват от комисия, назначена от Кмета на района. В случая от доказателствата по административната преписка и с оглед заявеното от процесуалния представителна въззиваемата страна, се установява, че стойност на причинените щети не е била установявана по указания в тази разпоредба ред от специална комисия. Същевременно, на сочения за нарушител е наложена имуществена санкция в размер, посочен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредбата. Вярно е, че в същата е предвидено за нарушения на разпоредбите на чл.9, ал.1, т.9-11 от Наредбата на юридически лица и ЕТ да се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лева.

Посочената разпоредба обаче, според съда, се съотнася като обща към специална към нормата на чл.9, ал.1, т.10 от Наредбата и поради това при констатирано повреждане на тротоарна настилка в нарушение на забраната, указана в чл.9 от Наредбата, би следвало преди налагане на санкция с наказателно постановление да се извърши отразената в чл.9, ал.1, т.10 от Наредбата оценка на стойността на нанесените щети от съответна назначена комисия и с оглед на така установената стойност да се определи и размера на санкцията, като вече при налагането й се съблюдават предвидените в нормата на чл.31, ал.2 от Наредбата минимум и максимум на същата. В случая 4 предвидената процедура на е била спазена, което според съда би се явило съществено процесуално нарушение, дори да бе установено, че е изобщо приложима цитираната Наредба, независимо от факта, че е приложен минимума на предвидената имуществена санкция.

Съдът намира, че в случая изобщо не са били налице основанията за прилагане на Наредбата за опазване на обществения ред на ОбС Пловдив.

Посочената Наредба има за свой предмет обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред и създаване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите на територията на Община Пловдив.

В тази насока и следва да се има предвид, че в случая извършваните дейности от страна на жалбоподателя, в резултат на които са установени като настъпили повреди на тротоарната настилка не сочат на поведение, свързано с нарушаване на обществения ред, а са били осъществявани съгласно издадено разрешение от компетентните общински органи. В тази връзка и с оглед характера на осъществяваните дейности, а именно такива, свързани със строеж на жилищна сграда, които предполагат използването и на съответна строителна техника, в разрешението за строеж, което е приложено по делото, изрично е предвидено задължение при завършването на строежа да се възстанови тротоарната настилка, съгласно утвърден детайл от Район „Централен“. Ето защо и санкционирането на дружеството-жалбоподател в качеството му на изпълнител на строежа още преди неговото приключване и то по реда на сочената в наказателното постановление Наредба, при това и при промяна на вече определения с акт на администрацията на общината срок за възстановяване на тротоарната настилка, който е при завършване на строежа и е указан в приложеното разрешение за строеж от 04.07.2023 г., действително според съда се явява недопустимо и незаконосъобразно. Следва да се има предвид тук, че не се установява изобщо нарушение на обществените отношения, които урежда цитираната Наредба на ОбС Пловдив, а именно нарушаване на обществения ред, доколкото повреждането на настилката на тротоара не е осъществено като вандалска проява или в резултат от осъществяване на нерегламентирана дейност, а е естествен резултат от разрешената дейност по осъществяване на строеж. Съгласно общата разпоредба на чл.232, ал.5, т.6 от ЗУТ се предвижда административно наказание за лице, което не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот във връзка с осъществяван от него строеж в срока, определен от органите на общината или от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая е издадено разрешение за строеж от главния архитект на Община Пловдив, което е видно да е влязло в сила, като от страните не се спори, че извършваната дейност от жалбоподателя е била във връзка с изпълнение на строежа по това разрешение, в което е изрично определен моментът за възстановяване на тротоарната настилка – при завършване на строежа. Както става ясно от всички доказателства по делото, към момента на проверката от служителите на Пловдивски инспекторат са се извършвали изкопни дейности 5 по осъществяване на строежа, сиреч изпълнението му е било в началната си фаза и категорично строежът не е бил на фаза завършване. Поради това и предоставяне от общинската администрация на различен срок за възстановяване на повредена тротоарна настила вследствие от строителните дейности е както изцяло нелогично, така и несъобразено със спецификата на извършваната разрешена от администрацията дейност. В тази насока следва да се има предвид и че действително се установяват доказателства и за това, че във време, близко до датата на съставяне на АУАН по улиците, посочени в акта, е започнала мащабна строителна дейност, свързана с цялостна реконструкция на улиците и прилежащите им тротоари по договор за изпълнение на обществена поръчка, сключен с Общината, поради което и предоставяне на срок за възстановяване на настилката с представения констативен протокол, дори и да бе установено нарушение на сочената в наказателното постановление наредба, се явява и изцяло в противоречие с целта и духа на закона. Това обстоятелство само по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото дружеството е санкционирано за нарушаване забраната за повреждане, а не за неизпълнение на предписание за възстановяване на настилката, като съдът го констатира само във връзка с наведените доводи на жалбоподателя по делото.